Определение № 20045 от 24.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20045 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508946 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5647/09.01.2026г. на „Кауфланд България“ ЕООД ЕНД КО КД срещу решение № 22924/15.12.2025г. в частта, в която е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК на съдебното решение в частта, в която „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО.“ КД, ЕИК: 131129282, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Банишора“, ул. „Скопие“ № 1А е осъдено да заплати на К.К.У., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, сумата от 88032,00 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода от 13.12.2024 г. до 13.06.2025 г.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен.

Излага доводи, че дружеството е голямо и не е налице риск от изпадане в неплатежоспособност. Моли за отмяна на определението, с което е допуснато предварително изпълнение. Изразява готовност за предоставяне на гаранция в размер на процесната сума, като иска спиране на основание чл. 245 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Твърди, че съдът е бил длъжен да допусне предварително изпълнение по силата на закона. Излага доводи, че ответникът не може да иска спиране, дори и при внасяне на обезпечение. Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, като е внесена дължимата държавна такса. Настоящият въззивен състав намира подадената частна жалба за неоснователна, поради следните съображения.

1

Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК предвижда постановяване на предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.

Законодателят не е изброил конкретно кои обезщетения за работа подлежат на предварително изпълнение, поради което следва да се приеме, че такива са всички вземания с характер на обезщетение, които възникват за работника във връзка с изпълнението на неговите трудови функции и работния процес. Допуснатото предварително изпълнение е по отношение на именно такова вземане.

Обезщетението за оставане без работа представлява „обезщетение за работа“ по смисъла на чл. 242 ал. 1 от ГПК, поради което и по силата на самата правна норма подлежи на предварително изпълнение - определение № 197 от 31.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 536/2010 г., IV г. о.

Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение, са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване на лицето. Ето защо, ирелевантно към преценката на допускането на предварително изпълнение, е твърдението, че дружеството е голямо, поради което не е налице риск от неизпълнение. Затова и в чл. 245, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдът допуска предварително изпълнение на решението ex lege и това принудително изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за взискателя /определение № 9 от 2011 г. по ч.гр. д.№ 658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/.

В частната жалба са изложени и съображения по същество на спора, като настоящият състав следва да се ограничи единствено до основанията за възникване на предварителната изпълняемост на съдебното решение в частта му относно присъждането на обезщетение на основание чл. 344 ал. 1, вр. чл. 225 от КТ в полза на работника, без да разглежда основанията относно възникването и съществуването на самото вземане.

С оглед на така изложените съображения, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение.

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 5647/09.01.2026г. на „Кауфланд България“ ЕООД ЕНД КО КД срещу решение № 22924/15.12.2025г. в частта, в която е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК на съдебното решение в частта, в която „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО.“ КД, ЕИК:

2

131129282, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Банишора“, ул.

„Скопие“ № 1А е осъдено да заплати на К.К.У., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, сумата от 88032,00 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода от 13.12.2024 г. до 13.06.2025 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Делото да се върне на СГС, IV е с-в, разглеждащ въззивната жалба срещу постановеното решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3