Разпореждане № 595 от 31.07.2026, Районен съд - Първомай

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 595 гр. Първомай, 31.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Частно гражданско дело № 20265340100376 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Подадено е заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. М. Б. за заплащане на следните суми: 377,70 евро – неплатена падежирала главница по договор за заем Microcredit Online № 8062-00229745 от 13.12.2024 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и И. М.

Б.; 73,56 евро – договорна лихва за периода 13.05.2025 г. – 13.11.2025 г.; 63,68 евро – мораторна лихва за периода 14.05.2025 г. – 14.07.2026 г.; 404,89 евро – такса, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 14.07.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В изпълнение на това законово изискване заявителят е представил сключения с длъжника договор за кредит. В т. 2 от същия изрично е посочено, че кредиторът се е задължил да предостави заем в размер на 800 лв. Договорната лихва за целия период възлиза на 170,86 лв., като е уговорено главницата и договорната лихва да бъдат изплатени на 11 месечни вноски, т. е. до 13.11.2025 г. Сключен е и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online № 8062-00229745 от 13.12.2024 г., според който длъжникът следва да заплати сумата от 871,09 лв. за пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, като плащането е разсрочено за 11 месеца с вноски от по 79,19 лв.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.

Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба.

С оглед изложеното и тъй като съдът е констатирал, че заявлението частично 1 не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, с Разпореждане № 527 от 15.07.2026 г. е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да посочи обстоятелствата, от които произтича вземането за такса. В предоставения му срок заявителят е уточнил, че претенцията за такси представлява ползвани и незаплатени допълнителни услуги, произтичащи от представения към заявлението договор за допълнителни услуги, които са: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални промоции.

Вземайки предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането по отношение на паричното вземане за такса на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК противоречи на закона и на добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи с потребител.

За да достигне до този правен извод, съдът взе предвид следното:

Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като се обуславя от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно такива са поетите задължения за заплащане за пакет допълнителни услуги, доколкото в случая очевидно потребителят е приел клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В резултат на това той не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им по силата на чл. 143, ал. 2, т.

19 ЗЗП. Съдът достигна до този извод, тъй като тази сума води до скрито оскъпяване на кредита. Същата съставлява сигурна печалба за заемодателя, която би увеличила стойността на договора, без да е налице насрещна престация от последния. Поради това съдът намира, че потребителят не би приел тези клаузи, ако е знаел, че ще следва да заплати сума, надхвърляща стойността на кредита. От това следва, че основната цел на такава уговорка е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Поради това и предвид създаденото значително неравновесие между правата на потребителя и поетите задължения, съдът приема, че тази клауза се явява неравноправна, поради което следва да бъде прието, че е нищожна.

Отделно от това, съдът счита, че клаузата на Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online № 8062-00229745 от 13.12.2024 г., предвиждаща заплащане за пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, включващ посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване и право на участие в специални промоции, противоречи на разпоредбите на ЗПК. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на кредита е 2 регламентирана в чл. 10а ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК да се изискват такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно целта на таксите по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но те трябва да са различни от основната услуга по предоставянето, респ. усвояването на кредита, и да не са действия по управление на кредита. В случая пакетът от допълнителни услуги включва действия, които са част от процедурата по усвояване и управление на кредита. Отделно от това, липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от него такса и то в размер, надхвърлящ главницата по кредита.

Тъй като противоречието между тази уговорка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение за заплащане за пакет допълнителни услуги и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на такава клауза е пречка за издаването на заповед за изпълнение за предвидената в нея сума.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде отхвърлено по отношение сумата от 404,89 евро, посочена като такса. В останалата част заявлението следва да бъде уважено.

С оглед уважената част, на заявителя следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 8,76 евро, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 22,90 евро (определено на база сумата от 40,90 евро (80 лв.) съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП).

Воден от гореизложеното, РС Първомай

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, вх. офис сграда „Лабиринт“, срещу И. М. Б., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:

***, като бъде разпоредено длъжникът И. М. Б. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 377,70 евро – неплатена падежирала главница по договор за заем Microcredit Online № 8062-00229745 от 13.12.2024 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и И. М. Б.; 73,56 евро – договорна лихва за периода 13.05.2025 г. – 13.11.2025 г.; 63,68 евро – мораторна лихва за периода 14.05.2025 г. – 14.07.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 14.07.2026 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 8,76 евро – разноски по делото за държавна такса, и 22,90 евро – за юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, вх. офис сграда „Лабиринт“, за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК срещу И. М. Б., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за 3 заплащане на сумата от 404,89 евро, представляваща такса.

Разпореждането в отхвърлителната част може да бъде обжалвано от заявителя пред ОС Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Първомай: _______п________________ РХ/ЕД

4