Решение № 6431 от 05.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6431 гр. Со.., 05.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110139760 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД от И. Д. срещу „Со. в.“ АД, да бъде установено, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 49,36 евро /равностойност на 96,54 лева/, представляваща начислена главница за предоставени услуги в периода от 15.09.2022г. до 14.03.2025г., за които са издадени фактура №..г. и фактура ...г.

Ищецът твърди, че притежава качеството на клиент на ответното дружеството и използва предоставените от ответника услуги по доставка на студена вода в собствените му имоти, находящи се в гр. Со.., ул. Д... При получаване на месечна фактура за дължими суми във връзка с предоставени услуги от дружеството през исковия период ищецът установил несъответствие между отчетените стойности в общия водомер в сградата и посочените като дължими суми в издадените фактури. В резултат на отправени възражения към ответното дружество във връзка с установеното разминаване в стойностите на потребеното и отчетеното от дружеството количество доставена вода до имотите дружеството отказало за редуцира размера на задълженията на ищеца. Така изложените обстоятелства обуславят възникването на правен интерес за ищеца от предявяване на настоящата искова претенция.

Ищецът претендира да бъде установено в отношенията му с ответника „Со. в.“ АД, че не дължи сумата от 49,36 евро /равностойност на 96,54 лева/, представляваща начислена главница за предоставени услуги в периода 1...г. по договорни сметки .... Претендира за сторените съдебни разноски в производство.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че сумите по издадените фактури отразяват действителното количество на предоставените услуги от ответното дружество, определено въз основа на показанията на средствата за търговско измерване, монтирани във водоснабдения имот. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати сумата в 49,36 евро /равностойност на 96,54 лева/ - представляваща цена за ползвани водоснабдителни услуги за 1 периода от 15.09.2022г. до 14.03.2025г.., за клиентски номер .... Твърдението за несъществуването на правното задължение е по същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на който е достатъчно релевираното твърдение от страната, която се позовава на него. В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да докаже при условията на пълно и главно доказване положителни факти, които опровергават твърдението за несъществуване на задължението, а именно съществуване на облигационно отношение между страните и че за периода от 15.09.2022г. до 14.03.2025г. ответникът е предоставил в процесния имот водоснабдителни услуги с цена в размер на 49,36 евро /равностойност на 96,54 лева/, както и изискуемост на вземането.

Безспорни между страните са обстоятелствата, че между тях съществува облигационно отношение по силата на договор за предоставяне на водоснабдителна услуга по открити договорни сметки ..... и ********** за имоти на ищеца, находящи се в гр. Со.., ул. Д.., клиентски номер ....

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият обем на доставеното количество вода до приходните водомери на сградата за периода от 15.09.2022г. до 14.03.2025г. съгласно показанията, посочени като реален отчет във фактурите, възлиза на 310 куб. м. вода. По договорна сметка ..... за обект ап. 2 доставеното количество вода според реален отчет е 239 куб. м., а по договорна сметка 20.... за обект ателие доставеното количество вода според реален отчет е 36 куб. м., т. е. общо 275 куб. м. По реални отчети консумацията в сградата е в размер на 289 куб. м., която е фактурирана, докато в предоставената справка от ответника са отчетени 263,184 куб. м. или с 25,816 куб. м. по-малко, като за разпределение общо потребление се получават 46,816, куб. м. вмесет.1 куб. м. При тези изчисления по двете партиди са разпределение съответно 42,076 куб. м. и 4,698 куб. м., поради което и фактурираната консумация в имотите след общия водомер за сграда възлиза на 336,594 куб. м., т. е. отчетено е количество от 26,594 куб. м. повече от отчетените от общия водомер 310 куб. м. Разликата между доставеното количество вода до приходния водомер на сградата в периода от 15.09.2022г. до 14.03.2025г. и фактурираните като дължими количества възлиза на 26,594 куб. м. В заключението се посочва, че фактурираното количество ВиК услуги не съответства на предоставеното, т. к. по договорна сметка ..... са фактурирани 42,076 куб. м. общи нужди вместо 17,351 куб. м., а по договорна сметка 20.... са фактурирани 4, 968 куб. м. общи нужди вмесет.,613 куб. м. В резултат на това се формира разликата от 26,594 куб. м. повече от отчетените от общия водомер 310 куб. м. Вещото лице представя заключение, че от фактурираните суми по договорна сметка ..... и договорна сметка 20.... следва да се приспадне неправилно начисленото като консумирано количество вода от 26,135 куб. м. Така посоченото количество от 26,135 куб. м., остойностено по цени на КЕВР – 3,694 лв. с ДДС, възлиза на сумата от 96,54 лева.

От представените писмени доказателства се установява, че ответникът в счетоводството си е отразил процесната сума като непогасено вземане, задължен за което е ищецът. Не е отразено плащане от страна на ищеца на процесната сума.

От приетото заключение по допуснатата комплектна експертиза, която съдът кредитира като пълно, задълбочено и компетентно изготвена, безспорно се установява, че за процесните водоснабдени обекти през исковия период ответникът неправилно е отчел като предоставено на ищеца количество водоснабдителни услуги от 26,135 куб. м, равняващо се на сумата от 96,54 лева. Така посочената парична сума е фактурирана като дължима от ответното дружество с издадените фактури №..г. и фактура ...г. От събраните доказателства по делото се установява, че ответникът не е предоставил изпълнение по продажбеното правоотношение на ищеца в посоченото количество, поради което за ищеца не е възникнало задължение за заплащане на цената за предоставени водоснабдителни услуги в периода от 15.09.2022г. до 14.03.2025г. в размер на сумата от 96,54 лева, т.е. процесната сума се явява недължима.

Ето защо, съдът намира, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 49,36 евро /равностойност на 96,54 лева/, представляваща претендирана от ответника цена за ползвана водоснабдителна услуга за периода от 15.09.2022г. до 14.03.2025г., за клиентски номер ....

По разноските:

2

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Съдът счита, че същото е неоснователно. Съдът при изследване на въпроса относно фактическа и правна сложност на делото съобрази, че разглеждането на делото е преминало в рамките на едно открито съдебно заседание, в което се е явил процесуалният представител на ищеца. В хода на съдебно дирене е изслушано заключение по назначената комплектна експертиза, при което адвокатът на ищеца е участвал активно. Същевременно претендираното адвокатско възнаграждение е уговорено под минимално предвиденото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските услуги. Ето защо съдът счита, че адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалено.

С протоколно определение от 25.03.2026г. съдът е прекратил производството в частта на предявения иск над сумата от 49,36 евро до сумата от 70,71 евро, представляваща начислена главница за предоставени водоснабдителни услуга за периода от 15.09.2022г. до 14.03.2025г. поради частично оттегляне на исковата претенция от ищеца.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение.

От тук следва, че при така заявеното частично оттегляне на иска в полза на ответника следва да бъда присъдени сторените съдебни разноски съразмерно на частта, в която производството е прекратено на основание чл. 232 ГПК. За целите на изчисляване на разноските частта, в която производството се прекратява, в случая се третира като отхвърлена и ищецът няма право на разноски за нея. Частичното оттегляне на иска не се дължи на поведение на ответника, следващо дата на образуване на производството и по тази причина ответникът има право на разноски, съобразно тази част, съответно – това дава отражение и по отношение на разноските на ищеца.

С оглед изложеното, на ищеца се дължат разноски в размер на сумает.63.60 евро (338.95 евро Х 49,36:70,71), а на ответника – от общо 79,19 евро разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК.

Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1,95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, че И. И. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Со.., ул. "К. Б. I", № №, ет., оф., не дължи на „Со. в.“ АД, ЕИК: .., с адрес: гр. Со.., ул. "Б. И. Ц.Б.", бул. "ЦЦ. Б. III", № еет. и еет сумата в размер на 49,36 евро /равностойност на 96,54 лева/, представляваща цена на предоставени водоснабдителни услуги за периода от 15.09.2022г. до 14.03.2025г. за клиентски номер ... по договорни сметки ..... и **********.

ОСЪЖДА „Со. в.“ АД, ЕИК: .., с адрес: гр. Со.., ул. "Б. И. Ц.Б.", бул. "ЦЦ. Б. III", № еет. и еет да заплати на И. И. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Со.., ул. К. Б. I, № №, ет., оф., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 263.60 евро, представляваща разноски по производството.

ОСЪЖДА И. И. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Со.., ул. "К. Б. I", № №, ет., оф., да заплати на „Со. в.“ АД, ЕИК: .., с адрес: гр. Со.., ул. Б. И. Ц.Б., бул. "ЦЦ. Б. III", № еет. и еет на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата в размер на 79,19 евро, представляваща разноски по производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Препис от решението да се връчи на всяка от страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4