Акт № 14335 от 05.11.2026, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14335

Варна, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА като разгледа докладваното от съдия БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ канд № 20267050702411 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на Началник група ПЕТО РУ при ОД на МВР Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 727/18.06.2026 година, постановено по НАХД № 134/2026 г., година по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 25 - 0460 - 001494/ 01.12.2025 г. на ВПД Началник група в ОДМВР Варна, РУ 05 - Златни пясъци, с което на И. М. Ж. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. /153.39 евро/ на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно е прието, че нарушението не е извършено. Молбата към съда е за отмяна на атакуваното решение и за потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касатора редовно призован, не се явява. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител в които се поддръжа становище по същество за отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП. Моли, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и в условия на евентуалност, в случай че се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат присъдени в минимален размер.

Ответникът по жалбата, редовно призован, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли за оставяне в сила на въззивното решение. Твърди, че в хода на производството е доказано, че служителите извършили проверката не са били обективни и са проявили непрофесионално и лично отношение към Ж., тъй като в рамките на няколко седмици срещу него има съставени няколко АУАН и няколко ЗППАМ. Претендира разноски по делото.

Представител на ВОП не участва в производството.

За да се произнесе настоящата инстанция установи, че в хода на въззивното производство, решаващия състав е приел за установена следната фактическа обстановка: На 13.11.2025г. в 9:00 часа в град Варна на С.О. Траката по ул. „10 та“ в посока движение към кръстовището с улица „12-та“ до номер 4 между въззивникът Ж. и багерист на подизпълнител на фирма „ Хидрострой“ възникнал конфликт, в следствие на факта, че пътят бил затворен поради полагане на ВИК тръби. На сигнал се отзовали служители на реда – св. М. и св. Р.. Ж. не можел да премине с колата си, но служителите разяснили, че поради работни дейности пътят е затворен. Св. М. и св. Р. възприели Ж., като пешеходец в конкретния момент, тъй като последният бил извън превозното си средство, което според възприятията на органите на реда бил в далечината и до него стояло лице от женски пол. Св. М. извършил проверка на багериста като изискал всички разрешителни, които имали за конкретните ремонти дейности. След приключване на проверката св. М. получил обаждане от ОДЧ на Пето РУ към ОД МВР -Варна да остане понеже имало подаден сигнал за корупционна схема между него и водача на багера. Органите на МВР забелязали, че автомобилът, с който се придвижвал Ж. - „ Форд Рейнджър“ с рег. № СВ 12-79 ХС, собственост на фирма Мото – Пфое лизинг ЕООД с булстат ********* е напуснал мястото, където е бил паркиран. Св. М. излязъл на ул. „8-ма“ в посока към [улица]след светофара на кръстовището на [улица]и отбил вдясно в едно уширение. Целта му била да спре автомобила, в който се намирал Ж., за да изяснят подадения от последния сигнал. След разпознаване на въпросния лек автомобил, св. М. със звуков и светлинен сигнал го отбил вдясно. Св. М. извършил по протокол проверка. Шофьор била св. П., а на пасажерското място до нея бил ответника по касация Ж.. Св. П. била тествана с дрегер и била положителна за употреба на наркотични вещества. На мястото, където се е развило цялото действие, а именно на С.О. Траката по ул. „10-та“ в посока движение към кръстовището с улица „12-та“ до номер 4 бил изпратен разследващ полицай. Сведения били снети от багериста и други работници, които заявили, че първоначално автомобилът е бил управляван от ответника по касация Ж.. След подадената информация от разсл. П. Д., св. М. извършил справка, от която било видно, че Ж. към онзи момент е бил лишен по административен ред с издадена ЗППАМ с номер 25 *** от дата 20.10.2025г. и с дата на връчване 29.10.2025г. да управлява МПС. След отвеждането на св. П. до ВМА и посещението на сградата на Пето РУ към ОДМВР Варна, св. М. се върнал на мястото на предполагаемото нарушение. След снемане на сведения от свидетели, св. М. съставил акт за установяване на на ремонтните дейности. В съдържанието на АУАН св. М. подробно описал приетото за установено. Деянието било квалифицирано като такова по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил надлежно предявен и връчен на Ж., който вписал в съдържанието му, че възразява и ще представи възраженията си в писмен вид. В срока за възражения не са постъпили такива. На 01.12.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейския служител – св. М. фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание санкционната норма на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, на въззивника било определено административно наказание.

За да отмени наказателното постановление, въззивния съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се сформира безкритичен извод относно наличието на виновно поведение от страна на Ж.. Посочил е, че "подхожда с особено внимание към свидетелски показания, дадени от лица, за които има данни, че са в конфликтни отношения с привлеченото към отговорност лице. В конкретният случай, преди да бъдат снети сведенията на св. Балтаков, св. Болтаков е имало конфликт между тях, въззивникът и лицето, осъществяващо дейността – багерист." Посочил е, че "приема тези показания за пристрастни и недостатъчни, за да обосноват по несъмен начин вината на въззивника Ж.".

По касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба се явява основателна по следните съображения.

Настоящият състав като касационна инстанция не споделя извода на въззивния съд за липса на доказаност на деянието. Не се споделя и изложеното от решаващия съд, че "съдебната практика е последователна, че когато актосъставителят не е възприел лично нарушението, а е съставил АУАН въз основа на данни от трети лица (сигнали, докладни записки, показания), е налице съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на НП. Настоящият състав не е запознат с подобна практика, а и не споделя подобен извод. Напротив в чл.42, ал.1 т.7 от ЗАНН ясно е посочено, че АУАН трябва да съдържа имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите. Тоест законодателя не е изключил възможността нарушението да може да бъде доказано със свидетелски показания. Обратното тълкуване би довело до невъзможност да се налагат административни наказания за нарушения извършени в отсъствие на актосъставителя, което е извън намеренията на законодателя.

Не се споделят изводите за пристрастността на актосъставителя М. и на свидетелите Балтаков и Болтаков. Би съществувало съмнение в обективността на М., ако той след, като е разбрал, че Ж. е лишен от право да управлява МПС, сам е решил да се върне при работниците и да ги "уговори" да кажат, че Ж. е шофирал автомобила. Фактите обаче са други. От доказателствата по делото е видно, че М. е узнал, че Ж. е шофирал автомобила от разследващият полицай Д., която е била изпратена от ОДЧ, за да разследва сигнала подаден от Ж. срещу М., че последният е получил подкуп от багериста. Едва след това М. е извършил проверка и е установил, че Ж. е лишен от право да управлява МПС. Към момента на даване на показания пред разследващ полицай Д., нито свидетелите Балтаков и Болтаков, нито св. М. са знаели, че Ж. е лишен от право да управлява МПС, за да се предполага, че те нарочно ще твърдят, че Ж. е шофирал автомобила, само за да му навредят.

Не се споделят възраженията на процесуалния представител на ответника по касация за тенденциозно поведение от страна на св. М., което се изразява в съставянето на множество АУАН и ЗППАМ спрямо Ж. и св. П.. След служебна проверка в деловодната система на съда се установи, че П. не е обжалвала издадената срещу нея ЗППАМ, затова, че е шофирала след употреба на наркотични вещества, което води до заключението, че последната е била законосъобразна и справедливо наложена. Липсват дела срещу твърдените издадени множество ЗППАМ срещу Ж., в рамките на една седмица, както твърди процесуалния представител, което означава, че Ж. се е съгласил с актовете на административните органи. Беше установено също, че срещу Ж. е била издадена ЗППАМ №26-0819-000171/07.04.2026 г. отново за шофиране след употреба на наркотични вещества, което от своя страна говори за поведение у ответника по касация, показващо трайно незачитане на установения в страната правов ред и най-вече обществените отношения свързани с безопасността на движението. Последната ЗППАМ е оставена в сила с Решение №14000/29.10.2026 г. по адм.д. №1857/2026 г. по описа на Административен съд гр. Варна.

В тази връзка настоящия състав намира, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на въззивното решение.

Съобразно изхода на делото, съдът намира, че следва да осъди ответника по касация да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение от 200 евро за двете инстанции.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 727/18.06.2026 година, постановено по НАХД № 134/2026 г., година по описа на Районен съд-Варна, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 - 0460 - 001494/ 01.12.2025 г. на ВПД Началник група в ОДМВР Варна, РУ 05 - Златни пясъци, с което на И. М. Ж. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. /153.39 евро/ на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И. М. Ж., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 200/двеста/евро юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�