Определение № 12944 от 15.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12944 гр. София, 15.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251100511976 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. И. срещу Разпореждане № 150405/30.09.2025 г. по ч.гр.д. № 23179/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 70 състав, с което е върната частната му жалба с вх. № 185486/28.05.2025 г. срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Жалбоподателят намира, че районният съд неправилно му дава указания за представяне на препис от подадената от него частна жалба. Ето защо неизпълнението на указанията не е основание за връщане на жалбата. Моли съдът да отмени разпореждането и да разгледа подадената частна жалба. Претендира и направените в производството разноски.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя доказателствата по делото, намира за установено следното: и се запозна с

Жалбата е допустима, а по разгледана по същество – основателна.

Първоинстанционното производството е образувано по заявление на К. П. И. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу УИЗ ЕЪР Унгария Црт – клон България за сумата от 250 евро – обезщетение по чл.7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския Парламент и Съвета от 11.02.2004г заради забавяне с повече от три часа на полет W64362 от Бари до София, предвиден за изпълнение на 20.07.2024г, ведно със законната лихва върху сумата и разноските, включващи държавната такса от 25.00 лева и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 400,00 лева.

Заповедта по чл.410 ГПК е издадена на 05.05.2025г, като в частта относно претендираното адвокатско възнаграждение заявлението е отхвърлено за разликата 1 над сумата от 300,00 лева до пълния предявен размер от 400,00 лева, като е прието, че тя не е съответна на фактическата и правна сложност на производството, поради което е намерена за неморална, като изрично е указано правото на заявителя, в случай че счита разпореждането в тази част за незаконосъобразно, че може да го обжалва по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК в седмичен срок от връчването на преписа.

Заповедта е връчена на заявителя на 27.05.2025г, от когато започва да тече и срока по чл.413, ал. 2 ГПК за обжалването й в отхвърлителната част, доколкото не се касае до пропуск да бъдат присъдени поисканите разноски или до неправилното им определяне, в които случаи заинтересуваната страна разполага с уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, а до отказ да бъде издадена заповед за изпълнение за тези суми, в който случай защитата е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.

На 28.05.2025г в срока по чл.413, ал. 2 ГПК постъпва от заявителя К. И. частна жалба вх.№ 185486/28.05.2025г, с която се обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските.

С разпореждане от 28.05.2025г, на заявителя са дадени указания да представи препис от частната жалба, като му е указано, че при неизпълнение същата ще бъде върната.

Указанията са недължими, т.к. съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК от частната жалба срещу разпореждането, с което заявлението се отхвърля изцяло или отчасти не се представя препис за връчване на насрещната страна. Разпоредбата е ясна и недвусмислена, а дадените в противоречие с нея указания са незаконосъобразни. При това положение и обжалваното разпореждане за връщане на частна жалба вх.№ 185486/28.05.2025г, като последица от незаконосъобразни указания също се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, като делото се върне с указания към първоинстанционния съд да администрира частната жалба за разглеждането и по същество от въззивната инстанция.

По разноските:

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски по делото.

Настоящото производство не е самостоятелно, а свързано с производството по чл.413, ал.2 ГПК. В настоящото производство по чл.274, ал.1 ГПК, когато съдът не се произнася по съществуването на материалното право или то не е окончателно установено между тях, той не се произнася и по разноските, тъй като тяхното разпределение е функция от основателността, респ. неоснователността на заявлението.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Разпореждане № 150405/30.09.2025 г. по ч. гр. д. № 23179/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 70 състав, с което е върната частната му жалба с вх.

№ 185486/28.05.2025 г. срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

ВРЪЩА делото на СРС, 70 състав, за администриране на частната жалба за разглеждането й по същество от въззивната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3