Решение № 2002 от 20.12.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4707/2023
- Вид
- Решение № 2002
- Подписан
- 20.12.2023
- В сила
- 24.01.2024
- Състав
- Виолета Веселинова Низамова
Цитирани разпоредби
- чл. 58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 2002 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20235330204707 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 494 от 24.07.2023г. на Зам.кмет на „Обществен ред и сигурност” в Община Пловдив, упълномощен със Заповед 22ОА-231/ 01.02.2022г. на Кмета на Община Пловдив, с което на „22 ГРУП“ ЕООД, ЕИК 206496968, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Иван Перпелиев“ № 5, представлявано от Х. Б. Б., на основание чл. 47, ал. 1, т. 1 и чл.44, ал.1, т.6 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителната, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив /Наредбата/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.11, ал. 8 от Наредбата.
Жалбоподателят „22 ГРУП“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез своя процесуален представител адв. А., моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, Зам. - кмет „ОРС“ в Община Пловдив, редовно 1 призована, в съдебно заседание се представлява от юриск. П., която пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно, излагайки доводи за това. Претендира присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 22.06.2023г. в гр.Пловдив служители от Пловдивския общински **, сред които и свид. Г. С. М., на длъжност „**“ в Пловдивски общински **ат, извършили проверка с начален час 19:30ч. на Коктейл бар „КЛУБ 22“, находящ се на ул. „*** в гр. Пловдив. При извършената проверка било установено че обектът се стопанисва от дружеството-жалбоподател „22 ГРУП“ ЕООД. В хода на проверката е било установено следното:
Пред лицето на обекта, на място общинска собственост били разположени 8 броя маси за открито сервиране с 20 броя седящи места към тях, които заемали обща площ от 18,90 кв.м., измерено с рулетка в присъствието на свид. Г.В.В. – ** в заведението. Дружеството работодател „22 ГРУП“ ЕООД, опериращо проверявания обект, било оградило масите с кашпи с декоративна растителност и цветя, като общата оградена площ възлизала на 65,17 кв.м. Кашпите били разположени плътно една до друга.
Представено е Разрешение за ползване на място общинска собственост № ОБ001455/1/25.05.2023г., валидно от 01.06.2023г. до 31.05.2024г. за площ от 26 кв.м., както и одобрена схема от ЕСУТ и гл. архитект за площ от 26 кв.м., от което е видно,че кашпите, ограждащи масите за открито сервиране се намират извън площта и размерите в одобрената схема. Направена е била и контролна покупка с издаден касов бон.
Установените по време на проверката факти и обстоятелства са били обективирани в съставен Констативен протокол Серия А, № 114525/22.06.2023г., подписан от присъствалия по време на проверката служител в заведението.
С оглед направените констатации е било прието, че дружествотожалбоподател „22 ГРУП“ ЕООД е извършило нарушение по чл.11, ал.8 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителната, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското 2 обзавеждане на територията на Община Пловдив. Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството Х. Б. Б., който след запознаване със съдържанието на АУАН, го подписал с изричното отбелязване,че няма възражения по констатациите. Получил и препис от него.
В акта била описана фактическата обстановка отразена в съставения констативен протокол.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП № 494 от 24.07.2023г., с което на „22 ГРУП“ ЕООД, на основание чл. 47, ал. 1, т. 1 и чл.44, ал.1, т.6 от Наредбата е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.11, ал. 8 от Наредбата. Санкцията е в двоен размер, тъй като наказващият орган е приел, че нарушението е извършено повторно, предвид предходно НП № 868/27.10.2022г., прието за влязло в сила от 20.12.2022г., санкцията по което не е заплатена. В обжалваното наказателно постановление извършеното нарушение било описано по идентичен начин като описанието сторено в съставения АУАН.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства показанията на разпитания в качеството на свидетел – актосъставителят Г. С.
М. и частично от показанията на ангажираната от жалбоподателя свид.
Г.В.В..
В показанията си свид. М. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Свидетеля разказа че проверката била извършена като квадратурата била измерена с рулетка. При проверката се установило че масите заемали площ за която жалбоподателя имал издадено разрешение, но те били оградени плътно от кашпи с растителност, и площа която ограждали тези кашпи значително надвишавала тази за която имало разрешение. При проверка на схемата актосъставителя установил че кашпите не фигурират в нея и са, извън разрешената с одобрената схема. Мястото оградено от кашпите в нарушение на Наредбата, представлявало дворче, обособен от кашпи, които били вече поставени. Потвърждава процедурата по съставяне на акта.
Съдът оцени с доверие и показанията на свид. В., в частта, в която потвърждава за извършената процесна проверка от служители към Община Пловдив за разрешената за ползване квадратура от заведението, нейното 3 присъствие тогава и наличието на коментираните кашпи.
Не същото се отнася до показанията на свид. В., в частта, в която заявява, че кашпите не били поставени от заведението и не се занимавали с грижата по цветята в тях, тъй като свидетелката неколкократно заяви че не знае кой е поставил кашпите, така че няма как да твърди че не са поставени от стопанисващите заведението. В тази част показанията й не се кредитират от съда, поради тяхната изолираност, противоречивост с кредитирания по делото доказателствен материал и заинтересованост от изхода на делото, доколкото и към момента дадените показания, свидетелят е в трудово правоотношение с жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
ОСНОВАТЕЛНА. същество жалбата се явява
ЧАСТИЧНО
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, съгласно представеното по делото копие от Заповед № 22ОА-1494/05.07.2022г. на Кмета на Община Пловдив и на основание чл.44, ал.1, т.2 от Наредбата. Обжалваното НП е издадено от Зам.кмета „Обществен ред и сигурност“ при Община Пловдив, в кръга на правомощията му, видно от Заповед 22ОА-231/01.02.2022г. и на основание чл.44, ал., т.3 от Наредбата. АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят. От изложените в акта и 4 наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакуваният акт и да налага неговата отмяна. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, касаещи съставяне на акта и издаване на НП. Предвид на това настоящата инстанция намира за неоснователни направените в тази връзка възражения на жалбоподателя.
Безспорно се установява по делото, че на процесната дата и място, „22 ГРУП“ ЕООД, в качеството си на стопанисващ Коктейл бар „КЛУБ 22“, е оградило масите на заведението с кашпи и декоративна растителност и цветя, като общата оградена площ, заедно с масите възлиза на 65,17 кв.м., при разрешени 26 кв.м. Разрешената площ от 26 кв.м. се установява, видно от приложените по административната преписка - Разрешение за ползване на място общинска собственост № ОБ-001455/1/25.05.2023г., валидно от 01.06.2023г. до 31.05.2024г., како и от одобрена схема от ЕСУТ и главен архитект. Спазена е била и процедурата по измерената площ общинска собственост. Описанието на нарушението е пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво деяние е наказан.
Възражението на жалбоподателя, че установените на мястото на проверката около заведението кашпи не били поставени от заведението, съдът намира за неоснователно. Ето защо и не се кредитираха показанията в тази част на заинтересования свид. В.. Житейски нелогично е поставените кашпи, обособяващи по-широко пространство, ползвано от самото заведение, позволяващо съвместяване на повече на брой клиенти и обосноваващо поголямо удобство за самите тях, да не са поставени от дружествотожалбоподател и в обслужване на неговия интерес. Няма друг в чиято полза би било поставянето на такива кашпи обособяващи по широк периметър от разрешения пред заведението. Те биха били в полза единствено на самото заведение и осигуряват спокойствие именно на клиентите на това заведение тъй като възпрепятстват свободното преминаване на гражданите през зоната в която се поставят маси и столове за клиентите му. С това свое действие дружеството жалбоподател е нарушило т. 5 от Разрешение № ОБ – 001455 – 1/25.05.2023г. в която е отразено че преместваемия обект следва да не затруднява достъпността и проходимостта на градската среда. С поставянето 5 на кашпите които са в интерес и от полза единствено на стопанисващия заведението жалбоподател се възпрепятства именно свободното преминаване през градската среда и това е единствено с цел по-голямо удобство и спокойствие на клиентите на заведението чийто периметър обграждат те.
Поради изложеното съдът прие че кашпите са поставени от дружеството жалбоподател тъй като са единствено в негов интерес.
Правилно деянието на дружеството жалбоподател - „22 ГРУП“ ЕООД е подведено под материалната норма на чл. 11, ал. 8 от Наредбата който гласи че не се разрешава поставянето на маси за открито сервиране, хладилни витрини и други такива извън площа и размерите посочени в одобрената схема. Самата правна норма не изброява изчерпателно предметите които биха могли да бъдат поставени извън размерите в одобрената схема и това е така, защото те биха могли да са най-различни като всички са свързани с дейността на дружеството жалбоподател. В този смисъл и кашпите се включват в понятието „и други такива“ тъй като те спомагат да се обособи една зона отделена от останалата градска среда в която клиентите на заведението да се чувстват спокойни и необезпокоявани от преминаващи между масите минувачи. Правилно е определена санкционната норма въз основа на която е наложена на жалбоподателя имуществена санкция, а именно - чл. 47, ал.1, т.1 от Наредбата, предвиждаща наказание имуществена санкция от 500 до 1500 лева за юридическо лице, което постави преместваем обект в нарушение на настоящата Наредба, като в случая е определена имуществена санкция в минималния размер от 500 лева.
Неправилно, обаче, съдът констатира, че така установеното нарушение е прието за повторно и е наложена имуществена санкция на основание чл.44, ал.1 т.6 от Наредбата в удвоен размер на наложения, а именно 1000 лева, при следните съображения: