Решение № 789 от 09.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Бургас, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120103406 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.22 от ЗПК, при условията на евентуалност – по чл.26, ал.4, вр. с ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД, кумулативно съединени с такъв – по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявени от Е. Т. П. от гр. Бургас срещу “Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД, гр. Я..

От Съда се иска да постанови решение, с което да обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № ****, сключен между страните на ****. – на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално – да прогласи за нищожна клаузата на чл.1 от същия, предвиждаща ГЛП от 120 %, поради противоречие със закона – чл.19, ал.4 от ЗПК, и накърняване на добрите нрави, както и да осъди дружеството да върне на ищцата получената без основание въз основа на същата сума – 190 лв. Претендират се законната лихва, деловодните разноски за държавна такса, както и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответното дружество оспорва претенциите и иска от Съда да ги отхвърли.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Н а ****г. между “Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД и П. е сключен До-говор за потребителски кредит № ****, по силата на който дружеството й е предоставило сумата от 3 1

000 лв. – при фиксиран ГЛП от 120 % (чл.1) и ГПР в размер на 1 154.75 % (чл.6), а тя се е задължил да върне общо 5 400 лв., на три месечни вноски по погасителен план – две по 360 лв. и последната от 4 680 лв., в срок до 15.08.2023г.

Представена е и допълнителна оферта за изплащане на кредита – на 15 месечни вноски – в периода от 15.06.2023г. до 15.08.2024г., всяка от по 360 лв.

По делото са приети десет броя приходни касови ордера, неоспорени от ответника, видно от които е, че в периода от 25.05.2023г. до 23.04.2024г. ищцата му е заплатила сумата от общо 3 190 лв., главница и договорна лихва, по процесния договор за кредит.

Ответното дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява креди-тор – по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

От друга страна, отпуснатият заем на ищцата – като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и тя има качеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв – за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потребителите.

Доводите на ответното дружество, че той попада в изключенията по чл.4, ал.1 от ЗПК, а именно – по т.6, са неоснователни. Цитираната разпоредба предвижда, че ЗПК не се прилага за договори за кредит: 1. със срок за погасяване на задължението до три месеца, и 2. при които се дължат незначителни разходи, т. е. при кумулативното наличие на тези две предпоставки. В случая е налице само първата от тях, тъй като уговореният от страните ГПР (1 154.75 %) не може да бъде определен като незначителен. Нещо повече, дружеството очевидно е включило в бланката на сключваните от него до-говори за кредит с потребителите тримесечен срок за изплащане на задълженията имен-но с цел избягване приложението на ЗПК, като реалните им отношения са уреждани с т. нар. допълнителни оферти, предвиждащи разсрочване на вноските за по-дълъг период от време.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът пре-доставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Чл.22 от ЗПК, пък, предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес – за защита на икономически по-слабите участници в оборота, Съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не се е позовала на нарушаването им.

Съгласно чл.10, ал.1, т.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да 2 съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му като се посочат взетите предвид до-пускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите по договорите за потребителски кредити не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лих-ва, а в ал.5 е предвидено, че клаузите, които го надвишават, се считат за нищожни. Към датата на сключване на процесния договор – ****., размерът на законната лихва за забава е 12.77 %.

Следователно максималният размер на ГПР по договорите за потребителски кредити може да бъде 63.85 %. Уговореният между страните такъв от 1 154.75 % многократно го надвишава, поради което следва да се приеме, че клаузата на чл.6 от процесния договор, в която същият е предвиден, както и общата сума за погасяване от 5 400 лв., е нищожна, поради противоречието й със закона – чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.19, ал.5 от ЗПК, т. е. не съществува. И тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.

На следващо място, клаузата за договорната лихва по чл.1 от процесния договор, сама по себе си, също е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – основание, различно от това – по чл.19, ал.5 от ЗПК, тъй като уговореният ГЛП от 120 % надвишава значително трикратния размер на законната лихва – 38.31 %.

Доколкото това касае съществен елемент на заемното правоотношение, а именно – цената, която потребителят заплаща на заемателя за предоставената финансова услуга, разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД не може да намери приложение – кредиторът не би сключил тази сделка /по дефиниция – възмездна/, без да получи възнаграждение.

Следователно, процесният договор за потребителски кредит се явява недействителен /нищожен/ и на това, заявено от ищцата основание.

Предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Последиците от обявяването на договора за потребителски кредит за недействителен са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребите-лят дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в случая – само на главницата от 3 000 лв.

По делото безспорно се установява, че по процесния договор ищцата е заплатила на ответника сумата от общо 3 190 лв.

Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

Предявеният осъдителен иск за сумата от 190 лв. също е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по 3 делото разноски – 281 лв. за държавна такса, а на пълномощника й – адв. Д., с оглед цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото и извършената процесуална дейност, сумата от общо 600 лв. – адвокатско възнаграждение /с ДДС/, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения на ****. м е ж д у Е. Т. П., ЕГН:

**********, гр. Б. ***, като кредитополучател, и “Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД, ЕИК:

203304715, седалище и адрес на управление: град Я., у**** като кредитодател, Договор за потребителски кредит № **** – на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.5, вр. с ал.4 от ЗПК, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.

ОСЪЖДА “Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД да върне на Е. Т. П. сумата от 190 лв. като получена без основание по Договора за потребителски кредит № ****, сключен от тях на ****. и обявен за недействителен с настоящото съдебно решение, както и да й заплати: законната лихва върху нея, считано от 28.05. 2024г. до окончателното плащане, и сумата от 281 лв. – разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА “Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД да заплати на адв. А. З. Д., вписан в регистъра на АК София с личен № ****, сумата от общо 600 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4