Решение № 192 от 25.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 6841/2023
- Вид
- Решение № 192
- Подписан
- 25.03.2024
- В сила
- 22.03.2024
- Състав
- Ралица Манолова, Цветан Иванов Колев, Петър Стоицев
Цитирани разпоредби
- чл. 323 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 2, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 182, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 192 гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ралица Манолова
Членове:
Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев при участието на секретаря Таня Т. Митова като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100606841 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 07.06.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 4002/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94-ти състав, подсъдимата Ц. И. П. е призната за виновна в това, че в условията на продължавано престъпление с общо девет деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, не е изпълнила съдебно решение № 218/03.12.2019 г., постановено по гр. дело № 763/2019 г. по описа на ВКС, III ГО, влязло в сила на 03.12.2019 г., с което е определен режим на упражняването на лични контакти на бащата – С. Д. С., с детето К. С. С., като при посещения на бащата на горепосочения адрес не е предала детето К. С. С. на бащата С. Д. С., както следва:
1) На 20.06.2020 г. в 10:00 часа в гр. София, ж.к. **** не е изпълнила съдебно решение № 218/03.12.2019г., постановено по гр. дело № 763/2019 г. по описа на ВКС, III ГО, влязло в сила на 03.12.2019 г., като при посещение на бащата на горепосочения адрес не е предала детето К. С. С. на бащата С. Д. С.;
2) На 11.07.2020 г. в 10:00 часа в гр. София, ж.к. **** не е изпълнила съдебно решение № 218/03.12.2019 г., постановено по гр. дело № 763/2019г. по описа на ВКС, III ГО, влязло в сила на 03.12.2019 г., като при посещение на бащата на горепосочения адрес не е предала детето К. С. С. на бащата С. Д. С.;
3) На 08.08.2020 г. в 10:00 часа в гр. София, ж.к. **** не е изпълнила съдебно решение № 218/03.12.2019 г., постановено по гр. дело № 763/2019г. по описа на ВКС, III ГО, влязло в сила на 03.12.2019 г., като при посещение на бащата на горепосочения адрес не е предала детето К. С. С. на бащата С. Д. С.;
1
4) На 07.11.2020 г. в 10:00 часа в гр. София, ж.к. **** не е изпълнила съдебно решение № 218/03.12.2019 г., постановено по гр. дело № 763/2019г. по описа на ВКС, III ГО, влязло в сила на 03.12.2019 г., като при посещение на бащата на горепосочения адрес не е предала детето К. С. С. на бащата С. Д. С.;
5) На 21.11.2020 г. в 10:00 часа в гр. София, ж.к. **** не е изпълнила съдебно решение № 218/03.12.2019 г., постановено по гр. дело № 763/2019г. по описа на ВКС, III ГО, влязло в сила на 03.12.2019 г., като при посещение на бащата на горепосочения адрес не е предала детето К. С. С. на бащата С. Д. С.;
6) На 23.01.2021 г. в 10:00 часа в гр. София, ж.к. **** не е изпълнила съдебно решение № 218/03.12.2019 г., постановено по гр. дело № 763/2019г. по описа на ВКС, III ГО, влязло в сила на 03.12.2019 г., като при посещение на бащата на горепосочения адрес не е предала детето К. С. С. на бащата С. Д. С.;
7) На 06.02.2021 г. в 10:00 часа в гр. София, ж.к. **** не е изпълнила съдебно решение № 218/03.12.2019 г., постановено по гр. дело № 763/2019г. по описа на ВКС, III ГО, влязло в сила на 03.12.2019 г., като при посещение на бащата на горепосочения адрес не е предала детето К. С. С. на бащата С. Д. С.;
8) На 20.02.2021 г. в 10:00 часа в гр. София, ж.к. **** не е изпълнила съдебно решение № 218/03.12.2019г., постановено по гр. дело № 763/2019г. по описа на ВКС, III ГО, влязло в сила на 03.12.2019 г., като при посещение на бащата на горепосочения адрес не е предала детето К. С. С. на бащата С. Д. С.;
9) На 06.03.2021 г. в 10:00 часа в гр. София, ж.к. **** не е изпълнила съдебно решение № 218/03.12.2019г., постановено по гр. дело № 763/2019 г. по описа на ВКС, III ГО, влязло в сила на 03.12.2019 г., като при посещение на бащата на горепосочения адрес не е предала детето К. С. С. на бащата С. Д. С., поради което на основание чл.
182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено наказание глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева.
С присъдата подс. Ц. П. е призната за невиновна и на основание чл. 304 от НПК е оправдана в това на 25.12.2020 г. в 10:00 часа в гр. София, ж.к. **** да не е изпълнила съдебно решение № 218/03.12.2019 г., постановено по гр. дело № 763/2019г. по описа на ВКС, III ГО, влязло в сила на 03.12.2019 г., като при посещение на бащата на горепосочения адрес не е предала детето К. С. С. на бащата С. Д. С..
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Ц. П. е осъдена да заплати на частния тъжител С. С. направените по делото разноски в размер на 612 (шестстотин и дванадесет) лева.
Срещу присъдата в осъдителната й част е депозирана въззивна жалба от подс.
Ц. П. чрез защитника й, с която се иска нейната отмяна поради неправилност и постановяване нова оправдателна спрямо подсъдимата присъда. Изложени са доводи, че липсват доказателства свидетелите – социални работници, служители на Дирекция „Социално подпомагане“, да са посетили адреса на подсъдимата точно на определените от съда дни и часове за лични контакти на детето К. С. с баща му – частния тъжител С. С.. Твърди се, че от показанията на св. В.Д. и приобщения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ се установява, че детето не желае да се вижда с баща си поради останала от ранните му детски години психическа травма вследствие на физически и психически посегателства от страна на тъжителя. На следващо място се излагат доводи, че в конкретния случай е приложим чл. 9, ал. 2 от НК поради явно незначителна обществена опасност на деянията на подсъдимата. Възразява се и срещу определеното на подсъдимата наказание, като се излагат доводи за неговата несправедливост.
В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от 2
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.
В открито съдебно заседание пред СГС подс. Ц. П. редовно призована, не се явява лично, но се представлява от защитника си – адв. Е. П..
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата поддържа, че обжалваната присъда почива на неправилен анализ на доказателствения материал, поконкретно на свидетелските показания, за което излага подробни съображения.
Пледира за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение, като бъде приложен чл. 9, ал. 2 от НК. Алтернативно, защитникът прави искане за намаляване на наложената на подсъдимата глоба.
Повереникът на частния тъжител счита, че от събраните в хода на първоинстанционното производство по несъмнен и категоричен начин се доказват твърденията на частния тъжител С. С., че на процесните време и място подс. Ц. П. не му е предавала детето. Прави искане за потвърждаване на обжалваната присъда и присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Частният тъжител С. С. поддържа казаното от повереника си и допълва, че подсъдимата продължава да нарушава определения от съда режим за лични контакти с детето му.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, намери за установено следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимата Ц. И. П. е родена на 04.12.1983 г. в гр. София, българка, български гражданин, разведена. Към 06.03.2021 г. е неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност.
На 18.09.2011 г. ЧТ С. С. и подс. Ц. П. сключили граждански брак, по време на който – на 07.02.2012 г., се родило детето им К. С. С.. Впоследствие взаимоотношенията между тъжителя и подсъдимата се влошили и с решение от 18.06.2013 г., постановено по гр. д. № 2493/2012 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав, бракът между двамата бил прекратен, като родителските права по отношение на детето К. С. били предоставени на подсъдимата. Местоживеенето на детето било определено на нейния адрес в гр. София, ж.к. „**** II“, бл. ****, като бил определен режим на лични отношения с тъжителя.
С протоколно определение от 26.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 15398/2013 г. по описа на СГС, II въззивен брачен състав, решение от 18.06.2013 г., постановено по гр. д. № 2493/2012 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав, било обезсилено в частта относно режима на лични отношения между бащата С. С. и детето К. С. и била одобрена постигната между страните спогодба, с която бил определен нов режим. Било постановено, че тъжителят имал право да вижда и взема детето всяка втора и четвърта събота от 09:00 часа сутринта до 18:00 часа в неделя без преспиване до навършване на 4-годишна възраст на детето, а след това – с преспиване. През лятото имал право да взима детето за 20 дни по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката – юли или август, по предварително съгласие между страните, дадено до края 3 на м. януари на текущата година, като било определено и кога детето да бъде връщано на майката. Бил определен режим на лични отношения и през празничните дни – Нова година, Великден и Коледа.
През 2016 г. ЧТ С. С. поискал изменение на определения режим на лични отношения с К. С. поради системно неизпълнение от страна на подсъдимата и отказ да му предава детето. С протоколно определение от 14.07.2016 г., постановено по гр.д. № 74097/2015 г. по описа на CPC, III ГО, 117 състав, било постановено подсъдимата да води детето при бащата всяка втора и четвърта събота от месеца в 09:00 часа и да го взема оттам в неделя в 18:00 часа, както и за 20 дни през лятната ваканция. На същата дата на основание чл. 323 от ГПК и въз основа на протоколното определение бил издаден и изпълнителен лист.
С решение от 03.12.2019 г., постановено по гр. д. № 763/2019 г. по описа на В К С , III ГО, влязло в сила на същата дата, бил определен нов режим на лични отношения на ЧТ С. С. с детето К. С., а именно: през първите два месеца от влизане в сила на решението бащата да вижда детето всяка втора и трета събота от 10:00 часа до 12:00 часа в контактния център на територията на град София, в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“, като майката била задължена да осигури присъствието на детето. Било постановено през следващия един месец бащата да взима детето при себе си всяка първа и трета събота за времето от 11:00 часа до 16:00 часа, като взимането и връщането на детето на майката следвало да се осъществява в контактния център в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“, като подсъдимата била задължена да осигури присъствието на детето.
След този общо тримесечен период било постановено бащата да взима детето от дома на майката всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, както и през първите пет дни от пролетната ваканция на детето, а също и двадесет дни през лятната му ваканция по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. Определено било през четните години бащата да взима детето на Трети март, Гергьовден, Деня на съединението и Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово), като взема детето в 18:00 часа в деня, в който ги разпускат от училище, и го връща до 18:00 часа в деня, преди детето да тръгне на училище, с изключение на Коледа, когато следвало да връща детето до 20:00 часа на 28-ми декември. През нечетните години било определено бащата да взема детето на Великден (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година, считано от 2021 г., като взима детето в 18:00 часа в деня, в който ги разпускат от училище, и го връща до 18:00 часа в деня, преди детето да тръгне на училище, с изключение на Нова Година, когато следвало да взима детето в 16:00 часа на 28 декември и да го връща до 18:00 часа на първи януари. С решението било постановено подс. Ц. П. да оказва съдействие на служителите от Дирекция „Социално подпомагане“ при осъществяване на определените с решението мерки. За да приеме, че е налице необходимост от промяна в личния режим, ВКС се е мотивирал, че е налице системно нарушаване от страна на подсъдимата, като вследствие на нейното поведение детето е развило синдром на родителско отчуждение средна към тежка степен по отношение на бащата.