Определение № 206 от 22.02.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. София , 18.02.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20211000600162 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.249, ал.3 НПК вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С определение от разпоредително заседание на 02.02.2021г. по НОХД №2759/2020г. по описа на СГС, НО, 14-ти състав, съдът е оставил без уважение исканията на защитата на подсъдимия М. Н. А. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебната фаза за отстраняване на процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпила частна жалба от защитника на подсъдимия М. А. - адв. П. П. с искане за отмяна на определението, прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СГП. Твърди се, че в предходната фаза на процеса е допуснато нарушение на чл.227, ал.8 от НПК, тъй като на обвиняемия и защитата му не били предявени веществените доказателства по делото. На следващо място се поддържа, че в обвинителния акт съществува непълнота относно обстоятелствата в какво се е изразил конфликта между подсъдимия и жертвата на посегателство, както и че липсва индивидуализация на ножа, който според прокуратурата подсъдимият е извадил. Налице била неяснота и по въпроса кои от уврежданията са довели до летален изход на жертвата.

Липсата на тази конкретизация според защитата накърнявала правото на защита на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен и да изгради своята защитна теза. Не на последно място се акцентира, че по делото не било установено лицето известно с името Ц. или Ф., а последното било от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по възникналия конфликт, собствеността на ножа, ползван за нанасянето на уврежданията, респективно за правилната правна квалификация на деянието, извършено от 1 подс. А.. С оглед горното се поддържа искане за отмяна на постановеното определение и връщане на делото на досъдебната фаза за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия М. А..

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в частната жалба и след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено поради следните съображения:

По делото с обвинителен акт, изготвен от СГП, е внесено обвинение срещу подсъдимия М. Н. А. за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, вр. чл. 115 от НК. Настоящият въззивен състав счита, че така вмененото му деяние е изяснено в достатъчна степен, така че да е годно да бъде разгледано в съдебна фаза. Към текста на обвинителния акт не могат да бъдат отправени никакви укори или претенции, доколкото инкриминираната деятелност на А. е ясно описана, като са посочени всички съставомерни факти. Подробно е описано с какви конкретни действия са нанесени уврежданията по тялото на пострадалия, средствата с които са нанесени- първо посредством удари с юмрук, а впоследствие с нож, както и осъществените от подсъдимия действия след умъртвяването на жертвата. Няма неяснота и по въпроса кои от нанесените увреждания са причинили смъртта на жертвата, като в тази насока ясно е конкретизирано, че множеството прободно-порезни наранявания в областта на шията и гръдния кош, при които са били засегнати магистрални кръвоносни съдове- яремните вени и каротидните артерии двустранно, както и засягането на левия лоб на белия дроб, причинили левостранен хемопневмоторакс, са в основата на генезата на смъртта. Така възприетото от страна на СГП описание не води до неяснота или заблуждение на лицето, срещу което се води производството и е достатъчно, за да бъде инициирано наказателно производство по същество, в неговата съдебна фаза, в която да се прецени, дали така описаното в обвинителния акт действително се е осъществило и дали същото покрива признаците на посочения престъпен състав. Всички наведени от защитата доводи, по същество касаят доказаността на повдигнатото пред съда обвинение и на тях не може да бъде даден отговор в разпоредителното заседание. Съдебната фаза на процеса е централна и точно в тази фаза на наказателното производство се разгръщат в пълнота принципите за състезателност, устност и непосредственост. В тази връзка, резонно е отбелязано от първостепенния съд, че процесуалното право на страните да правят искания, свързани със събиране на доказателства е гарантирано по време на цялото съдебно производство.

По отношение на непредявяването на веществените доказателства в хода на ДП, въззивната инстанция изцяло се солидаризира с виждането на първостепенния съд, че последното не съставлява нарушение от категорията на съществените, доколкото от една страна това процесуално-следствено действие може да бъде извършено и в хода на съдебното следствие. Вън от последното, видно от приложените материали, при предявяване на 2 разследването, правата на подсъдимия са били разяснени в присъствието на защитника му- адв. П., същите са се запознали с доказателствата по делото, като не са били лишени от правото да правят искания, бележки и възражения.

Нещо повече, защитникът на подсъдимия изрично е заявила, че няма възражения по предявяването и няма искания във връзка с воденото разследване, поради което не са налице визираните в чл. 249, ал.4, т.1 от НПК основания за прекратяване на съдебното производство поради допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на обвиняемия.

Поради изложеното дотук съдът приема, че на фазата на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати визираните от защитата процесуални нарушения. При извършената служебна проверка от страна на този състав, не се констатираха и други процесуални нарушения, непосочени от страните. Поради това следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл.

249, ал. 2 от НПК за прекратяване на образуваното съдебно производство.

Водим от изложеното и на основание чл.249, ал.3 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.1 НПК‚ Софийски апелативен съд, 5 състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.02.2021г.‚ постановено по НОХД №2759/2020г. по описа на СГС‚ НО, 14-ти състав, с което са оставени без уважение исканията на защитата на подсъдимия М. Н. А. за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на СГП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3