Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 367 от 16.03.2018, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 151/2018
Вид
Решение № 367
Подписан
16.03.2018
Състав
СВЕТЛАНА ИВАНОВА ИЗЕВА, ИВАН ГЕОРГИЕВ БЕКЯРОВ, РАДОСТИНА АНГЕЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е № 367 гр.Пловдив,16.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март,през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

ИВАН БЕКЯРОВ като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 151 по описа на ПОС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.

Образувано по жалба на А.И.Д. *** против Постановление от 15.12.17г.за възлагане на разноски на ЧСИ А.А.,рег.№ 757 и район на действие ОС-Пловдив по изп.д.№ 210/17г.,с което са определени адв.възнаграждение,такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ,платими от длъжника А.И.Д..

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление,като се твърди недължимост на разноските поради липса на основание за образуване на изпълнителното дело.Иска се неговата отмяна и издаване на обратен изп.лист за всички направени разноски по изп.дело.

Ответната страна по жалбата–И.В.Д. в качеството й на майка и законен представител на малолетния В.А.Д.,взискател в изпълнителното производство,в писмено възражение излага съображения за нейната неоснователност.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител изразява становище,че жалбата е недопустима,а разгледана по същество- неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (длъжник в изпълнителното производство), в срока по чл. 436,ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,поради което е допустима.

По същество съдът я приема за неоснователна последните съображения:

Производството по изпълнителното дело първоначално е образувано под №

454/17г.по описа на ЧСИ М.К.,рег.№ 823 и район на действие ПдОС по изпълнителен лист от 22.11.17г.,постановен по гр.д.№ 1723/17г.по описа на ПдРС,удостоверяващ изменение на размера на присъдената с решение от 22.02.16г. месечна издръжка,дължима от А.Д. на малолетното дете В.А.Д. чрез неговата майка и законен представител И.В.

Д.,като е увеличена от 105лв.на 150лв.месечно,считано от 21.12.16г.Впоследствие по молба на взискателя изп.дело е преобразувано под № 210/17г.по описа на ЧСИ А.А.,рег.№ 757 и район на действие ОС-Пловдив.

Длъжникът твърди в жалбата си,че изпълнителното дело е образувано без основание,тъй като той е внасял дължимата издръжка редовно всеки месец и нямал нито една просрочена вноска.

Тези твърдения се опровергават от доказателствата по изп.дело,включително представените от самия жалбоподател.Очевидно същият смята,че след като е заплащал издръжка всеки месец,то просрочие не е налице.От решение от 22.02.16г.на ПРС,3 бр.с,постановено по бр.д.№

16404/15г.обаче е видно,че страните-И.Д. и А.Д. са се споразумели падежът на дължимата от бащата издръжка за детето В.Д. да е до 15-то число на всеки месец.А това означава,че ако длъжникът не заплаща издръжката до тази дата,то той изпада в просрочие.Установява се от представените от жалбоподателя извлечения и платежни нареждания,че той е заплащал издръжката винаги с няколко дни просрочие,не по-рано от 23-то число на съответния месец,което е наложило И.Д. да образува изп.дело именно поради тези просрочия.Взискателят е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника конкретно поради просрочие на вноската за издръжка за м.декември 2017г.,като към датата на писменото искане длъжникът вече е бил в просрочие от три дни.Той е изплатил дължимата издръжка едва на 28.12.17г. в 19,40ч.,след като е узнал от получената на същата дата от него ПДИ за наложения му запор.

При това положение действията на ЧСИ са правилни и изпълнителното дело не е образувано без основание,както счита жалбоподателят.Предвид на горното,и определените от ЧСИ разноски са дължими от длъжника.Същият не е възразявал против размера на възложените в негова тежест с постановлението разноски,съответно този размер не следва да се обсъжда от настоящата инстанция.

С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се дължат.

Водим от горното,съдът

Р Е Ш

И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.И.Д.

***-длъжник в изпълнителното производство против Постановление за възлагане на разноски от 15.12.17г.на ЧСИ А.А.,рег.№ 757 и район на действие ОС-Пловдив по изп.д.№ 210/17г.,с което са определени адв.възнаграждение,такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ,платими от длъжника А.И.Д..

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: