Решение № 123 от 13.06.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Враца, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500172 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивни жалби, подадени от М. К. Г., ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез адв. Б. Ц., АК Монтана, против решение № 449/04.11.2022 г., допълнено с решение № 519/19.12.2022г., постановени по гр. дело № 928/2022 г. по описа на Районен съд гр. Монтана, с които e осъдена да заплати на ,,Кали” ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К. В. А., сумата 1276,80 лв., от които 1020,00 лв. стойност на извършени дейности по организация и провеждане на погребение на 09.12.2020 г. на О. К. Г., притежавал ЕГН **********, починал на 08.12.2020 г. в гр.Монтана, Акт за смърт № ***/08.12.2020 г., съставен в гр.Монтана, включително стойност на закупени стоки, и 256,80 лв. заплатени със собствени средства на ,,Кали” ЕООД такси към трети лица, както и сумата 52 лв. деловодни разноски по делото за внесена държавна такса; оставени са без разглеждане като процесуално недопустими направените от ответницата възражения за прихващане с насрещни вземания за неимуществени вреди срещу ,,Кали” ЕООД за сумата 1 500 лв., причинени й от служител на дружеството на осн. чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вследствие на отправените обидни думи, че се ,,прави на луда, за да не плати“, изразяващи се в засягане на честта, 1 достойнството, доброто й име, неприятни изживявания, стрес, дискомфорт, чувство на яд и омерзение, и за сумата 1500 лв., причинени й, вследствие на бездействия на ищеца и предявената от същия искова молба, за която не е станала причина, предвид на гореизложените обстоятелства, с твърдения, уронващи доброто й име, в нарушение на закона били изнесени нейни данни, както и на починалия й съпруг, поради което непрекъснато се връщала към спомените за онзи ужасен момент, което й причинява непрекъснат психически дискомфорт и неприятни изживявания, мъка, тъга, възмущение.

С първата от жалбите жалбоподателката-ответница оспорва решение № 449/04.11.2022 г., като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди, че изводите на съда, че всички посочени в заявката дейности са реално заявени от нея, са явно необосновани, противоречат на установената по делото фактическа обстановка, направени са при превратно тълкуване на доказателствата по делото, противоречат на закона и формалната логика.

Поддържа, че необосновано и незаконосъобразно съдът е приел, че не било спорно, че тя и ищеца се договорили „по възлагане от ответницата съгласно заявка от същата дата”, тъй като категорично, своевременно и неколкократно е оспорена въпросната „заявка”, която не е виждана от нея, нито е подписана от някого към 08.12.2020 г., а впоследствие само от служител на ищеца.

Посочва, че съдът необосновано е кредитирал показанията на свидетелите М. и Х. като „преки, логични и последователни” и незаконосъобразно е тълкувал разпоредбата на чл.172 ГПК. Счита, че показанията на служителите на ищеца са избирателни и именно с оглед правните отношения помежду им депозират показания в услуга на каузата на ищеца и не са обективни; показанията им са както взаимнопротиворечиви, така и са в противоречие един на друг и са в пълен дисонанс с показанията на останалите свидетели по делото. Изтъква, че показанията на посочените от нея свидетели са обективни, последователни, логични и непротиворечиви, че е необоснован и незаконосъобразен извода на съда, че свидетелите В. и П. не са преки очевидци и показанията им се ползват с ниска доказателствена стойност. Твърди, че съдът е преиначил свидетелските показания на посочените от нея свидетели, обсъждал е избирателно само части от тях, като е игнорирал друга част относно релевантни за спора факти, тъй като са нейни близки роднини. Поддържа, че не е ясно на какво основание съдът е приел, че стойността на услугите е такава, след като за цени не са говорили и е заличена допуснатата съдебноикономическа експертиза, както и че ищецът не е доказал и получаването на покана за плащане от нея, защото такава няма. Посочва също, че незаконосъобразно е оставено без разглеждане възражението й за прихващане, като неликвидно такова, което следва да бъде установено по исков ред, но не и чрез възражение - този извод противоречи както на закона, така и на Тълкувателно решение № 2/2020 г. от 18.03.2022 г. на ОСГК на ВКС. Моли съда, да отмени атакуваното решение и постанови ново по съществото на спора, с което отхвърли изцяло предявения иск, като й 2 присъди всички направени в производството разноски.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна -ищец ,,Кали” ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К. В.

А., чрез адв. М. М. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Твърди, че въз основа на законосъобразно събрания доказателствен материал по делото, съдът правилно е изследвал и установил фактическата обстановка и правилно е приложил относимите материалноправни норми към установените факти по делото, за да достигне до правилния и обоснован краен извод за основателност на предявения иск, както и за неоснователност на направените възражения за прихващане. Поддържа, че при оценка на събраните гласни доказателства съдът не е нарушил нормата на чл. 172 ГПК и правилно е кредитирал показанията на свидетелите на ищеца, защото макар и да се намират в служебна зависимост от ищцовото дружеството, техните показания не следва да бъдат автоматично изключени само на това основание. Намира, че от техните показания е установено по безспорен начин, че всяка една от заявените услуги по заявката за погребение е била поискана от ответницата, като тези свидетели имат преки и непосредствени впечатления за това, както и че ответницата не се е интересувала и не е знаела каква е стойността на погребението. Посочва, че възражението на ответницата, че не е заявила услугите по заявката за погребение не отговаря на обстоятелствата по делото и противоречи на житейската и правна логика. Изтъква, че сключеният между страните договор има характеристиките на договор за изработка и договор за поръчка, при които законът допуска отклонение от поръчката, което в случая е в интерес на ответницата, тъй като е гарантирано качеството на услугата.

Счита, че единствената причина ответницата да твърди, че не е поръчвала съответните дейности по организиране и провеждане на погребението, е избягване на плащането им, възползвайки се от липсата на подписан от нея документ, удостоверяващ волята й. Твърди, че в интерес и на двете страни е да имат писмен документ, удостоверяващ действителната им воля, и липсата на такъв не следва да се тълкува във вреда на която и да е от страните. На следващо място поддържа, че са абсолютно несъстоятелни доводите на въззивника за неправилност на обжалваното решение по отношение на отхвърлените възражения за прихващане. От фактическа страна не била установена по несъмнен начин твърдяната от ответницата обида, тъй като единственото доказателство за такава са свидетелските показания на св. Г., който е заинтересован от изхода на делото, предвид близката си роднинска връзка с ответницата. Отделно от това в случая не е налице обида, защото подобни думи не биха могли да се третират като обида и не биха могли да засегнат ответницата по начин, че да й причинят неимуществени вреди.

Такива изобщо не били доказани, защото освен показанията на доведените от ответницата свидетели, които са й роднини, няма други доказателства, установяващи твърдените неприятни емоционални изживявани. Наред с това смята, че твърдението, че едно лице отказва да плати задължението си, без 3 значение дали това е така или не, не би могло да засегне честта и достойнството му, тъй като в случая се касае за правен спор. В тази връзка, категорично оспорва и твърдението, че с предявяване на исковата молба ответницата е претърпяла неимуществени вреди от уронване на доброто й име и изнасянето на лични данни. Счита, че ответницата е дала повод за образуване на настоящето дело като в случая е без значение дали е канена или не да плати доброволно. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно и да й присъди направените разноски пред настоящата инстанция, включително и платеното адвокатско възнаграждение.

С втората от жалбите жалбоподателката-ответница оспорва допълнително решение № 519/19.12.2022 г., постановено на основание чл.250 ГПК, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в частта, с която е оставено без разглеждане възражението й за прихващане за претърпени неимуществени вреди, вследствие отправени обидни думи от служител на ищеца, като процесуално недопустимо, тъй като е налице повторно произнасяне. Твърди, че с отговора по делото са заявени и съответно приети с доклада на съда и допълненията и корекциите в с.з. на 12.07.2022 г. две възражения за прихващане, всяко едно оценено в размер на 1500 лв., че с решението си от 04.11.2022 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане възражението за прихващане с насрещното вземане, имащо за предмет претърпени неимуществени вреди в размер 1500 лв., вследствие отправени обидни думи от служител на ищеца, а в допълнителното решение от 19.12.2022 г. отново е налице произнасяне по същото възражение, което го прави процесуално недопустимо в тази му част и подлежи на обезсилване. Поддържа, че незаконосъобразно е оставено без разглеждане второто възражение за прихващане, като неликвидно такова, което следва да бъде установено по исков ред, но не и чрез възражение, че този извод противоречи както на закона, така и на ТР № 2/2020 г. от 18.03.2022 година на ОСГК на ВКС. Моли съда, да отмени атакуваното допълнително решение, респ. обяви процесуалната му недопустимост в частта, с която е налице повторно произнасяне, със законните последици, като й присъди всички направени в производството разноски.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна -ищец ,,Кали” ЕООД не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

С въззивните жалби и с отговора на първата от тях страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката лично и чрез пълномощника си поддържа подадените въззивни жалби; въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва същите.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на 4 въззивното производство, очертани с жалбите, намира следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваеми съдебни актове.

За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба, подадена от ,,Кали” ЕООД, ЕИК: ***, гр.Монтана, представлявано от К. В. А. срещу М. К.

Г., ЕГН ********** от гр.Монтана, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 276,80 лв., от които - 1 020,00 лв. стойност на извършени дейности по организация и провеждане на погребение, включително стойност на закупени стоки и 256,80 лв. - заплатени със собствени средства на ищеца такси към трети лица.

В исковата молба ищецът "Кали" ЕООД, чрез пълномощника си адв. М.

М. АК гр.Враца, твърди, че на 08.12.2020 г. се е договорил с ответницата М.

К. Г. по възлагане от последната, съгласно заявка от същата дата, в качеството си на изпълнител и извършващ дейност като погребална агенция "Кали", да извърши действия по организация и провеждане на погребение на съпруга на ответницата - О. К. Г., което следва да се състои на 09.12.2020 г. Поддържа, че вида и стойността на отделните заявени услуги и стоки е конкретизиран в заявка за погребение, като стойността на услугите и стоките е определена по предварително обявени цени в изготвен ценоразпис, с който всеки клиент се запознава преди изготвяне на заявката, както е станало и в настоящия случай.