Решение № 18382 от 08.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18382 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110141362 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ и по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Ищецът П. В. М. твърди в исковата молба, че е работил по Трудов договор от 06.08.2018 г. при ответника на длъжност „ Оператор, подпомагане на потребители“. Заявява, че след обявяване на пандемията от Covid-19 е започнал да работи от вкъщи и на 28.04.2021 г. без да получи никакво обяснение от прекия си ръководител разбира, че всички негови служебни акаунти са блокирани и са спрени.

Поддържа, че след известно време му е било съобщено, че е имало нерегламентирано влизане в системата на фирмата с неговите акаунти, в резултат на което е изтекла информация. Твърди че на 28.05.2021 г. му е връчена Заповед № 21/28.05.2021 г., с която на основание чл.190, ал.1, т.4 и т.7 (неспазване на условията по чл.7, чл.8 и чл.10 от трудовия договор), във връзка с чл.188, т.3 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, във връзка с което му е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

Заявява, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл.193, ал.1 КТ, като не са му поискани писмени обяснения.

Поддържа, че издадената Заповед № 21/28.05.2021 г. не е мотивирана, съобразно чл.195, ал.1 КТ. Твърди, че наложеното наказание е определено в нарушение на чл.189, ал.1 КТ. Претендира уволнението да бъде признато за незаконно и неговата отмяна (да се отмени Заповед № 21/28.05.2021 г.) и да му бъде платена сумата от 3391.49 лева, представляваща обезщетение за времето (от 29.05.2021 г. до 05.07.2021 г.) през което е останал без работа, поради уволнението, ведно със законната лихва, върху тази сума от датата на исковата молба- 14.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и разноските.

1

Ответникът „............“ ЕООД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е представил писмен отговор. Заявява, че предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани.

Софийски районен съд, като прецени събраните доказателства и страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното: доводи на

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 от ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо от доказване между страните, а и от представените по него Трудов договор от 06.08.2018 г. №9661/06.08.2007г. и препис-извлечения от Трудова книжка, серия З, № 565773/29.05.2012 г. на ищеца се установи, че П. В. М. е работил при ответника „............“ ЕООД по трудов договор за неопределено време на длъжността „Оператор, подпомагане на потребители“ .

Безспорно е между страните и че съществувалото между тях трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, считано от 28.05.2021 г. (така и по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 1 от КТ), за което е издадена от работодателя Заповед № 21/28.05.2021 г. на основание чл. 190, ал.1, т.4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения, както и неспазване на условията по чл.7, 8 и 10 от Трудов договор от 06.08.2018 г.

С доклада по делото, обективиран в Определение №25682/20.07.2023 г. и съобразно правилото по чл.154, ал.1 ГПК е разпределена доказателствената тежест, като ответника следва да докаже факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, изслушването и/или приемането на обяснения от ищеца, относно нарушението, съгласно чл. 193 от КТ и наличието на заповед по чл. 195, във връзка с чл. 190, чл.186 и чл.187 от КТ, въз основа на която работодателят може да упражни законосъобразно потестативното си субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник или служител и спазването на установените в чл. 189 от КТ критерии при определяне на дисциплинарното наказание.

Съдът намира за неоснователни доводите не ищеца, че е нарушена процедурата по чл.193 КТ, свързана с исканията за писмени обяснения от служителя. Според чл.193, ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства- Решение №43/07.03.2018г. по гражданско дело №2085/2017г. на IV ГО при ВКС; Решение №221/30.07.2014г. по гражданско дело №7639/2013г. на IV ГО при ВКС и други. В тази връзка работодателя не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за 2 нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация.

Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обяснениятаРешение №363/10.01.2012 г. по гражданско дело №354/2011 г. на III ГО при ВКС. Изискването към работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. На работника следва да бъде предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението, която възможност като време е различна в зависимост от конкретните обстоятелства. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и други, то срока за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обаче обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. В този случай, с искането за даване на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал. 1 КТРешение №221/30.07.2014 г. по гражданско дело №7639/2013 г. на IV ГО при ВКС. От признанията на ищеца в исковата молба се установи, че на него са били искани обяснения на 28.05.2021 г. пред служители на ГДБОП, разследващи изтичането на информация. В тази връзка се доказа по делото, че е изпълнена процедурата по чл.193 КТ с искането/получаването на обяснения, като закона не установява формална процедура, относно това как следва да бъдат изпълнени тези задължения, като няма забрана обясненията да бъдат поискани и приети за работодателя от трето лице, което не е носител на дисциплинарна власт/без за това да е необходимо изрично упълномощаване/- Решение №739/30.12.2010 г. по гражданско дело №1947/2009 г. на III ГО при ВКС.

Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според съдебната практика- Решение №167/30.07.2014г. по гражданско дело №6368/2013г. на IV ГО при ВКС, съдът не следи служебно за спазването на срока за налагане на дисциплинарно наказание, като в тази връзка този срок е давностен, тъй като всички срокове, за които съдът следи служебно са преклузивни /в това число и сроковете за надлежното му сезиране/. Ето защо, когато работодателят наложи дисциплинарно наказание след срока по чл.194, ал.1 от КТ и работникът не обжалва наложеното наказание, то поражда правни последици /като в тази връзка работникът не може да претендира вреди от незаконно наложеното дисциплинарно наказание/. „Откриване на нарушението“, по

3 смисъла на чл.194, ал.1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушението на трудовото дисциплина, установено в съществените му признаци- субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, индивидуализиращите признаци на деянието, квалифициращи го като нарушение- Решение №203/24.06.2015г. по гражданско дело №6889/2014г. на IV ГО при ВКС; Решение №256/18.05.2012г. по гражданско дело №1036/2011г. на IV ГО при ВКС. В разглеждания случай съдът счита, че процесното дисциплинарно наказание

„уволнение” е наложено на ищеца в рамките на двумесечния срок по чл. 194 , ал. 1 от КТ.

Същият тече от узнаването за нарушението от субекта на дисциплинарна власт, което се заявява и от самия ищец в исковата молба

„…На 28.04.2021 г. без да получи никакви обяснения от прекия си ръководител П. М. разбира, че всички негови служебни акаунти са блокирани и са спрени. След известно време му било съобщено, че е имало нерегламентирано влизане в системите на фирмата с негови акаунти, в резултат на което се е стигнало до изтичане на информация….“ В тази връзка се приема, че „откриване на нарушението“ е станало на 28.04.2021 г., а процесната Заповед е постановена на 28.05.2021 г., т.е. в двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ.

По смисъла на чл.195, ал.1 КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основана който се налага. От посоченото става ясно, че дисциплинарно наказание се налага с мотивирана заповед, чието съдържание е императивно определено. От значение за мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране на обективните и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването м у. Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник да упражни правото си на защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ. При наложено дисциплинарно наказание няма пречка нарушението /за което е наложено наказанието/ да бъде индивидуализирано и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник.

Целите на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин. В обжалваната заповед, като причини (което се разбира „основание“) за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено чл.190, ал.1, т.4 КТ- злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения, както и неспазване на условията по чл.7, 8 и 10 от Трудов договор от 06.08.2018 г.

По своето правно естество

4

„злоупотреба с доверието на работодателя“ е налице, когато работникът/служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага.

Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът/служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. В тази връзка е и съдебната практика-Решение №86/25.05.2011 г. по гражданско дело №1734/2009 г. на IV ГО при ВКС; Решение №513/14.01.2013 г. по гражданско дело №1559/2011 г. на IV ГО при ВКС; Решение №201/13.10.2014 г. по гражданско дело №7329/2013 г. на III ГО при ВКС. От съдържанието на процесната заповед не може да стане ясно с кои свои действия П. М. е злоупотребил с доверието на работодателя си, кога и къде е извършил деянието/деянията, което може да се квалифицира като злоупотреба с доверие, както и каква точно поверителна информация е изтекла. В производството по делото ответникът не успя да докаже (за което е носил доказателствената тежест), че ищеца е извършил действие/действия, представляващи злоупотреба с доверието на работодателя си и е допуснал разпространение на поверителна информация за него.