Решение № 2223 от 17.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2223 гр. Пловдив, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330114611 по описа за 2023 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от Р. Т. Д. Б. срещу „ЕСВ България“ ООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 21 514,13 лева, представляваща левовата равностойност на дължимото от ответника възнагражение, съгласно чл. 5 от Договор за възлагане на управление от *** г., изменен с Анекс от *** г. към този Договор, в размер на 11 000 евро, за месец август 2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че на ***г., между страните бил сключен договор за възлагане на управлението на „ЕСВ България“ ООД, ЕИК 203767108. Същият бил изготвен в изискуемата от закона форма, не бил ограничен със срок и не бил прекратен, като и към настоящия момент ищецът бил вписан като управител в Търговския регистър и добросъвестно изпълнявал задълженията си. Съгласно чл. 5 от Договора, изменен с Анекс от** г., било определено възнаграждение в размер на 11 000 евро месечно, което следвало да се изплаща до 5 – то число на месеца, следващ месеца на начисляване. Уговореното възнаграждение за месец август 2023 г., следвало 1 да бъде изплатено до 5 септември 2023 г., но и към момента все още не било заплатено. С оглед изложеното се предявява исковата претенция.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор ответника „ЕСВ България“ ООД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.05.2024 г. от ищеца, чрез процесуалния представител адвокат Д. И., е предявено искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК – л. 29 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК – л. 19 от делото, като ответникът е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 29 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да бъде уважен изцяло.

2

По отношение на разноските:

Предвид крайния изход от спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, разноски се дължат на ищеца. Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК (л.

31 от делото) същите са в размер на 860,57 лева – платена държавна такса и 2400 лева – адвокатско възнаграждение, платено в брой при условията на Договор за правна защита от *** г. (л. ** от делото). Същите следва да бъдат присъдени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЕСВ България“ ООД, ЕИК 203767108, ДА ЗАПЛАТИ на Р.

Т. Д. Б., гражданин на ***, роден на ***г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 141, ал 7 от ТЗ, сумата в размер на 21 514,13 лева (двадесет и една хиляди петстотин и четиринадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща левовата равностойност на дължимото от ответника възнагражение в размер на 11 000 евро за месец август 2023 г., съгласно чл. 5 от Договор за възлагане на управление от *** г., сключен между страните, изменен с Анекс от *** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ЕСВ България“ ООД, ЕИК 203767108, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Т.

Д. Б., гражданин на ***, роден на *** г., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата в размер на 3260,57 лева (три хиляди двеста и шестдесет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща разноски в производство по г.д.

№ 14611/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 3