Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 119 от 14.01.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 70/2026
Вид
Определение № 119
Подписан
14.01.2026
В сила
14.01.2026
Състав
Камелия Първанова

Цитирани разпоредби

  • чл.257 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. София, 14.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500070 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.255 и следв. ГПК.

Производството по делото е образувано по молба за определяне на срок при бавност с вх.№ 260004/5.01.2026г. от Д. С. Д., в която е посочил, че на 29.12.2025г е поискал в деловодството на СГС гр.д.№ 5904/2017г по описа на СГС, I I ри брачен състав, като деловодителката му е отговорила, че не може да му даде делото, тъй като е на доклад на съдията-докладчик в кабинета му, че е проведено съдебно заседание и е постановено решение на съда по делото, като на същата дата му е било съобщено по електронната поща.

Отказала е да му даде копие от решението на съда, тъй като вече му е било съобщено, с което са му нарушени правата да прегледа делото в срока за обжалване, правото му по чл.38 ГПК съобщенията и другите съдебни книжа да не му се връчват и съобщават по електронен път, тъй като не е поискал това от съда с изрично заявление, правото му по чл.38, ал.5 ГПК съобщенията и другите съдебни книжа да му се връчват на адрес-***. Излага доводи, че не е давал съгласие на основание чл.41а, ал.2 ГПК, с което да потвърди, че е получил изпратените съобщения от съда на електронен адрес чрез електронна поща, не е правил изрично заявление по чл.38, ал.2 ГПК, с което да иска съдът да му връчва съобщенията на избран от него електронен адрес, и не е правил изрично заявление по чл.38, ал.3 ГПК, с което да посочи адрес на електронна поща. Заявява, че е изпращал до съда заявления от негов електронен адрес до електронен адрес на съда чрез електронна поща, но не е отправил искане от съда да му изпраща съобщения и да му връчва съдебни книжа на този електронен адрес. Сочи, че е заявил с молба с вх. № 277734 от 5.12.2025г и в т.2 и т.3 на молба с вх. № 31412/2.12.2022г до СГС, че не е съгласен съдът да му изпраща съобщения и съдебни книжа по електронен път чрез електронна поща или друг електронен начин. Поради това съдът неправилно е приел, че решението от 15.12.2025г му е връчено редовно на електронен адрес.

Претендира на основание чл.257 ГПК да се определи седемдневен срок на СГС да му връчи решението от 15.12.2025г по гр.д.№ 5904/2017г, II брачен състав на СГС на адрес ***, да разпореди делото да се намира постоянно в деловодството на съда, да определи началото на срока за обжалване на решението да започне да тече от деня, в който делото се намира в деловодството.

Съдията-докладчик по делото е изготвил становище, че постановеното в срок решение № 260446/15.12.2025г е съобщено надлежно на ответника на електронен адрес, по който начин страната е изпращала всички молби и документи по делото. Ответникът е реализирал и правото си на обжалване, като е подал срещу постановеното решение въззивна 1 жалба на 29.12.2025г-в срок, чрез електронна поща, в която подробно е изложил доводи за пороците на решението, с което е запознат. Посочил е, че в хода на производството по делото съдът многократно е правил неуспешни опити да връчи съдебните книжа на ответника на известния постоянен адрес, след което е започнал да му връчва съобщения и книжа по електронен път на адреса, чрез който самият ответник последователно комуникира по делото.

Посочено е, че делото се намира постоянно в деловодството на съда и е на разположение на страните. Относно датата на 29.12.2025г е изяснил, че е възможно делото инцидентно да не е било в деловодството, тъй като на 18.12.2025г е постъпило писмо от Софийски районен съд, с искане да бъде предоставена информация за етапа на производството по гр.д.№ 5904/2017г, като на 23.12.2025г съдът е разпоредил да се изготви писмо до СРС и делото е било предоставено на секретар, който да го изготви. След официалните празнични дни /24.12.-28.12.2025г/ на 29.12.2025г е било изготвено писмото до СРС с изх. № 65671/29.12.2025г, което е било предоставено за подпис на съдията.

По исканията в молбата от 5.01.2026г и 2.12.2022г съдът се е произнесъл с определение № 260090 от 10.01.2025г, което е било обжалвано пред Апелативен съд-София и е постановено определение от 17.09.2025г по вчгр.д.№ 1554/2025г, а молбата от 5.12.2025г е разгледана от съда в последното съдебно заседание на 11.12.2025г.

От приложеното гр.д.№ 5904/82017г по описа на СГС се установява, че е постановено решение № 260446/15.12.2025г, което е съобщено на ответника на електронен адрес, който е депозирал в срок въззивна жалба с вх. № 27869/29.12.2025г. срещу същото и е изложил подробни възражения, считано от датата на постановяване на обжалваното решение.

Жалбоподателят Д. С. Д. твърди, че съдията-докладчик по делото е допуснал забавяне за връчване на решението от 15.12.2025г., постановено по гр.д.№ 5904/2017г по описа на СГС на административен адрес-***. При установяване, че е изпратено съобщението за постановеното решение на 15.12.2025г./датата на постановяване на решението/ по електронен път от деловодителя до електронния адрес на Д. С. Д., за което е отбелязано като статус, че е доставено, и в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от същия, то следва да се приеме, че няма допуснато забавяне от съда за връчване на съобщението, а възражения относно начина, по който жалбоподателят желае да бъде уведомяван по делото, независимо, че същият е използвал електронен начин /електронна поща/ за изпращане на молби и книжа до съда. Дори и да се приеме, че се дължи връчване на административен адрес, то не е налице забавяне за извършване на процесуалното действие, тъй като същото е извършено по електронен път, жалбоподателят е реализирал правото си на въззивно обжалване и е изложил подробни възражения срещу обжалваното решение.

Следва да се отбележи и, че на посочения от жалбоподателя адрес-*** изпратените съобщения от съда са върнати в цялост с отбелязване, че не могат да бъдат връчени, тъй като призовкарят не намира никого на адреса, никой не отваря, на оставените съобщения никой не се е обадил. /л.164,л.166, л.167 по гр.д.№ 5904/2017г по описа на СГС/, поради което съдията-докладчик е използвал наличния електронен адрес по делото на жалбоподателя.

По отношение на искането да се задължи СГС делото да бъде постоянно в деловодството на съда след връчването на решението, за да може жалбоподателят да го преглежда, когато сметне, че му е необходимо, същото не представлява искане с характер на неизвършено процесуално действие от съда, за което да се определя подходящ срок за извършването му. По искането за определяне начало на срок за обжалване на решението са релевантни същите мотиви, както и, че този въпрос ще се разглежда в производството чл.262 ГПК по проверка на жалбата от първоинстанционния съд.

2

Въз основа на изложените съображения не се установява съдията-докладчик да не е извършил в срок процесуални действия по делото.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба за определяне на срок при бавност с вх.№ 260004/5.01.2026г. от Д. С. Д. по гр.д.№ 5904/2017г по описа на СГС, II ри брачен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Апелативен съд - София: _______________________

3