Решение № 5919 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5919 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100509892 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Застрахователно акционерно дружество “А.“ АД с вх. № 2108/21.04.2022 г., по описа на ЧСИ О.М., рег. № 846 на КЧСИ, чрез пълномощника му – юрк. Г. С., с надлежно учредена представителна власт по делото, против Постановление за разноските от 16.03.2022 г., в частта, с която е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на приетите за събиране разноски за адвокатски хонорар в полза на взискателя за разликата над сумата от 200 лв. до 357, 22 лв., както и за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното постановление за разноските, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че определеният от съдебния изпълнител размер на адвокатското възнаграждение в обжалваното постановление за разноските е прекомерен за разликата над 200 лв. до 357, 22 лв. предвид предприетите действия по събиране на вземането, изразяващи се единствено в образуване на изпълнителното дело, но не и такива, насочени към удовлетворяване на вземането. Моли съда да намали приетите за събиране разноски за разликата над 200 лв. до 357,22 лв., както и да съобрази това с дължимата пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Б.Б.Е., чрез адв. И. А., изразява становище за нейната неоснователност, сочейки че адвокатски хонорар е дължим в определения от съдебния изпълнител размер, позовавайки се на разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 1

09.07.2004 г.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви ЧСИ О.М. излага съображения за неоснователност на жалбата, препращайки към изложените мотиви в обжалваното постановление.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20228460400041 по описа на ЧСИ О.М., рег. № 846 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя Б.Б.Е., чрез адв. И. А., за събиране на парични вземания срещу длъжника “Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, в размер на 603, 19 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ и 603, 23 лева – адвокатско възнаграждение за въззивно производство. С молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна помощ от 01.02.2022 г. с договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 360 лв. с ДДС за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело.

На длъжника е връчена поканата за доброволно изпълнение на 01.02.2022 г., в която е посочено, че освен вземанията в общ размер на 1206, 42 лв. по изпълнителното дело са дължими и следните суми: 360 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 24 лв. с ДДС – такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ, 24 лв. – такса по т. 5 ТТРЗЧСИ, 0, 80 лв. – допълнителни разноски по т. 31, б. “б“ ТТРЗЧСИ, 174, 38 лв. с ДДС – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С възражение от 03.02.2022 г. длъжникът “Застрахователно акционерно дружество А.“ АД е възразил срещу дължимостта на разноски за адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност е навел възражение за прекомерност на така определения му размер от 360 лв., както и за прекомерност на определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С молба от 22.02.2022 г. взискателят Б.Е., чрез пълномощника си – адв. И. А. е поискала налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и пристъпване към принудително събиране на дължимата сума.

Със запорно съобщение от 22.02.2022 г. ЧСИ О.М. е разпоредил налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в “Централна кооперативна банка“.

От представено платежно нареждане от 23.02.2022 г. се установява, че на същата дата сума в размер на 1789, 60 лв. е постъпила по сметка на ЧСИ О.М., с което вземанията на взискателя, обективирани в поканата за доброволно изпълнение, са изцяло погасени.

С обжалваното Постановление за разноските от 16.03.2022 г., съдебният изпълнител е уважил частично искането на длъжника за намаляване на размера на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело от 360 лв. на 357, 22 лв., като е оставил без 2 уважение искането на длъжника за намаляване на приетите за събиране разноски за разликата над 200 лв. до 357, 22 лв., както и на таксата по т. 26 ТРРЗЧСИ.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски в гражданския процес, поради което спрямо него приложение намират правилата на раздел II от глава VIII на ГПК. Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото бъде прекратено въз основа на чл. 433 ГПК - поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Присъждането на разноски в изпълнителния процес е обусловено от представянето на доказателства за действителното им заплащане – в този смисъл и т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В конкретния случай от представения от взискателя договор за правна защита и съдействие към молбата за образуване на изпълнителното производства, се установяват действително извършени разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

Настоящата съдебна инстанция намира, че процесното изпълнително не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, в релевантната към датата на сключване на договора за правна помощ редакция /ред. ДВ. бр.68 от 31.07. 2020 г./ за образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200, 00 лв. Според настоящият състав обаче същото се дължи кумулативно с възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, която норма в конкретния случай намира приложение, тъй като в вземанията на взискателя не са били удовлетворени в срока за доброволно изпълнение. След изтичането на срока за доброволно изпълнение взискателят, чрез процесуалния си представител, е подал молба с посочване на конкретен изпълнителен способ, с оглед на която съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника. Паричното вземане, предмет на изпълнителното дело е удовлетворено едва след изтичане на срока за доброволно изпълнение и с оглед на предприетите действия по принудително изпълнение, то дължимо е и адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата /ред. ДВ, бр.68 от 31 юли 2020 г./, в размер на 157, 22 лв.

По изложените съображения съдът приема, че дължимите от “Застрахователно акционерно дружество А.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяване на обжалвания акт възлизат на 357, 22 лева.

Ето защо обжалваното постановление, с което ЧСИ е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 357, 22 лв. е правилно и законосъобразно.

3

Пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се начислява върху събраната по изпълнителното дело сума, във всички случаи, в които плащането от длъжника е извършено след образуване на изпълнително производство, поради което и с оглед на обстоятелството, че длъжникът е изпълнил задълженията си в хода на изпълнително производство, то таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е дължима. Пропорционалната такса се начислява върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист, т.е. тези разноски следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.

26 ТТРЗЧСИ. Като е съобразил определения размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съдебният изпълнител е изчислил размера на пропорционалната такса в съответствие с т. 26, б. “в“ от Тарифата.

При съобразяване на изложеното, постановлението в обжалваната част следва да бъде изцяло потвърдено, а жалбата на длъжника е неоснователна.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за разноските от 16.03.2022 г. по изпълнително дело № 20228460400041 по описа на ЧСИ О.М., рег. № 846 от КЧСИ, с район на действие СГС в частта, с която е оставено без уважение искането на длъжника “Застрахователно акционерно дружество“ АД за намаляване на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 357, 22 лв., както и на определената такса по т.

26 ТТРЗЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4