Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 462 от 03.10.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1101/2024
Вид
Решение № 462
Подписан
03.10.2024
В сила
15.11.2024
Състав
Пламен Георгиев Ченджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.27 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.415 ал.1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Русе, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20244520201101 по описа за 2024 година Постъпила е жалба от Т.Б.Т. от гр. Русе ЕГН ********** в качеството на управител и представляващ “Боболино” ЕООД против наказателно постановление № 18-2400042/15.04.2024 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда ,с което на основание чл.415 ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.

Жалбоподателката обжалва наказателното постановление без да отправя до съда конкретни искания.

Представител на административно-наказващия орган моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е управител на “ Боболино ЕООД със седалище в гр.Русе. Основна дейност на дружеството е извършване на шивашка дейност.

На 21.08.2023г. в дружеството постъпва на работа лицето У.С. като сключва трудов договор със срок на изпитване в полза на работодател.На 09.01.2024г. жалбоподателката се възползва от правата си по договора и прекратява без предизвестие трудовия договор. Улянова има претенции за 1 неизплатени възнаграждения и отказва да подпише заповедта за прекратяване на трудовия договор. Подава сигнал до Д „ИТ“ Русе за неизплащане на трудово възнаграждение.

Във връзка с подадения от работника сигнал,проверка в дружеството извършва служител на Д“ИТ“ Русе. При тази проверка се констатират нарушения на трудовото законодателство и с протокол от 24.01.2024г. по отношение на работодателя са приложени принудителни административни мерки – задължителни предписания. Протоколът е връчен на жалбоподателката и мерките не са обжалвани. Под №15 в протокола е задължително предписание да се връчи препис от заповедта за прекратяване на трудовия договор на работника. Срокът на изпълнение е 08.02.2024г. На 22.02.2024г. работникът посещава офиса на работодателя,но заповедта отново не е връчена и съответно дължимите възнаграждения не са изплатени.

Последва нов сигнал въз основа на който свид.П. – гл.инспектор в Д“ИТ“ Русе извършва повторна проверка за изпълнение на предписанията. Установява от писмените обяснения на жалбоподателката,че предписание №15 не е изпълнено и съставя срещу дружеството акт за установяване на администартивно нарушение на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ.

На 15.04.2024г. с обжалваното наказателно постановление № 182400042/15.04.2024 г. директорът на Дирекция Инспекция по труда на основание чл.415 ал.1 от КТ налага на дружеството административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори. Тя се установява от представените с преписката писмени доказателства - протокол от 24.01.2024г. и от 25.03.2024г. ,трудов договор,заповед и писмени обяснения на работодател и работник,както и от показанията на свидетелката.

Фактите от предмета на доказване се установяват от следните доказателствени средства:

От протоколите се установяват датите на издаването им предписанията,които са направени с тях,както и органа,който ги е издал. и

От писмените обяснения на работник и работодател и трудов договор и заповед,както и от показанията на свид.П. се установява, че дружеството жалбоподател има качество работодател и при него С. е полагала труд по трудов договор, който е прекратен и заповедта не е връчена на работника.

2

От протокола от 24.01.2024г. се установяват задължителните предписания,органа който ги е издал,както и срока на изпълнението им,а от писмените обяснения на работник и работодател,че предписание №15 не е изпълнено.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като изхожда от оправомощено лице и е подадена в определения от закона срок.Проверявайки служебно правилността и обосноваността на обжалваното наказателно постановление,съдът намери следното:

От приетите за установени факти по безспорен и категоричен начин се установява,че дружеството жалбоподател има качеството – работодател,при който въз основа на трудов договор като служител на длъжност шивач е полагала труд С.. Заповедта за прекратяване на трудовия договор не е връчена. На управителя е връчен протокол със задължителни предписания.Той е възприел задължителния им характер. Не се спори относно обстоятелството,че предписание №15,както и срока на изпълнението му са достигнали до знанието на жалбоподателя и въпреки това той не го е изпълнил в указания му срок,въпреки,че се установява,че е проведена среща с работника. С това си бездействие,жалбоподателят в качеството си на управител на наказаното дружество е осъществил обективните признаци на състава на нарушението по 415 ал.1 от КТ.

От субективна страна нарушението е извършено под формата на пряк умисъл.Жалбоподателят е получил предписание №15, разбрал е задължителния му характер,но въпреки това не го е изпълнил.

При провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При определяне на наказанието наказващият орган е приложил правилната санкционна разпоредба.Индивидуализирал е наказанието при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства малко над предвидения минимум.

При определяне на наказанието наказващият орган е нарушил правилата на чл.27 ал.3 от ЗАНН,като е определил предвиденото наказание над минимума на предвидената санкция.Не са отчетени като смекчаващи 3 отговорността обстоятелства причината за неизпълнение на предписанието,а именно нежеланието на работника да подпише заповедта без да си е получил дължимото възнаграждение, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.Вземайки предвид наличието на тези обстоятелства, съдът намира,че съответно на нарушението извършено от жалбоподателя е минимално предвиденото наказание в санкцията на чл.415 ал.1 от КТ,в какъвто смисъл следва да се измени обжалваното наказателно постановление като се намали размера на санкцията до предвидения в разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ минимум от хиляда и петстотин лева.

Предвид горното съдът

РЕШИ:

Постъпила е жалба от Т.Б.Т. от гр. Русе ЕГН ********** в качеството на управител и представляващ “Боболино” ЕООД против наказателно постановление № 18-2400042/15.04.2024 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда ,с което на основание чл.415 ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.

Жалбоподателката обжалва наказателното постановление без да отправя до съда конкретни искания.

Представител на административно-наказващия орган моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е управител на “ Боболино ЕООД със седалище в гр.Русе. Основна дейност на дружеството е извършване на шивашка дейност.

На 21.08.2023г. в дружеството постъпва на работа лицето У.С. като сключва трудов договор със срок на изпитване в полза на работодател.На 09.01.2024г. жалбоподателката се възползва от правата си по договора и прекратява без предизвестие трудовия договор. Улянова има претенции за неизплатени възнаграждения и отказва да подпише заповедта за прекратяване на трудовия договор. Подава сигнал до Д „ИТ“ Русе за неизплащане на 4 трудово възнаграждение.

Във връзка с подадения от работника сигнал,проверка в дружеството извършва служител на Д“ИТ“ Русе. При тази проверка се констатират нарушения на трудовото законодателство и с протокол от 24.01.2024г. по отношение на работодателя са приложени принудителни административни мерки – задължителни предписания. Протоколът е връчен на жалбоподателката и мерките не са обжалвани. Под №15 в протокола е задължително предписание да се връчи препис от заповедта за прекратяване на трудовия договор на работника. Срокът на изпълнение е 08.02.2024г. На 22.02.2024г. работникът посещава офиса на работодателя,но заповедта отново не е връчена и съответно дължимите възнаграждения не са изплатени.

Последва нов сигнал въз основа на който свид.П. – гл.инспектор в Д“ИТ“ Русе извършва повторна проверка за изпълнение на предписанията. Установява от писмените обяснения на жалбоподателката,че предписание №15 не е изпълнено и съставя срещу дружеството акт за установяване на администартивно нарушение на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ.

На 15.04.2024г. с обжалваното наказателно постановление № 182400042/15.04.2024 г. директорът на Дирекция Инспекция по труда на основание чл.415 ал.1 от КТ налага на дружеството административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори. Тя се установява от представените с преписката писмени доказателства - протокол от 24.01.2024г. и от 25.03.2024г. ,трудов договор,заповед и писмени обяснения на работодател и работник,както и от показанията на свидетелката.

Фактите от предмета на доказване се установяват от следните доказателствени средства:

От протоколите се установяват датите на издаването им предписанията,които са направени с тях,както и органа,който ги е издал. и

От писмените обяснения на работник и работодател и трудов договор и заповед,както и от показанията на свид.П. се установява, че дружеството жалбоподател има качество работодател и при него С. е полагала труд по трудов договор, който е прекратен и заповедта не е връчена на работника.

От протокола от 24.01.2024г. се установяват задължителните предписания,органа който ги е издал,както и срока на изпълнението им,а от 5 писмените обяснения на работник и работодател,че предписание №15 не е изпълнено.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като изхожда от оправомощено лице и е подадена в определения от закона срок.Проверявайки служебно правилността и обосноваността на обжалваното наказателно постановление,съдът намери следното:

От приетите за установени факти по безспорен и категоричен начин се установява,че дружеството жалбоподател има качеството – работодател,при който въз основа на трудов договор като служител на длъжност шивач е полагала труд С.. Заповедта за прекратяване на трудовия договор не е връчена. На управителя е връчен протокол със задължителни предписания.Той е възприел задължителния им характер. Не се спори относно обстоятелството,че предписание №15,както и срока на изпълнението му са достигнали до знанието на жалбоподателя и въпреки това той не го е изпълнил в указания му срок,въпреки,че се установява,че е проведена среща с работника. С това си бездействие,жалбоподателят в качеството си на управител на наказаното дружество е осъществил обективните признаци на състава на нарушението по 415 ал.1 от КТ.

От субективна страна нарушението е извършено под формата на пряк умисъл.Жалбоподателят е получил предписание №15, разбрал е задължителния му характер,но въпреки това не го е изпълнил.

При провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При определяне на наказанието наказващият орган е приложил правилната санкционна разпоредба.Индивидуализирал е наказанието при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства малко над предвидения минимум.

При определяне на наказанието наказващият орган е нарушил правилата на чл.27 ал.3 от ЗАНН,като е определил предвиденото наказание над минимума на предвидената санкция.Не са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства причината за неизпълнение на предписанието,а именно нежеланието на работника да подпише заповедта без да си е получил 6 дължимото възнаграждение, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.Вземайки предвид наличието на тези обстоятелства, съдът намира,че съответно на нарушението извършено от жалбоподателя е минимално предвиденото наказание в санкцията на чл.415 ал.1 от КТ,в какъвто смисъл следва да се измени обжалваното наказателно постановление като се намали размера на санкцията до предвидения в разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ минимум от хиляда и петстотин лева.