Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 25.01.2022, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 503/2021
Вид
Решение № 11
Подписан
25.01.2022
В сила
11.02.2022
Състав
ГАЛЯ АНГЕЛОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137А ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 ал.4 т.7 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.9 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.103 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.103 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Ловеч, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ АНГ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ АНГ. МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20214310200503 по описа за 2021 година С наказателно постановление №21-0906-000110 от 22.02.2021 год. на Деян Петров Давидов – Началник група в сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, на Б. ИВ. К. с ЕГН ********** от град Ловеч на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Б.К., който чрез адвокат Р.К. го обжалва в срок. Счита, че същото противоречи на закона и е необосновано, тъй като при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли дори съдът да приеме, че е извършил административното нарушение, то същото да бъде квалифицирано като маловажен случай и да бъде освободен от налагане на административно наказание на основание чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.9 ал.2 от НК. Твърди, че разстоянието, което е изминал с автомобила без предпазен колан, е било не повече от 10 метра, тъй като свалил колана, за да паркира автомобила пред местоработата си и тогава бил забелязан от контролните органи, които след извършена проверка му съставили акт. Счита, че дори да е извършил административно нарушение, то същото следва да бъде квалифицирано като 1 маловажен случай и да бъде освободен от налагане на административно наказание на основание чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.9 ал.2 от НК. Моли съда да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адвокат К., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В представените писмени бележки развива доводите, изложени в жалбата, като допълва, че по време на съдебното следствие не са били събрани доказателства, които да подкрепят изложеното в АУАН и обстоятелствената част на НП, тъй като и двамата свидетели са заявил, че не си спомнят нищо за конкретния случай, но написаното в акта е вярно. При тези взаимно изключващи се твърдения счита, че НП следва да бъде отменено поради недоказаност на извършеното нарушение.

Ответникът – ПП при ОД на МВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката моли жалбата да бъде оставена без последствие и да се потвърди наложеното наказание.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, като и двамата обясниха, че не си спомнят за конкретния случай и след предявяване на акта, заявиха само, че поддържат написаното в него.

Съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. налице е една оборима презумпция за доказаност на визираното нарушение. Изложеното в АУАН и НП като фактическа обстановка, не се потвърждава от никакви доказателства. Декларативното потвърждение от актосъставителя и свидетеля по АУАН на изложените в него фактически обстоятелства, без изложение на фактическата обстановка, в допълнение с твърденията, че не си спомнят нищо, има само формален характер и не представлява гласно доказателство, подкрепящо акта. Освен това, твърденията на жалбоподателя, че е махнал колана, за да паркира по удобно не бяха оборени по никакъв начин.

Съобразно чл.103 ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН, в тежест на административнонаказващият орган е да докаже нарушението, авторството и вината на нарушителя. Безспорно е, че в 2 преценката си дали да издаде НП, АНО се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. НП и АУАН не са доказателствени средства и поради това не се приемат по реда на чл.283 от НПК, а и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат предварително определена сила. Изложените възражения от жалбоподателя, че не е извършил нарушението, за което му е наложено наказание, не са доказани, но по силата на чл.103 ал.2 от НПК, той и не е длъжен да ги доказва. Въпреки това не може да се приеме, че е доказано нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, по-скоро липсата на такива показания, дори и след предявяване на съставения АУАН, не конкретизират нарушението така, както е посочено в АУАН и НП.

Не е налице и хипотезата по чл.53 ал.2 от ЗАНН, тъй като не е установено по безспорен начин извършването на нарушението и вината на нарушителя. Поради изложеното съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се събраха каквито и да било доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установят извършването на административното нарушение, посочено в АУАН и НП.

С оглед на тези съображения, настоящият състав намира, че фактическите констатации в АУАН и НП са недоказани, което води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0906000110 от 22.02.2021 год. на Деян Петров Давидов – Началник група в сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, с което на Б. ИВ. К. с ЕГН ********** от град Ловеч на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП като 3

НЕДОКАЗАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 4