Решение № 105 от 17.03.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Смолян, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20265400500051 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК

С Решение № 374/13.08.2025 г. по гр. дело № 1393/2024 г.

Смолянският районен съд ОСЪЖДА „В. И. *“ ЕООД-с.Б. на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „И.“ ЕООД-гр.С. сумата от 15 983,57 лева с ДДС, представляваща неплатената част от стойността на извършените услуги със строителна механизация по договор от 15.06.2021 г., за които са издадени фактура № 0000000*** от 10.11.2021 г. и фактура № 0000000*** от 15.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2024 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане, както и сумата от 6 781,28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на забава по всяка една от двете фактури и съобразена с датите на постъпилите отделни частични плащания до 12.07.2024 г. - датата на подаване на исковата молба.

На следващо място, с решението е осъдено „В. И. *“ ЕООД с.Б. на 1 основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „И.“ ЕООД-гр. С. деловодни разноски в общ размер от 4750,59 лв., от които направените разноски по исковото производство: съответно 910,59 лв. държавна такса; 2 500 лв. платено адвокатско възнаграждение и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице; и направените разноски по ч.гр.д. № 439/2024 г. на РС – Велики Преслав, съответно: 40 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение 1 100 лв.

Срещу решението в ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на „И.“ ЕООД-гр.С. сумата от 6 781,28 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на забава по всяка една от двете фактури и съобразена с датите на постъпилите отделни частични плащания, до 12.07.2024 г. - датата на подаване на исковата молба; и разноски, е подадена допустима въззивна жалба от „В. И. *“ ЕООД-с.Б., чрез пълномощника адв.И.

Й..

Дружеството иска отмяна на решението в тези части и отхвърляне иска на „И.“ ЕООД-гр.С. за присъждане на мораторна лихва от 6 781,28 лв. Претендира и за разноските пред двете инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител. За него жалбата се поддържа чрез изпратена до съда по ССЕВ писмена молба от пълномощника му адв.И. Й..

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „И.“ ЕООД гр.С., чрез пълномощника адв.С. Б., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, както и за присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. От пълномощника му адв.С. Б. доводите в отговора се поддържат чрез подробна писмена молба, изпратена до съда по ЕПЕП.

Съдът установява следното:

За да уважи иска и за мораторната лихва, чието присъждане се обжалва от ответника „В. И. *“ ЕООД-с.Б., Смолянският районен съд приема следното: Плащането е договорено да се извършва в 40-дневен срок след отчитане на работата и постъпването на оригиналната фактура и 2 протокола за приемане на извършените работи със съпътстващите ги документи в офиса на възложителя /чл. 13/. Не се оспорва от ответника, че фактурите са приети за плащане ведно с протоколите за извършената работа в деня на издаването на фактурите, като потвърждение за това е осчетоводяването им от ответника и включването на задълженията по двете частично неплатени фактури в дневниците за покупки по ЗДДС в съответния месец, в който са издадени. При това положение СмРС приема, че падежът на фактурата, издадена на 10.11.2021 г., е настъпил на 20.12.2021 г., а падежът на фактурата, издадена на 15.12.2021 г., е настъпил на 24.01.2022 г. Не е извършено пълно плащане по двете фактури на падежите, поради което възложителят е изпаднал в забава съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, приложим и в отношенията между търговци на основание чл. 288 ТЗ, съответно по първата фактура - считано от 21.12.2021 г.; и по втората фактура - считано от 25.01.2022 г. Според СмРС, в случая, независимо от договорената между страните неустойка за забава на плащането, дължима от страна на възложителя, изпълнителят може да претендира обезщетение за забавата в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1, изр. първо ЗЗД в размер, определен от МС. Позовава се на приетото в Решение № 230 от 13.07.2011 г. по т. д. № 1088/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 68 от 09.07.2012 г. по т. д. № 450/2011 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 153 от 09.10.2015 г. по т. д. № 2304/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 120 по т. д. № 1032/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 210 от 11.12.2018 г. по т. д. № 2874/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о., която практика СмРС напълно споделя, и според която може да бъде присъдено обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение и ако страните са уговорили неустойка за този вид неизпълнение, щом тя не е била предявена и платена от длъжника.

В тази хипотеза кредиторът е упражнил право на избор дали да претендира договорената неустойка за забава или законната лихва. СмРС изтъква, че в случая ищецът не е претендирал договорната неустойка за забава от ответника, като е избрал да претендира законната лихва като обезщетение за забавата. Заключението по СИЕ установява, че дължимата лихва, съобразена с моментите на отделните частични плащания по двете фактури до датата на предявяване на исковата молба, възлиза на 6 811,91 лв., поради което намира иска за лихва за забава за основателен в предявения размер от 6 781,28 лв.

Въззивният съд установява следното:

3

Съгласно Договор от 15.06.2021 г. за услуги със строителни машини, сключен между „В. И. *“ ЕООД-с.Б. и „И.“ ЕООД-гр.С., „В. И. *“ ЕООД възлага на „И.“ ЕООД, а последният приема, да извърши услуги със строителна механизация със собствени или наети строителни машини и собствен персонал на АМ „Х.“ – участък от края на пътен възел „Д.“ до пътен възел „К.“, включително пътен възел „К.“, от км 103+060 до км 115+800 при посочени в договра цени.

Съгласно чл.13, изр.последно от договора, възложителят е длъжен да заплаща цената на предоставените услуги в срок до 40 дни след отчитането на работата и постъпването на оригинална фактура и протокол /двустранно подписан протокол за приемане на извършените работи по образец към договора/ със съпътстващи ги документи в офиса на възложителя.

Чл.20 от договора предвижда, че, при неизпълнение задължението за заплащане цената на услугите по този договор от възложителя, той дължи неустойка на изпълнителя в размер на 0,1% от стойността на неизплатената сума на ден, но не повече от 5 % от стойността на забавените плащания.

Същата неустойка, съгласно чл.21 от договора, дължи и изпълнителят на възложителя, ако не изпълни задължението си за предоставяне на услуги със строителни машини в сроковете и при условията на договора.

С влязлата в сила като необжалвана част от решението на РС-Смолян е установено, че изпълнителят е извършил договорените услуги, за което е издал четири фактури, първите две от които са изцяло платени, а по последните две – с № 0000***/10.11.2021г. и № 000000***/15.12.2021 г. има само частично плащане. Поради това ответното дружество-жалбоподател и възложител е осъдено да плати на ищеца-изпълнител главницата по тях от общо 15 983,57 лв. Също така, падежът на задължението по фактурата от 10.11.2021 г. е настъпил на 20.12.2021 г., а този на задължението по фактурата от 15.12.2021 г. – на 24.01.2022 г.

По делото не се претендира от ищеца-изпълнител неустойка по чл.20 от договора, а само лихва за забава върху горната главница, която вещото лице по ССчЕ изчислява на 6 781,28 лв.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя4 изпълнител, че не дължи тази лихва за забава, тъй като в договора била уговорена неустойката по чл.20 и затова дължал само нея.

Ако кредиторът-изпълнител беше претендирал тази неустойка, тя щеше да възлиза на 799,47 лв., докато сега спорната лихва за забава очевидно е многократно по-голяма – 6 781,28 лв.

Както е прието в съдебната практика, „Вредите, представляващи неблагоприятни последици от неизпълнението, които засягат защитени блага на кредитора, са не само основание за отговорността на длъжника, но определят и размера на тази отговорност. При неустойката настъпването на размера на вредата е предположено, а размерът е определен от страните в договора. При обезщетението по чл. 86, ал.1, изр.1 от ЗЗД вредата също е предположена, но е определена от законодателя. На обезщетение по чл. 82 от ЗЗД подлежат вреди,чието настъпване и размер следва да бъде доказано. Независимо от посочените различия, законодателят е предвидил обезщетяване на "по-големите вреди", което сочи, че разпоредбата трябва да се тълкува в смисъл на вреди, надвишаващи по размер договорената неустойка, а не досежно основанието за настъпването им - предположено или подлежащо на доказване, и обезщетението по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ако надхвърля договорната неустойка, би представлявало по-голяма вреда за кредитора по чл. 92, ал.1, изр.2 отЗЗД. Правото на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва. След като уговорката в договора за неустойка, не ограничава по размер обезщетяването на вредите, то с претенцията за законна лихва по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД не следва да се счита, че се дерогират договорните клаузи или, че кредиторът предварително е упражнил избор. Правото на избор е предопределено от вредите и следователно може да се реализира при настъпило неизпълнение, включително и чрез претенция за неустойка и за обезщетение за вредите, над размера на уговорената неустойка. Този избор не може да бъде контролиран служебно от съда.“

Целият чл.309а ТЗ действа от 15.03.2013 г., обн.ДВ бр.20/2013 г.

Единствената промяна в неговия текст, която е в сила от 01.01.2026 г., е в ал.1, изр.1 относно размера на обезщетението за разноски за събиране на вземането 5

– до 01.01.2026 г. той е не по-малко от 80 лева, а от 01.01.2026 г. – не по-малко от 40 евро. Всички останали текстове на този член са непроменени от 2013 г. и досега.

Съгласно чл.309а, ал.1 ТЗ /редакция към момента на сключване на договора/, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана.

В случая няма „уговорено друго“ по смисъла на тази алинея, защото чл.20 договора не ограничава отговорността на възложителя само до размера на уговорената в тази клауза неустойка, не изключва изрично правото на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Както е прието в съдебната практика, напр. в посоченото от Смолянския районен съд в атакувания акт Решение № 230 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1088/2009 г., II т. о., „По дефиниция на закона неустойката обезпечава изпълнението на едно задължение и определя размера на вредите, които без да доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му.

Това, обаче, не означава, че, ако така уговорената с договора неустойка не покрива понесените в резултат на длъжниковото неизпълнение от изправния кредитор вреди, то последният е лишен от правото да претендира пълното им обезщетяване по общия исков ред, след доказването им с допустимите от ГПК доказателствени средства. Следователно само по себе си присъждането на неустойка за забава и обезщетение за понесените от кредитора по-големи вреди от длъжниковото неизпълнение на паричен дълг, не е форма на недопустимо от закона кумулиране на неустойка с обезщетение за забава, щом същата не е уговорена изрично като пълна алтернативна на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД .“