Решение № 1175 от 13.03.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1175

Стара Загора, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИХАИЛ РУСЕВ

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ административно дело № 20257240701151 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на А. П. А. от [населено място], против Заповед №25-0375-000067/26.09.2025 год. на Началник група в Районно управление Чирпан при ОД на МВР – Стара Загора, с която е временно отнето СУМПС на жалбоподателят до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от три месеца. Жалбоподателят оспорва заповедта, като счита същата за незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на производствените правила. Твърди, че в заповедта не са обсъдени всички факти и обстоятелства, от значение за случая, в частност дали подадените сигнали за спиране са извършени съобразно закона. Изложени са и доводи, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона. Неправилно е описано, че му е подаден сигнал за спиране чрез стоп-палка, а в движение сигналите за спиране не са отправени по надлежния ред. Направено искане за отмяна на оспорения акт.

В депозираната за открито съдебно заседание молба от адв. М. З., в качеството му на пълномощник на жалбоподателят, излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност на заповедта. Твърди, че не е посочен срок на действие на ПАМ, а е посочено не-повече от три месеца. Отново оспорва подаването на сигнал по реда на ППЗДвП. Оспорва също така е описаното преследван от служебния автомобил. Въз основа на изложените съображения е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, Н. С. П. - Началник група в Районно управление Чирпан при ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, не се явява. Към изпратената преписка е изпратено и становище от юриск. М. А. за неоснователност на подадената жалба, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №25-0375-000067 от 26.09.2025 год. на Началник група в Районно управление Чирпан при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателят А. П. А. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС” до решаване на въпроса за отговорността му, но за не-повече от три месеца. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, на 26.09.2025 год. около 15.19 часа в [населено място] [улица]до дом №7 в посока на движение север-юг управлява собствения си лек автомобил „БМВ Х3“ с рег. №[рег. номер] като водачът не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец от служител на реда, като същия продължава придвижването си по [улица]в посока запад-изток. След многократно подаване на звуков и светлинен сигнал от патрулния автомобил, увеличава скоростта си , като не се подчинява и не спира в най-вдясно на платното за движение. ЗППАМ се издава въз основа на АУАН серия GА №3284279 от 26.09.2025 год. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие на основание по чл.171, т.1, б.“з“/бб от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не-повече от три месеца.

Заповедта е връчена на А. П. А. на 06.11.2025 год., а жалбата е входирана в деловодството на Административен съд Стара Загора на 14.11.2025 год. При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за основателна, по следните съображения:

В изпълнение на задължението си по чл.168, ал.1 от АПК, при преценката за законосъобразността на един административен акт, съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол, като провери както за инвокираните от жалбоподателя пороци, така и за наличието на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК /макар и не заявени от оспорващия/. На първо място следва да бъде извършена проверка дали актът е издаден от компетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорената заповед е издадена от началник група в РУ Чирпан при ОД на МВР – Стара Загора и като основание за наличие на компетентност да постановява принудителни административни мерки от този вид е посочена Заповед №349з-4467/23.12.2021 год. В представената по делото административна преписка тази упълномощителна заповед е налична. Съгласно отразеното в нея, в т.I като оправомощени лица са посочени и началниците на сектор/група „Охранителна полиция“ в Районни управления при ОД на МВР Стара Загора.

Формално погледнато лицето е компетентно да издаде такава заповед, доколкото заема такава длъжност – началник група в РУ Чирпан, но в действителност това не е така. Имайки в предвид датата на издаване на упълномощителната заповед и редакцията на чл.171, т.1 от ЗДвП към него момент, е очевидно, е че волята на директора на ОД на МВР Стара Загора, не включва хипотезата на б.з/бб. Това е така, тъй като към него момент, такава хипотеза не е включена в законовата разпоредба. Чл.171, т.1, б.з/бб е нова разпоредба и е приета и обнародвана в ДВ №64/2025 год. и в сила от 07.09.2025 год. В този смисъл, посочената като упълномощителна заповед не включва упълномощаване за издаване на ПАМ по чл.171, т.1, б.з/бб от ЗДвП.

За компетентността по делегация е необходимо винаги да има: 1. законова възможност за делегиране и 2. нарочен писмен акт, който изрично да възлага съответната компетентност. В случая второто изискване не е доказано по делото – не е представен изричен писмен акт, който да делегира на началника на група в РУ при ОД на МВР – Стара Загора правомощието да издава заповеди, с които да прилага принудителната административна мярка по б. б. “з) бб“ на чл. 171 ЗДвП.

Това прави оспорената заповед издадена от некомпетентен орган. Тъй като порокът некомпетентност е толкова съществен, че води до липса на валиден правен акт, то проверката за законосъобразност на оспорения акт по останалите пороци на чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК е лишена от правно основание. Това прави ненужно обсъждането на доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на мярката.

По делото от страна на ответника е направено искане за присъждане на направените по делото разноски в размер на 260.76 евро, включваща заплатена държавна такса в размер на 5.11 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 255.65 евро /левовата равностойност на 500.00 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 14.11.2025 год., платено в брой/. С оглед изхода на делото, съдът намира искането за основателно, а направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, административен съд Стара Загора, шести състав,

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалба на А. П. А., [ЕГН] от [населено място] заповед №25-0375-000067/26.09.2025 год., издадена от Н. С. П. - Началник група в Районно управление Чирпан при ОД на МВР Стара Загора.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора, представлявана от Директора Г. Г. да заплати на А. П. А., [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата от 260.76 /двеста и шестдесет евро и 76 евроцента/ евро разноски по делото.

Решението е окончателно на основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.

Съдия: