Решение № 297 от 18.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20245300101160 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „И.А.М.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, ж.к. „Люлин 7“, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от **** Г.Т.Т., подадена чрез **** Д. Н., против П. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на 10.12.2009г. ищецът сключил с ответницата ****, чрез който й били възложени задължения за ****. На 13.12.2016г. между страните било подписано допълнително споразумение към ****, по силата на което Д. била назначена на длъжност „****“ (РМ) с код по НКПД **** и място на работа – Регионален офис – ****, като поетите от ответницата задължения били описани в подписаното допълнително споразумение и длъжностната характеристика към него. Посочва се, че основната дейност на ищеца била предоставяне на ****. Процесът по **** протичал съобразно вътрешни процедури на дружество, включващи осъществяване на контакт с клиенти от **** ****, презентиране на *** продукт и разясняване условията по него, предоставяне на стандартен европейски формуляр, попълване на предложение за договор и изразяване на становище, които документи се предоставят на служител в съответния регионален офис от **** ***. Впоследствие, данните се въвеждали в системата на ищеца и се генерирало решение за отпускане или неотпускане на съответния ***. Право на повторно становище притежавали ръководителите на съответните офиси, а при тяхно отсъствие – 1

****, които получавали разрешение за отпускане на ***, след което се предприемали действия към същинското подписване на договора и съпътстващите го документи, както и реалното предаване на заемната сума на ***. При погасяване на ***, погасителните вноски се отчитали в съответния офис на дружеството. Твърди се, че Д., в качеството на длъжностно лице- „****“ имала задължения да сключва договори за *** от името на дружеството; да търси и привлича клиенти; да събира необходимата информация по искания ***; при положително становище за отпускане на *** на клиент- да приема сумата от прекия си ръководител или от касиера на офиса и осигурява предоставянето й на клиента още в същия ден, като носи отговорност за липси по предадени суми както от офиса, така и от клиента за погасяване на заема; ежедневно да отчита свършената работа и предава намиращите се при нея документи и парични средства. Твърди се, че в периода на изпълнение на длъжността си, от 23.07.2018г. до 14.05.2019г., ответницата, в качеството си на длъжностно лице, изпълнявайки длъжността „****“ в дружеството – ищец, присвоила чужди пари в размер на 16 450 лв., собственост на „И.А.М.“ АД, като за целта е съставила неистински документи – описаните в исковата молба договори за *** с физически лица; на 01.06.2019г. е присвоила сумата от 8 900 лв., собственост на дружеството, както и на 01.06.2019г. в ****- в съучастие като съизвършител с друго лице- К.Н.Н. е унищожила метална каса на стойност 200 лв., отново собственост на ищеца. За тези деяния, квалифицирани като престъпления по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, по чл. 201, ал. 1 от НК и по чл. 202, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 201, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.

1 от НК, ответницата Д. била осъдена с влязла с сила Присъда №11/21.03.2024, постановена по нохд № 63 по описа на Районен съд – **** за 2024г.

Твърди се, че в резултат на извършените от ответницата престъпления на дружеството- ищец са причинени имуществени вреди в общ размер на 25 550 лв., която сума представлява сбора от присвоените суми, както и стойността на повредената метална каса.

Наред с това вземане, ищецът счита, че е налице основание да претендира и законна лихва за забава, чийто начален момент е датата, на която ответницата е присвоила всяка сума, но в случая търси лихва за забава върху всички присвоени суми, считано от 27.04.2021г. до 27.04.2024г., която възлиза в общ размер на 8692,82 лв.

Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди П. Д. да заплати на ищцовото дружество сумата от 25 550 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на извършените от ответницата престъпления, за които е осъдена с влязла в сила присъда по нохд №63/2024г. на ***РС; сумата от 8 692,82 лв. – лихви за забава върху претендираната главница за периода от 27.04.2021г. до 27.04.2024г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението. Претендират се разноски.

В подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба, ищецът е ангажирал писмени доказателства: присъда от 21.03.2024г. по нохд № 63/2024г. на Районен съд- ****, допълнително споразумение към трудов договор №39/04.02.2016г., длъжностна 2 характеристика от 30.12.2016г., договор за поръчка, изработка и реклама с ******, справки от calculator. Bg, обвинителен акт на РП- ***, ТО ****.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата Д., от която в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор.

В насроченото открито съдебно заседание ответницата Д. не се е явила и не е направено от нея изрично искане делото да се разглежда в отсъствието й. Изпратени са на същата съдебни книжа, в които са били указани последиците от пропускане на сроковете за подаване на отговор и от неявяването в първото открито съдебно заседание.

С изготвения доклад по делото са указани на страните и кои са релевантните факти за спора, като е разпределена доказателствената тежест за установяването им.

За проведеното на 28.02.2025г. съдебно заседание е депозирана молба от ищеца „И.А.М.“ АД, с която предявеният иск се поддържа, като е направено и искане за постановяване на неприсъствено решение.

Преценявайки данните по делото и заявеното искане, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

В случая ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба, не е изразила становище по претенциите на ищеца и не е направила възражения. Същата не се е явила в първото съдебно заседание, не е заявила и изрично искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Изискванията на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение също са изпълнени. Както се посочи, на ответницата са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание, видно от изпратеното на адреса й съобщение, придружаващо преписите от исковата молба и приложенията към нея.

Освен това са налице и предпоставките по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. Тази норма вменява в задължение на съда, постановяващ неприсъствено решение, макар да не излага мотиви по съществото на спора, да прецени вероятната основателност на иска, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предмет на настоящото производство са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За основателността на претенцията по чл.45 ЗЗД ищецът е представил писмени доказателства, подкрепящи твърденията му за съществуване на спорното право.

От приложеното към настоящото дело нохд № 63/2024г. на Районен съд- ****, е видно, че същото е приключило с влязла в сила на 06.04.2024г. присъда №11/21.03.2024г., с която подсъдимата П. Д. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 202, ал.

1, т. 1, във вр. с чл. 201, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК- за това, че за периода от 23.07.2018г. до 14.05.2019г. в ****, **** област, при условията на продължавано 3 престъпление, в качеството си на длъжностно лице- „****“ с шифър по НКПД **** в „И.А.М.“ АД, гр. ***, офис ****, на посочените дати е присвоила чужди пари в размер общо на 16 450 лв., собственост на „И.А.М.“ АД, връчени й в това качество и поверени й да ги управлява, като за улесняване на присвояването е извършено престъпление по чл.310, ал.1 вр. с чл.309, ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по- тежко наказание, като в качеството си на длъжностно лице- „****“ в „И.А.М.“ АД, гр. ***, офис ****, е съставила и употребила пред ръководството на дружеството неистински частни документи – описаните договори за *** със страни –*** „И.А.М.“ АД и ***- посочените физически лица, за да докаже, че съществува правоотношение между същите; престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК –за това, че на 01.06.2019г. в ****, *** област, в качеството си на длъжностно лице- „****“ с шифър по НКПД **** в „И.А.М.“ АД, гр. ***, офис ****, е присвоила чужди пари в размер на 8 900 лв., собственост на дружеството, връчени й в това качество и поверени й да ги управлява; както и престъпление по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК- за това, че на 01.06.2019г. в ****, *** област, в съучастие като съизвършител с друго лице- К.Н.Н., ЕГН **********, от гр. ***, е унищожила противозаконно чужда движима вещ- метална каса, собственост на „И.А.М.“ АД, на стойност 200 лв., като извършените престъпления й е наложено съответното наказание- лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, чието изтърпяване е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години.

С оглед на това и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, доказани се явяват фактът на извършване на деянията, тяхната противоправност и вината на дееца. А доколкото СПН на присъдата се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието, в т.ч. в случая и относно съставомерната последица – причинената имуществена щета и нейния размер, то следва да се приеме, че в резултат на извършените от ответницата престъпления е възникнала вреда за ищеца в размерите, посочени в присъдата, или общо в размер на 25 550 лв.

Ответницата не е оспорила изложените в исковата молба обстоятелства, от които произтича претендираното от ищеца право, нито е представила доказателства да е платила на последния сумата, равняваща се на установената имуществена вреда, вследствие на горепосочените престъпления.

Ето защо и предвид представените писмени доказателства, съдът намира, че предявеният иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи в заявения размер от 25 550 лв.

Според разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД- при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. С оглед основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на сумата 8 692,82 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за претърпените имуществени вреди за периода от 27.04.2021г. до 27.04.2024г., поради което следва се уважи.

4

Върху обезщетението за имуществени вреди, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ще се присъди и законната лихва, считано от 27.04.2024г. до окончателното му изплащане.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски се следват в полза на ищеца. Последният не е направил разноски за производството, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда, че в полза на юридическите лица се присъжда, юриск. възнаграждение, а според второто изречение- то не може да надвишава размерите предвидени в чл. 37 от Закона за правната помощ, която норма сочи, че размерът се определя съобразно наредба на МС и зависи от вида и обема на извършената работа. Вземайки предвид, че делото е с материален интерес, че същото не е с фактическа и правна сложност и по него е проведено едно съдебно заседание, както и съобразявайки осъществената защита от страна на упълномощения от ищеца юрисконсулт и извършените процесуални действия от последния, които не са в голям обем, съдът намира, че следва да се определи по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., като последно посочената сума следва да бъде заплатена от ответната страна.