Решение № 64 от 06.02.2023, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2480/2022
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 06.02.2023
- В сила
- 24.10.2024
- Състав
- НЕЙКО ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 291, ал. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 11 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 359 · Кодекс на труда
- чл. 67, ал.1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 70, ал. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 70, ал. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. К., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510102480 по описа за 2022 година
Гражданско дело № 2480/2022 г. е образувано по искова молба от Г. В.
Г., ЕГН ********** от гр. К., представляван от адв. Т. П., АК-П. против В.Ф.
***** - К.. ЕИК *********, гр. К., ул. "**********" ***, представлявано от подп. М.Д. - командир на формированието с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че работил по трудов договор като цивилен служител във В.Ф. /в. ф./ ***** - К.. Изпълнявал длъжността „********" при посочения ответник, с основни образователни и квалификационни изисквания за заемане на длъжността: Образование - висше икономическо, с образователно-квалификационна степен - не по-ниска от бакалавър и квалификация по специалност „Счетоводство и контрол“ или „Планиране, отчет и управление на материалните средства".
Сочи, че с писмо рег. №********* г. бил уведомен от работодателя, че с влизането в сила на ново щатно разписание от ****** г., са променени изискванията за изпълнение на заеманата от него длъжност и в 7-дневен срок трябва да представи копие от диплома за висше образование за образователно-квалификационна степен - „Магистър" по специалност „Счетоводство и контрол".
С писмо рег. ******** г. ищецът представил всички притежавани от него дипломи:
1. Диплома № *****, серия ****** от П. университет „*********". с образователно-квалификационна степен „Магистър" по специалност „Макроикономика, със специализация „Организация и технология на счетоводството",
2. Диплома № ****** серия, ****** от *********** - Свищов, с образователно-квалификационна степен „Бакалавър" по специалност 1
„Счетоводство и контрол", със специализация - „Икономист счетоводител";
3. Свидетелство за професионална квалификация №******, серия *** от ***********, за допълнителна професионална подготовка по специалност „Финансово-ревизионен контрол“.
Сочи, че на ******* г. бил запознат с новата длъжностна характеристика, а на **** г. му било връчено предизвестие рег. №*****/**** г., с което бил уведомен, че след изтичане на 30-дневен срок, трудовото му правоотношение /ТПО/ ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда /КГ/ -„служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа". Със заповед № ********* г. на командира на формированието ТПО било прекратено, на горепосоченото основание, считано от ******* г.
Счита, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като работодателят не упражнял надлежно предоставените му от КТ и Колективния трудов договор в М.О. /*****/ правомощия.
Излага своите съображения:
Сочи, че е член на синдикалната организация на в. ф. ***** към ******* от отбраната „******" /*****/ и по силата на чл. 2 от *****, /в сила от 01.01.2022 г/, се ползвал от разпоредбите му. Съгласно чл. 28, ал. 6 от *****, изискванията за заемане на длъжността, определени в длъжностната характеристика на цивилния служител, могат да бъдат променяни само при утвърдена промяна в длъжностните разписания, а синдикатите се запознават с изменените длъжностни характеристики преди утвърждаването им от работодателя.
Ищецът твърди, че в новото длъжностно разписание, в сила от ****** г., нито имало някаква промяна в изискванията за заемане на длъжността му, нито синдикатите се запознали с нея. Така при уволнението му била нарушена императивната разпоредба на чл. 28, ал. 6 от *****, тъй като с длъжностната характеристика не можело да бъде изменено изискването за образование и професионална квалификация, когато такова не е предвидено в новото длъжностно разписание. Длъжностната характеристика на цивилния служител отразявала съдържанието на конкретната длъжност, като система от функции, задължения и изисквания. Промяната й била допустима само при наличието на предпоставките, регламентирани в чл. 28. ал. 6 от *****.
Длъжностната характеристика на ищеца била променена при липса на материална компетентност, като било въведено изискване за висше образование за образователно-квалификационна степен - „Магистър" по специалност „Счетоводство и контрол". Промените в длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност не били в резултат на въведени от новото длъжностно разписание нови изисквания за заемането й по отношение на образование и квалификация. Липсата на надлежно изменение на изискванията за образование и професионална квалификация налагали по безспорен начин извода за незаконосъобразност на уволнителната заповед поради отсъствие на основанието за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ. От своя страна чл. 8 (1) от ***** също предвиждал, че всички разпоредби и актове на работодателя, отнасящи се до трудовите и осигурителните отношения, както и сключените индивидуални трудови договори, които противоречат на закона и на КТД или ги заобикалят, са недействителни.
2
Счита, че в конкретния случай работодателят злоупотребил с потестативното си право на уволнение. Субективната му цел била единствено да уволни ищеца, като мотивирал уволнението му с изменение на изискванията за образование и квалификация, необходими за изпълнение на длъжността му, а въведените нови изисквания по никакъв начин не кореспондирали с интереса и нуждите на работата. Единствената цел била със законово допустими средства да се постигне прекратяване на ТПО с ищеца.
Твърди, че тя не можело да бъде постигната по друг начин, за това в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ той изменил изискването за заемането на длъжността, без това да е необходимо за самата работа и без да има каквото и да е изменение на задълженията и отговорностите на длъжността. Ищецът твърди, че при съпоставката между двете длъжностни характеристики било видно новата длъжностна характеристика, от ****** г., да е напълно еднаква с предходната във всичките им раздели. Единствената разлика била промяната в раздела „Образователно-квалификационни изисквания". Самото основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 било базирано на връзка между изискванията за образование и/или професионална квалификация и изпълняваната работа.
Въведеното ново изискване в тази насока трябвало да е свързано с трудовата функция и с изпълнението на трудовите задължения в обхвата на длъжността.
Твърди, че изискването било въведено много внимателно, избирателно и съобразно притежаваните от него две дипломи за висше икономическо образование и една за допълнителна професионална подготовка, така, че да не отговаря на изискванията за заемане на длъжността. По този начин с извършеното уволнение, работодателят нарушил принципът за добросъвестност въведено от чл. 8, ал. 1 КТ, поради което и на това основание уволнението на ищеца било незаконосъобразно.
Сочи, че вследствие на незаконното уволнение, за периода ******* г. ******* г. ищецът останал без работа и не е получавал доход по ТПО.
Претърпял вреди в общ размер от 9452,52 лв., изразяващи се в липсата на получаваното от него преди уволнението брутно трудово възнаграждение /б.т.в./, в размер от 1575,42 лева, включващо основно месечно възнаграждение от 1023 лв. и допълнителни възнаграждения с постоянен характер: за придобит трудов стаж и професионален опит - 225,06 лв. и добавка за работа в МО 337.36 лв. /чл. 58 *****/.
Моли съда да постанови решение, с което:
1.
Да признае уволнението на ищеца за незаконно и да го отмени;
2.
Да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност;
3.
Да осъди ответника да му заплати: Обезщетение за оставане без работа, за периода ******* г. ******* г., в общ брутен размер от 9452,52 лева.
Обезщетение за забавено плащане /законна лихва/ на посочената главница, от подаването на ИМ в съда - 21.10.2022 г., до окончателното плащане на обезщетението.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Община К. чрез пълномощника юрисконсулт П.Г..
Намира исковата молба за процесуално допустима. Сочи, че е налице активна и пасивна легитимация на страните по делото. Оспорва изцяло предявения иск и моли съда да бъде оставен без уважение, като 3 неоснователен и недоказан.
Оспорва твърдението, на ищеца, че е нарушена разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ***** като неоснователно, тъй като съгласно този текст на *****, работодателят бил длъжен при изменение на длъжностната характеристика на цивилния служител, да запознае синдикатите с нея, преди тя да бъде утвърдена от работодателя. Това било направено с писмо до председателя на синдикалната организация на ***** към КНСБ във В.Ф. *****-К., цивилен служител К.В., с рег.№ ****** г. Изменението на длъжностната характеристика било осъществено във връзка с утвърдена промяна на длъжностните разписания № ***** за ********** на ********* от заповед ******** г. на Министъра на отбраната, която влязла в сила от ****** г.
Сочи, че промяната на длъжностното разписание задължавала командира на военното формирование, да изготви длъжностни характеристики и за подчинените му цивилни служители. Правото на работодателя да определя и изменя образователните изисквания за определена длъжност била част от правото му да ръководи своето предприятие и поначало начинът на упражняването му не подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят можел да прекрати трудовия договор с предизвестие, когато работникът/служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.
Фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се състояло от следните елементи: изменение на образователните изисквания след сключването на трудовия договор; липса на образователните изисквания, установени с изменението.
Необходимото образование по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ било образованието, което се изисква за заемане на съответната длъжност. Това се отнасяло, както за степента, така и за вида на образованието.
По чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ било без значение резултатът от работата.
Поради това, не било необходимо да се установява, че причина работникът/служителят да не работа както се изисква, е недостигът на делови качества.Самият факт, че работникът/служителят няма необходимото образование или професионална квалификация за длъжността, която заема, бил достатъчен, за да може да бъде уволнен, независимо от това как работа.
Сочи, че във връзка с твърденията но ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя в по-новата практика на ВКС по приложението на чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ (и сходната хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ) се приема, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност била суверенна и по целесъобразност. Работодателят имал право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация, както и другите изисквания за заемане на определена длъжност и съдът не бил компетентен да се произнася какво образование, каква квалификация и други изисквания налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход. Добросъвестността на страните по трудовото правоотношение, вкл. на работодателя, се предполагало на основание чл. 8, 4 ал. 2 КТ, поради което изцяло в тежест на ищеца било да обори презумпцията. Съдът изследвал наличие на проявни форми на недобросъвестност от работодателя, когато такива факти, съответно възражения, са въведени от страните по надлежен ред и в преклузивните срокове по ГПК.
Счита, че в исковата си молба, ищецът не доказвал по безспорен начин твърденията си. Командирът на В.Ф. *****- К. спазил всички изисквания на разпоредбите на КТ и ***** при прекратяване на трудовия договор на ищеца.
С оглед на гореизложеното, моли съда да остави предявения иск, като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото писмени доказателства и прието експертно заключение, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: