Решение № 177 от 01.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Пазарджик, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500448 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пещерски районен съд №260206 от 15.03.2021г. постановено по гр.д.№1556/2019г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от ИВ. К. КЛ., с ЕГН-**********; А.. А.. КЛ., с ЕГН-********** и Б. А.. КЛ., с ЕГН-**********, всички от гр. П., ул. “С.К.“ № 32, иск против СЛ. Б. КЛ. с ЕГН-.. и ХР. Д. КЛ., с ЕГН-********** и двамата от гр. П., ул.

“С.К.“ № 32, с правно основание чл.108 от ЗС - за признаване за установено по отношение на СЛ. Б. КЛ. и ХР. Д. КЛ., че ИВ. К. КЛ., А.. А.. КЛ. и Б. А..

КЛ. са собственици на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор *** находища се в гр. П. с адрес: ул.

1

“С.К.“ № 32, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 26 кв.м. на един етаж и с предназначение: хА.ар, депо, гараж, и за осъждане на С. Б. К. и Х. Д. К. да предадат на И. К. К., А. Ан. К. и Б. Ан. К. владението върху същия имот.

Отхвърлен е и предявения иск за отмяна на Нотариален акт № 168/2018г. до размера на ½ идеална част от процесния имот. Ищците са осъдени да заплатят разноски на ответника С.К. в размер на 900лв.

Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищците в производството пред първата инстанция И., А. и Б.К.и чрез пълномощника си Адв.Д „Л. и С.“ представлявано от адв. Е.И. С. с доводи за порочност като неправилно и необосновано. Оспорва се извода на съда за липса на противопоставяне на ищците на намерението на ответника еднолично да владее процесния гараж, като същите в началото на 2018г. установили, че са лишени от ползването на гаража поради извършена смяна на ключа, след което отправили нотариална покана рег.№1407,том 1,акт №65 от 24.04.2018г. на нотариус Г. К., да им се заплаща наем за лишаването им право на ползване и за което обезщетение бил предявен от същите нарочен иск. Считат, че това са действия за противопоставяне на намерението на ответника да владее еднолично гаража и за противопоставяне на отблъскването на фактическата власт на ищците от страна на ответника и за липса на намерение у същите за отказ от правото си на собственост върху него. Оспорва се извода на съда за недоказаност от ищците на правото си на собственост върху гаража. Считат за установено, че този имот е бил собственост на Б. А.. КЛ., построен въз основа на издадено на същия наследодател разрешение за строеж №152 от 25.12.1989г., който го е считал за свой от издаването на разрешението за строеж, началото на строителството и до смъртта си и че е финансирал построяването му със собствени средства и сили с намерение да го остави за своя внук Б. А.. КЛ. и настоящ ищец. В жалбата е направен фактически и правен анализ на установените по делото факти и обстоятелства, начина на придобиване на гаража в собственост от С.К. и наследниците на А. Б.ов К., влагали средства и труд в строежа на гаражите; че от смъртта на Б. А.. КЛ. пред 1991г. до началото на 2015г. ищците и наследодателят им са владеели имот съобразно правата си, установено от разпита на свидетелите. Навежда се извода, че вещното право, обективирано в посочения констативен нотариален акт /КНА/, с който се е снабдил ответника С.К. за собственост по давност, не е съществувало към датата на издаването на акта от 2018г., нито към момента. И че този имот е съсобствен между ищците и ответниците при съответните права съгласно договора за отстъпено правно на строеж на наследодотеля Б. А.. КЛ. и разрешението за строеж и удостоверенията за наследници.Твърди се, че факта, че на ищците не им се е налагало да ползват имота не би следвало до доведе до загуба на собствеността доколкото същите винаги са се 2 противопоставяли на намерението на ответника С.К. за своене на имота, както с действия на ползване така и чрез правни средства. Като несправедливо определят възможността ответникът да се сдобие с два гаража. Навеждат и извода, че те са ползвали гаража и съгласно изпратената им нотариална покана от 2014г. от ответника С.К. и че по делото не е установено ответниците да са ползвали процесния гараж №1 несмутимо и безпрепятствено в продължение на 10г. и че в същност владението е било общо, а не само на ответника, както и че този срок не е бил изтекъл към датата на съставяне на КНА, включително и краткия 5г. давностен срок. Като неоснователно се определя евентуалното възражение за присъждане на паричната стойност на вложените средства и труд за построяването на гаража, доколкото същото останало недоказано и че всички от фамилията са участвали в построяването на процесния гараж, с финансовата помощ на наследодателя им А. К. закупил част от строителните и техническите материали.В тази връзка е коментирано и заключението на експерта в посока, че същото не посочва от кого реално са заплатени процесните фактури и че ищците са участвали със средства в построяването им. Считат за недопустимо искането за право на задържане на частта от имот предмет на иска по чл.108 от ЗС. Молят да се отмени решението и се уважи предявения иск с присъждане на разноските.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С. и Х.

К.и чрез адв.С.В.,в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата.

Обжалваното решение се квалифицира като правилно като краен резултат въпреки неизвършена преценка от съда на доказателствата по делото и че такъв анализ на доказателствата липсва и във въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение .

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищците в производството пред първата инстанция ИВ. К. КЛ., А.. А.. КЛ. и Б. А.. КЛ., тримата чрез адв. Е.И. С., както и отговора на въззивната жалба на ответниците, и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е ревандикационен иск за собственост основание в чл.108 от Закона за собствеността. с правно

В исковата си молба против СЛ. Б. КЛ. и ХР. Д. КЛ., двамата от гр.П., ищците И., А. и Б.К.и чрез адв. Л. твърдят че през 1989г. е одобрен общ проект за „Гаражи в кв.20, с номера от №1 до №11“ Твърди се, че проектните 3 петна на гаражите били разпределени и за всяко от тях е отстъпено право на строеж, както следва : за петно №1-от 24кв.м. е отстъпено право на строеж с договор от 14.06.1989г. на Б. А.. КЛ.; за петно №2-от 24кв.м. с договор от 14.06.1989г. е отстъпено право на строеж на А. Б. К., а за петно №3 от 24кв.м. с договор от същата дата е отстъпено право на строеж на СЛ. Б. КЛ..Твърди се още, че въз основа на сключения договор от 14.06.1989г. между Народен съвет-гр.П. и Б. А.. КЛ. и съгласуван проект №150 от 05.10.1989г. на същия съвет, на Б. А.. КЛ. е издадено разрешение за строеж №152 от 25.12.1989г., с което му е разрешен строеж на гараж с площ от 20.5кв.м. в петно №1 срещу кв.20 по плана на гр.П., ул.“С.К.“, като по издаденото разрешение за строеж, е съставен протокол №30 от 05.10.1990г., с която е определена строителна линия и ниво на всички гаражи върху петна №1,2,3 и 4 срещу кв.20,като гаражите са изградени в предвидения срок. Твърди се още, че към момента гаражът, собственост на Б. А.. КЛ. съставлява сграда с идентификатор *** в гр.П. по КККР, одобрени със заповед №РД-1811/10.07.2013г. на АД на АГКК, с адрес гр.П., п.к.4550, ул.“С.К.“, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 26кв.м. на един етаж, с предназначение хА.ар, депо, гараж. Твърди се, че на 19.05.1991г. Б. А.. КЛ. починал и оставил наследници–съпруга А.К., починала на 09.03.2008г., наследодателя на ищците А. Б.ов К., с ЕГН**********-син, починал на 30.09.2012г. и ответника СЛ. Б. КЛ., като последните двама са наследници и на майка си А.К.. Твърди се още, че на 30.09.2012г. починал А. Б.ов К. и оставил като наследници тримата ищципреживяла съпруга, син и дъщеря, като след настъпилото правоприемство гаражът, описан по-горе станал собственост на С. Б. К. и на тримата ищци като наследници на А. К. при равни права- ½ ид.ч. за С. и по 1/6 ид.ч. за всеки от тримата ищци И., Б. и А. К.и.Твърди се още, че на 05.06.2018г. ответникът СЛ. Б. КЛ. се снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №168, том І, рег.№1946, дело №163/2018г. на нотариус Г. В., с район на действие РС-П., с който същият е признат за собственик по силата на давностно владение на целия гараж, като действието на оригинерния придобивен способ е реализирано по време на брака му поради което придобитото е съпружеска имуществена общност /ТР№4 от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК/. Считат ищците, че вещното право, което е обективирано в цитирания нотариален акт,не е 4 съществувало към датата на издаване на акта,както и към момента. И че към процесната дата както и към момента, процесният имот е собственост на ищците и на ответниците при посочените по-горе права, като същите се легитимират като собственици с договора за отстъпено право на строеж на наследодателя Б.К. и разрешението за строеж както и удостоверенията за наследници. Твърди се, че от датата на смъртта на собственика Б.К., ищците и техния наследодател са владели имота съобразно правата им,за което свидетелствала и нотариална покана №1836, том І, №29 от 16.06.2014г., на нотариус В., с която ответникът С.К. кани ищците да освободят гаража, собственост на неговия баща, въпреки, че ищците никога не са ограничавали достъпа на ответниците до гаража, притежават ключ от него още преди смъртта на общия наследодател Б. А.. КЛ.. Излагат се и твърдения, че ищецът Б. А.. К. от началото на 2015г. и до момента живеел в гр.Пазарджик и не се е налагало да ползва гаража, останал му в наследство от неговия дядо и баща, а сестра му А. се намира в чужбина, и на нея също не й се е налагало да използва гаража, но че и тримата ищци са със съзнанието,че притежават ½ от процесния имот, придобит от наследодателя им А. К..Твърди се, в началото на 2018г. ищците установили, че са лишени от ползването на гаража,като ключът за врата бил сменен,за което на ответниците била изпратена от ищците нотариална покана № 1407,том І, акт №65 от 24.04.2018г. на нотариус Г. К. с която канели същите да им заплатят наем за лишаването им от право на ползване,за което обезщетение предявили и нарочен иск. По повод на така предявения иск, ищците разбрали,че ответникът С.К. недобросъвестно се снабдил с нотариален акт за собственост за целия имот по давностно владение. Считат, че само поради факта, че ищците не живеят в града и не се е налагало за използват имота, да загубят собствеността си. Излага се и довод, че до 2015г. ищците са използвали гаража за което свидетелствала и изпратената от С.К. нотариална покана. Твърдят, че към момента на съставяне на КНА за собственост в полза на ответниците не е изтекъл законоустановения 10г. срок за придобиване на имота по давност от последните като недобросъвестни владелци, както и по кратката придобивна давност, ако са били добросъвестни,поради което не притежават право на собственост обективирано в този нотариален акт,който следвало да бъде отменен на основание чл.537 ал.2 от ГПК. Молят ищците да се признае за установено,по отношение на С. и Х. К.и, че ищците ИВ. К. КЛ., А.. А.. КЛ. и 5

Б. А.. КЛ. са собственици при равни права на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор *** ,намиращ се в гр.П., обл.Пазарджик, по КККР ,одобрени със заповед №РД-18-11 от 10.07.2013г. на ИД на АГКК, с адрес гр.П., п.к.4550, ул.“С.К.“, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 26кв.м., на 1 етаж и с предназначение-хА.ар, депо, гараж, и да се осъдят двамата ответника да предадат владението върху същата идеална част от имота на ищците.Поискано е на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен КНА №168,том I рег.№1946, дело №163/2018г. на нотариус В. с район на действие РС-П. с който ответника С.К. е признат за едноличен собственик на процесната сграда на 1 етаж с площ от 26кв.м.