Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1613 от 03.11.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 3600/2022
Вид
Решение № 1613
Подписан
03.11.2022
Състав
Дияна Атанасова Николова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1613 гр. Плевен, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Н. при участието на секретаря Габриела Ст. В. като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н. Гражданско дело № 20224430103600 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.357 вр. чл.358 ал.1 т.1 от КТ.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П.

В. В., ЕГН ********** ***, чрез адв. Ю. С. С. АК- гр. Плевен, със съдебен адрес за призоваване: *** против ***, представлявана от ***, на основание чл.358 ал.1 т.2 вр. чл.357 от КТ, в която се твърди следното : със Заповед №184 от 07.06.2022 г. на *** на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Забележка” за извършено дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.3 и т.8 от Кодекса на труда/КТ/. Счита същата за неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, немотивирана и издадена при липса на конкретизация на извършените нарушения.

Излага, че в обстоятелствената част на заповедта от страна на ответника е прието, че е установена липса на електронна информация, 1 касаеща присъствие и отсъствие на деца, записани в *** и невъзможност за изпълнение на служебните задължения на ***, съгласно заповед №158 от 27.05.2022 година. Работодателят е приел, че с тези действия е осъществила нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 8 от КТ.

Счита, че не е извършила визираните в заповедта нарушения, тъй като за отсъстващите деца от детското заведение за месец април 2022 г. е съставен списък и същия в електронен вариант се подава в системата Национална електронна информационна система за предучилищно и училищно образование /НЕИСПУО/, считано от 1-во до 6-то число всеки месец и подаването в системата, касае получаване на детски надбавки и то за деца 5-6 годишни, като този списък на отсъстващите деца след подаване в системата НЕИСПУО отива автоматично в системата на ***.

Тъй като в заповедта липсва дата на извършване на това нарушение и/или период, то отсъстващите деца през месец април на 2022 г. своевременно са подадени от нея в качеството й на *** в процесната система.

От 23.05.2022г. до 05:06.2022г. била в отпуск поради временна неработоспособност, но считано от 06.06.2022 г. била на работа и предвид периода, посочен по-горе, за подаване в електронен вариант на отсъстващите деца за м. юни 2022 г. в системата НЕИСПУО, то срокът не е бил изтекъл.

В периода на временната й неработоспособност не е поставяла в невъзможност и възпрепятствала по какъвто и да било начин временно изпълняващия длъжността *** на *** да изпълнява служебните си задължения в това число и да подава в системата НЕИСПУО отсъстващите деца за месец юни 2022 г., тъй като на 02.06.2022 г. в 17:31 ч. по този повод провела телефонен разговор с *** *** - Б. Р., която е ***, като със същата разговаряла и на 03.06.2022г. в 8:31 часа. Видно от кореспонденция, проведена с Р., ищцата предоставила кода за достъп до електронната система НЕИСПУО, който код е запаметен и по този начин в системата се влиза автоматично. Предвид това не може да се приеме, че е поставяла в невъзможност и възпрепятствала по какъвто и да било начин временно изпълняващия длъжността *** на *** да изпълнява 2 служебните си задължения.

В обстоятелствената част на заповедта липсва посочване на конкретните действия, с които да е осъществила нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ. Посоченият текст на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ има две хипотези - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила. Счита, че съставът на нарушението не е подведен под съответната правна норма като неясно и не категорично и в текстовата част на заповедта и в цифрово изражение е посочено, че е нарушила чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ. първата или във втората алтернатива - неизпълнение на възложената работа или неспазване на техническите и технологични правила. От заповедта не става ясно какво конкретно нарушение в случая й е вменено във вина, като липсва посочване и каква конкретна работа не е изпълнила и кои технически и технологични правила не е спазила.

Техническите и технологични правила са указания относно начина, по който уговорената работа следва да се извърши. Неспазването им се изразява в отклонение от предписанията относно това какви технически средства и при каква последователност следва да се извършат отделните трудови операции, от които се състои определения вид работа. В заповедта нито в мотивите, нито в диспозитива е посочено кое нейно поведение е отклонение от предписанията, представляващи технически и технологични правила. В тази връзка следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ е дадена обща регламентация за този вид нарушение на трудовата дисциплина, което във всеки отделен случай следва да бъде надлежно конкретизирано и то така, че да става ясно какви точно нарушения съм извършила, от какви нормативни актове се регламентират, защо същите представляват нарушение извършено от мен на трудовата дисциплина, а такава конкретизация в заповедта липсва.

Счита, че не е налице и хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ уронване на доброто име на предприятието. В съдебната практика на ВКС се приема, че в тази хипотеза нарушение би било налице, когато работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица 3 и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета на предприятието.

Фактическите обстоятелства, свързани с извършеното нарушение и представляващи мотиви за наложеното й дисциплинарно наказание не съответстват на посочената правна квалификация и не могат да бъдат подведени към същата, тъй като липсват данни кога и къде е извършено визираното нарушение на трудовата дисциплина. В заповед липсва описание и конкретизиране кога, къде и с какви мой действия или бездействия съм уронила престижа и авторитета на работодателя по смисъла на чл. 187, т. 8 от КТ.

Отделно от това твърди, че процесната заповед не е мотивирана, съгласно изискванията на чл.195, ал. 1 от КТ. Разпоредбата на чл. 195, ал.

1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за задължителни реквизити, сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и субективните му признаци, време на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените задължителни реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна.

Видно от заповед № 182/06.06.2022 г., издадена от *** същата не съдържа задължителни реквизити съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, а именно: в заповедта не е посочено кога е извършено нарушението на трудовата дисциплина - датата на неговото осъществяване. Не е посочено и мястото на извършване на нарушението на трудовата дисциплина. От мотивите на процесната заповед е видно, че в същата липсва конкретизация по време - по дата или период за посочените в нея нарушения извършени от ищцата. Неясно е какво е нарушението извършено от ищцата, посочено в заповедта, като липса на електронна информация за присъствие и отсъствие на деца за какъв период и/или дата и от каква група деца, т.е същото не е конкретизирано 4 по период, но и по брой деца. Неконкретизирано е също и посоченото нарушение, че поставила в невъзможност за изпълнение на служебните задължения временно изпълняващия длъжността *** и кои задължения същия е бил в невъзможност да изпълни от множеството задължения имащи един *** и периода от време, в който същият е бил в тази невъзможност. Счита, че посочените нарушения в заповедта не са конкретизирани подробно, конкретно, а са само маркирани и бланкетно описани. Основанието за дисциплинарна отговорност съставлява виновно неизпълнение на трудовите задължения. Описването на нарушенията по времеви период е важно, както да се конкретизира съответното нарушение, но и предвид факта, че съм била в отпуск поради временна неработоспособност 23.05.2022 г. до 05.06.2022 г. с оглед съобразяване на обстоятелството дали е съм извършила нарушението, а от там и налице ли е вина.

Счита процесната заповед за немотивирана и издадена в противоречие с изискванията на чл.195 ал.1 от КТ. Не е описана подробно конкретна фактология - по време, място, начин и състав на нарушението.

Същата е неясна, като в нея липсват обективни и субективни признаци на посочените в нея дисциплинарни нарушения. В същата не се съдържат конкретни нарушения на трудова дисциплина извършени от мен и поконкретно в какво се изразяват те и кога са извършени, което по същество представлява липса на мотиви, и от своя страна води до нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ.

С оглед горното, счита, че от страна на работодателя не е спазен срока за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като при непосочване на дата на извършване на конкретното дисциплинарно нарушение от нейна страна, не би могло да бъде извършена и проверката дали работодателят е спазил или не е едногодишния срок, установен в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, за налагане на дисциплинарното наказание.

На самостоятелно основание счита, че при определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган не е спазил разпоредбата 5 на чл. 189 от КТ, като не е съблюдавал критериите на правната норма.

Предвид изложеното счита, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина и същото е неправилно квалифицирано, като фактическият състав на нарушението е неправилно подведен от наказващият орган под правната норма на чл. 187, т. 3 и т. 8 от КТ.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да отмени като неправилна и незаконосъобразна Заповед №184 от 07.06.2022 г. на ***, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Забележка” за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 3 и т. 8 от КТ.

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна ***, представлявана от ***, чрез адв.Я., с който искът се оспорва. Излага се следното : с докладна записка от 30.05.2022 г. от *** *** на ***, уведомила ***, че П. В. отказала да й предаде кода за достъп до системата НЕИСПУО. Това е станало на 30.05.2022г. при опит да се влезе в системата от страна на временно изпълняващата длъжността *** на детската градина. В докладната е отразено, че електронното досие на детската градина, съхраняващо се на диск D на служебния компютър, е изтрито. В тази насока е и докладната, постъпила от *** и от докладната, постъпила от *** в ***. Отказът на П. В. да предаде кода за достъп до системата е потвърден от нея при разговора й с *** в ***. Счита, че е безспорно установено извършеното от В. нарушение на трудовата дисциплина.

В о.с.з. ищцата, редовно призована, не се явява лично, но се представлява от адв.Ю.С., която поддържа исковата молба и навежда доводи в о.с.з.

Ответната страна се представлява от адв.Е.Я., която оспорва иска и навежда доводи в представена по делото писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

6

Искът е допустим, а по същество – основателен и доказан и следва да бъде уважен.

БЕЗСПОРНО по делото е, че ищцата работи на длъжност „***“ в ***; че със Заповед №184 от 07.06.2022год. на същата е наложено дисциплинарно наказание по КТ – забележка.; че в периода от 23.05.2022год. до 05.06.2022год. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност. Не се спори, че искът е предявен в срока за атакуване на заповедта пред надлежния съд.

СПОРНИ по делото са въпросите проведена ли е от страна на работодателя процедурата по чл.193 от КТ, законосъобразна ли е издадената заповед, с която на ищцата е наложено наказанието „забележка“ и следва ли то да бъде отменено от съда.