Решение № 4983 от 12.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4983 гр. Пловдив, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330110164 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против С. В. Р., ЕГН **********, с адрес в гр.***********************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 1 041,66 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода 27.07.2020г. до 05.12.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 124,03 лв., дължима за периода от 30.09.2020 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.01.2024 г., до окончателното й погасяване, както и за направени по производството разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 694/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Ищецът излага твърдения, че за процесния период са предоставени ВиК услуги на ответника в процесния имот в размери, посочени от ищеца. Твърди се, че ВиК услугите се предоставят при публично известени общи условия.

Сочи се, че в процесния имот за процесния период нямало поставено измервателно устройството, което да отговаря на законовите изисквания, и предоставените ВиК услуги били определяни съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия.

Твърди се, че ответникът е собственик на имота и че е начислявано количество вода по 10 кубика за двама обитатели при условията на липсващо 1 измервателно устройство.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Преди първото по делото открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил искането за основателно и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, като установи, че процесният имот е водоснабден и ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги като собственик или ползвател на имота; доставянето на ВиК услуги от ищеца в процесния имот и за процесния период в твърдяното количество; размера и настъпване падежа на главницата; че отчетът е извършен при условията на липсващо измервателно устройство, в това число възникването на предпоставки и спазване на законовите изисквания за неговото извършване и съответствие с Общите условия; че имотът се ползва от двама обитатели, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период. По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД ищецът следва да докаже съществуването на валидно главно парично задължение, във връзка с което се дължи заплащане на законна лихва за забава за период, посочен в исковата молба.

Ответникът е следвало да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.

На първо място, ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията, като срокът за подаване на отговор е изтекъл, но до този срок ответникът не е подал отговор. Отделно от това, е бил призован редовно и за първото открито съдебно заседание по делото, но не се е явил, без да е посочил уважителни причини и без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие. Налице е искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Следователно, налице са всички изискуеми предпоставки, посочени в чл.

238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Изпълнени са и изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а именно – на ответника е указан текстът на чл. 238 от ГПК и последиците от неподаване на отговор и неявяване в първото съдебно заседание. Съдът намира също че исковете вероятно са основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

2

С оглед изложеното и на основание чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК, настоящото решение не следва да се мотивира по същество, тъй като се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо предявените искове следва да се приемат за основателни и да се уважат, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

По разноските:

При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищецът, който надлежно ги е поискал. Ищецът е направил разноски в размер на 100 лв. за държавна такса за исковото и заповедното производства. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение и по двете производства, макар и в открито съдебно заседание ищецът да се представлява от адвокат. Размерът на възнаграждението за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт на страната се определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Следователно съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение в границите, посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ. В тази връзка и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, осъществените процесуални действия от ищеца и липсата на противоречива съдебна практика по правния спор, съдът намира, че за осъщественото процесуално представителство по заповедното производство юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50 лв. съгласно чл. 26 от НЗПП, а за исковото производство – в размер на 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. В. Р., ЕГН **********, с адрес в гр.*************************, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Шести септември № 250, сума в размер на 1 041,66 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 27.07.2020г. до 05.12.2023 г. за обект, находящ се в гр. ********************; сума в размер на 124,03 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2020 г. до 30.11.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.01.2024 г., до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 694/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. В. Р., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670, сума в размер на 250 лв. за сторени разноски в заповедното и исковото производства.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от връчването на решението.

3

Решението да се връчи на страните, като в съобщението да се цитира и текстът на чл. 240 от ГПК.

ДА СЕ ВЪРНЕ частното гражданско дело с препис от настоящото решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4