Решение № 60 от 06.04.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Сандански, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250101006 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на К. Х. С., с ЕГН**********, с адрес-с.Л., община С., срещу „Сити Кеш“-ООД, с ЕИК:202521869, със седалище и адрес на управление- гр.С., район „М.”, бул.”Ц.ш.”, № ***, ет.*, представлявано от Н.П.П., с която са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ****** от 17.12.2024г., поради противоречие със закона-ЗПК, евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузите на чл.11, ал.1 и чл.3, ал.1, т.7 от договор за потребителски кредит № ****** от 17.12.2024г., поради накърняване на добрите нрави, както и иск за заплащане на сумата от 766лева, представляваща платена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит №******, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Правно основание- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, а на евентуалния иск- чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Сочи се в исковата молба, че на 17.12.2024 г. между ищеца, като кредитополучател, и „СИТИ КЕШ“-ООД, като кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № ****** към искане № ******, при следните параметри, посочени в чл.3 от договора: размер на кредита: 2300 лева; размер на погасителната вноска: 5 х 44.72 лв. и 16 х 168.65 лв.; ден на плащане: вторник; вид вноска: двуседмична; годишен процент на разходите на заема: 65.21 %; брой вноски: 21, фиксиран годишен лихвен процент: 50 %; дата на първо плащане:

31/12/2024 г.; обезпечение: поръчител или банкова гаранция - по избор на 1 кредитополучателя; дата на последно плащане: 07/10/2025 г.; такса за усвояване: N/A; обща сума за плащане: 2922.00 лева. Сочи се още, че в чл. 11 ал. 1 от договора е посочена и неустойка за непредоставяне на обезпечение (съгласно чл. 5 от Договора) във вид на:

„1.Безусловна банкова гаранция,издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сумаза плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва“ или „2.поръчителство на едно или две физически лица,които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1.При един поръчител- осигурителният доход следва да е в размер на не по- малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2 при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; 2.3.Да не е/са поръчители по други договори за заем, сключен/и с Кредитора; 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ удостоверяващ размера на получавания от тях доход“. Твърди се, че съгласно чл. 5 ал. 2 от договора страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора. Твърди се, че общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията, във вида и съгласно изискванията на кредитодателя, възлиза на 2412 лева за целия срок на договора за потребителски кредит, съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора. Изтъква се, че ищецът следва да върне по договора сумата от 5334лева, от която 2300-главница, 622-лихва и 2412леванеустойка, в срок до 07.10.2025г. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба ищецът е погасил по процесния договор суми на обща стойност 3066лева. Твърди се, че договорът е нищожен поради нарушаване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като неправилно е посочен ГПР, тъй като липсва ясно и точно формулиране на компонентите, включени в ГПР, което поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение и поради това, че при изчисляване размера на ГПР не е включена неустойката при непредставяне на обезпечение, а е следвало да се включи, тъй като е разход пряко свързан с кредитното правоотношение. Твърди се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания между страните представлява и нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2,т.1 от ЗЗП. Твърди се, че договорът е нищожен и поради нарушение на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен конкретното изражение на лихвения процент на ден, в случай че потребителят упражни правото си на отказ от договора. Твърди се, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е очевидна невъзможността за кредитополучателя да осигури предвидените обезпечения в посочения срок предвид поставените изключително високи изисквания към физическите лица-потенциални бъдещи 2 поръчители, както и набора от документи, които следва да представят и то в срок до края на деня, следващ отпускането на сумата по кредита. Твърди се също, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2412лева е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции и цели единствено постигане на неоснователно обогатяване, както и че е неравноправна, тъй като е необосновано висока-в размер на 105% от общо усвоената главница. Твърди се, че клаузата на чл.3, ал.1, т.7 от договора, уреждаща възнаградителната лихва, е нищожна поради противоречие на добрите нрави, тъй като тя надхвърля повече от три пъти законната лихва. Твърди се, че по недействителния договор ищецът дължи само чистата стойност на кредита, поради което се дължи връщане на надплатената сума от 766лв. По изложените съображения ищецът предявява настоящите обективно съединени искове, в подкрепа на които представя писмени доказателства.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Същият оспорва твърдяната недействителност както на целия договор, така и на клаузите за неустойка и лихва. Твърди, че са спазени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, както и че ищецът е бил предварително наясно с икономическите последици от сключването на договора за кредит.

Твърди, че ясно е посочено какъв е размера на ГПР и че са посочени компонентите, от които се формира същия, както и че в ГПР не следва да се включва уговорената неустойка.

Ответникът твърди, че уговорената неустойка е проявление на свободата на договаряне между страните и е уговорена като плащане в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора, поради което е изначално невъзможно да бъде включена в ГПР. Ответникът твърди, че неустойката е уговорена за неспазване на конкретно задължение по договора и има компесаторен характер, като кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, като е направил проверка на кредитоспособността на потребителя. Твърди, че клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език, уговорени са индивидуално и отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Освен това, ответникът твърди, че нищожността на договорната клауза за неустойка не влече недействителностна целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, тъй като неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем. Ответникът твърди, че страните са уговорили фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, като оспорва, че уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като максималният й размер е нормативно регулиран опосредено-чрез предвидения максимален размер на ГПР. В подкрепа на становището си представя писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.12.2024г. между „Сити Кеш“-ООД, като кредитодател, и К. Х. С., като 3 кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ****** към искане № ****** при следните параметри: размер на кредита-2300лв.; размер на погасителна вноска5х44,72лв. и 16х168,65лв.; вид вноска-двуседмична; ден за плащане-вторник; брой вноски21; дата на първо плащане-31.12.2024г.; дата на последно плащане-07.10.2025г.; фиксиран лихвен процент-50%; годишен процент на разходите-65,21%, който включва единствено договорената възнаградителна лихва; обща сума за плащане-2922лв. и обезпечениепоръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя (чл.3 от договора).

Съгласно чл.5 от договора, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция,издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключването на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на посочени в договора изисквания, а именно: при един поръчител- осигурителният доход следва да е в размер на не по- малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители- размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчители по други договори за заем, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Страните са се споразумели, че кредитополучателят следва да предостави обезпечение в срок до 3 дни от сключването на договора (чл.5, ал.2 от договора), като при неизпълнение на това му задължение дължи заплащане на неустойка в размер на 2412 лева, разсрочено-съобразно посочения в приложение 1 към договора начин (чл.11, ал.1 и ал.2 от договора). Приложение 1 към договора съставлява погасителен план, в който са посочени падежните дати и размера на вноските във варианти- с и без дължимост на неустойка. По делото е представено искане за сключване на договор за кредит № 9513775, както и СЕФ.

Видно от представеното извлечение от 21.08.2025г. за извършени и предстоящи плащания по договор за паричен заем № ****** от 17.12.2024г., сключен със „Сити Кеш“ООД е, че към датата на извлечението са извършени плащания /на посочените в извлечението дати/ в общ размер на 3066лв.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявените искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит, който е нищожен, респ. съдържа нищожни клаузи и по който договор ищецът е надплатил сумата от 766лв..

По основателността на предявените искове:

4

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че страните по делото са страни по договор за потребителски кредит №****** от 17.12.2024г., по който е предоставена заемна сума в размер на 2300лева, която следва да бъде върната, ведно с договорна лихва- при фиксиран лихвен процент- 50%, на 21 двуседмични погасителни вноски, в срок до 07.10.2025г. Не се спори също, а и от доказателствата по делото се установи, че в процесния договор е предвидено заплащане на неустойка в размер на 2412лева при непредоставяне в срок на обезпечение от ищеца-кредитополучател. Ищецът твърди, че договорът е нищожен поради нарушаване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ГПК.