Решение № 89 от 23.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000501363 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца К. Т. П. чрез адв. М. А. срещу решение 226 на СГС от 13.01.2025 г. по гр.д. 10659/2023 г., I ГО, 17 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от К. Т. П. срещу „БИО СТОПАНСТВО ЛОПЯНКО“ ЕООД, ЕИК 203091427 искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 51 000 лева, представляваща дадена в заем сума по договор за заем от 16.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 9 000 лева мораторна лихва върху сумата от 49 500 лева за периода 25.09.2020 г. – 29.08.2023 г. и евентуални искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за връщане на дадената в заем сума от 49 500 лева и 9 000 лева договорна лихва за периода 25.09.2020 г. – 29.08.2023 г.

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Неправилно било прието от съда, че сумата, посочена в договора от 16.09.2019 г., не е получена. Фактът бил признат от ответника както в самия договор, така и в кореспонденцията между страните, приета по делото.

Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.

Постъпил е отговор от ответника по иска чрез адв. Р. К.. Излага се, че съдът се е произнесъл в рамките на търсената защита и решението е правилно в обжалваната от ищеца част.

Ответникът е подал насрещна въззивна жалба срещу осъдителната част на решението, с което на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, „БИО СТОПАНСТВО ЛОПЯНКО“ ЕООД, е осъдено да заплати на К. Т. П. сумата от 1 500 лева по договор за заем от 16.09.2019 г., ведно със законната лихва от 17.12.2023 г. до окончателното изплащане. Изложени са доводи, че не е доказано предаване на сумата от 1500 лева.

1

Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател чрез адв. Д., а в писмена защита от 27.10.2025 г. чрез адв. А. моли за отмяна на решението в отхвърлителната част и потвърждаване в осъдителната. В съдебно заседание ответникът по жалбата и ответник по иска чрез адв. К. излага съображения за недопустимост на предявените искове и че липсва заемно правоотношение.

Твърденията в исковата молба се, че ищецът и ответникът „БИО СТОПАНСТВО ЛОПЯНКО“ ЕООД сключили на 16.09.2019 г. договор за заем, по силата на който г-н П. предал на дружеството сумата от 49 500 лева със задължение да я върне в рамките на десет дни от датата на получаване на финансиране. Дружеството се задължило да върне и допълнително заплатени 1 000 лева разходи за изработка на лого и 500 лева адвокатски хонорар. Заемателят се задължил да върне полученото по договора, ведно с начислените лихви, такси, разноски и комисионни при условията на чл. 1 от договора – в рамките на десет дни от датата на получаване на финансиране към заемателя от външни финансови институции. Заемателят дължал и годишна лихва в размер на 6.19%, до пълно погасяване на заема, който П. е получил по договор със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД на 13.07.2017 г., или до влизане в сила на чл. 9, ал. 1 от договора: ако до 3 месеца от сключване на договора заемателят не получи финансиране, заемодателят да се удовлетвори от продажбата на имота в ***. Пълният размер на сумата, подлежаща на връщане от заемателя на заемодателя, се определяла към датата на погасяване на задълженията. Освен сумата от 49 500 лева, „БИО СТОПАНСТВО ЛОПЯНКО“ ЕООД дължал и допълнителни разходи на стойност 1 500 лева. Заемателят не получил финансиране, не върнал заетата от него сума и не изпълнил задължението си да учреди ипотека върху свой недвижим имот. Поради неизпълнение на тези задължения на „БИО СТОПАНСТВО ЛОПЯНКО“ ЕООД, с исковата молба К. П. прави изявление за разваляне на договора за заем и за връщане на даденото по него – заетата сума от 49 500 лева, сумата от 1 500 лева и обезщетение за вредите от неговото неизпълнение в размер на 9 000 лева, изразяваща се в заплатени от К. П. лихви, такси, разноски и комисионни на банката за периода 25.09.2020 г. – 29.08.2023 г. При условията на евентуалност и в случай, че предявените главни искове са неоснователни, моли съдът да осъди ответника да заплати дадената по договора сума от 49 500 лева, 1 500 лева платени разходи и разноски по чл. 1, ал. 3 от договора и 9 000 лева договорна лихва върху главницата от 49 500 лева за периода 25.09.2020 г.

– 29.08.2023 г.В първото заседание по делото ответницата представя анекс към описания и представения с отговора на исковата молба договор за заем и твърди, че задължението за връщане на сумата към ищеца е отсрочено. Представителят на ищеца твърди, че сумата, претендирана с исковата молба, няма връзка с договора за заем и анекса, представени от ответницата.

В отговора си ответникът излага съображения за недопустимост на иска за разваляне на договора и неоснователност на искането за връщане на заема поради липсата на заемно правоотношение.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с главен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.

240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.

Правната квалификация и поредността на разглеждане на исковете е в преценката на съда. Въззивният съд намира, че твърденията на ищеца в исковата молба и в уточнителната молба от 09.10.2023 г. налагат предявените искове да бъдат разгледани с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД за сумата от 49 500 лева и за сумата от 9000 лева и правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1500 лева. По делото няма предявени главен и евентуален иск.

2

Произнасянето по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е недопустимо и в тази част решението следва да бъде обезсилено. Развалянето по чл. 87 ЗЗД, което влече искане за връщане на даденото на отпаднало основание, е институт, неприложим за едностранните договори. Това произтича от самия закон – чл. 87 ЗЗД говори единствено за двустранни договори – тези, при които има насрещни престации. В конкретния случай ищецът е изложил твърдения за задължения само на насрещната страна: да върне сумата от 49 500 лева, да плати лихва върху тази сума в рамките на платеното от ищеца към банка, да върне сумата от 1500 лева, да учреди ипотека, което еднозначно определя сключения договор като едностранен.

По делото се установяват следните факти.

Страните са се съгласили в договор с нотариална заверка на подписите от 16.09.2019 г., озаглавен „договор за заем“ и с изрично изписване на първи ред „настоящият договор за заем“, че К. Т. П., заемодател, предава в собственост на „БИО СТОПАНСТВО ЛОПЯНКО“ ЕООД, заемател, сумата 49 500 (четиридесет и девет хиляди и петстотин) лева, представляваща главница. Заемателят се задължава да върне горепосочената сума в рамките на 10 работни дни от датата на получаване на финансиране към заемателя от външни финансови институции, ведно с всички допълнителни лихви, такси, разноски и комисионни, както и други разходи, допълнително описани и които заемателят се задължава да възстанови на заемодателя (чл. 1, ал. 1). В ал. 2 е прието, че заемателят се задължава да изплати годишна лихва в размер на 6.19 % (шест цяло и деветнадесет стотни процента), представляваща фиксирания лихвен процент на взетия от заемодателя личен заем от банка Сосиете Женерал Експресбанк АД на 13.07.2017 г. Лихвата се дължи до пълното погасяване на заема от заемодателя, съгласно приложения погасителен план, изготвен от Сосиете Женерал Експресбанк АД към датата на взетия личен заем или до влизане в сила на чл.

9 (1) от настоящия договор. Ал. 3 гласи „заемателят се задължава да върне на заемодателя главницата, описана в чл. 1, ал, 1, както и допълнително заплатени от заемодателя разходи за израбатка на лого в размер на 1 000 лв., адвокатски хонорари в размер на 500 лв. или общо допълнителни разходи и разноски в размер на 1 500 лв. по реда, описан в чл. 1 (1). Пълната сума за погасяване, съгласно погасителен план, ведно с всички включени лихви, такси, разноски и комисионни, и която сума заемодателят дължи на неговия кредитор Сосиете Женерал Експресбанк АД, съгласно приложения погасителен план ще бъде фиксирана към датата на погасяване на задълженията по чл.

1 от настоящия договор. Това е сумата, която подлежи на връщане от заемателя на заемодателя към датата на погасяване на заема от заемателя, отделно от посочените в чл. 1, ал. 3 допълнителни разходи и разноски. (чл. 1, ал. 4).

В чл. 2 е посочено, че заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 49 500 (четиридесет и девет хиляди и петстотин) лева по банков път по сметката на „БИО СТОПАНСТВО ЛОПЯНКО“ ООД в банка Сосиете Женерал Експресбанк АД.

Съгласно чл. 9 от договора в случай, че заемателят не получи финансиране до пълното изплащане на взетия от заемодателя личен заем в рамките на 3 месеца от датата на сключване на този договор, подробно описан в чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, заемодателят ще се удовлетвори от продажбата на имота в село Игнатово, ул. Георги Димитров 10, община Вълчедръм, област Монтана, собственост на „БИО СТОПАНСТВО ЛОПЯНКО“ ООД. За обезпечаване на вземането на заемодателя по чл.

1, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от настоящия договор, заемателят се задължава да учреди договорна ипотека върху имота, описан в чл. 9, ал. 1, собственост на заемателя. (чл. 9, ал. 2).

Според чл. 10 този договор анулира договори за заем от 14.07.2017 г. и от 09.08.2017 г., подписани между заемодателя и заемателя.

3

Между банка Сосиете Женерал Експресбанк АД и ищеца е бил сключен договор за кредит 424224913770 с отпуснат кредит от 50 000 лв. и лихвен процент от 6,19 % за целия срок на договора, който е 14.07.2027 г. На 29.08.2023 г. ищецът е погасил предсрочно задълженията си към банката. (операционна бележка на л. 28 от делото на СГС).

Ответникът не е учредил ипотека върху описания в договора имот, видно от приложената с исковата молба справка от имотния регистър на Агенция по вписванията. От представената от ищеца кореспонденция между ищеца и управителя на ответника, за която в с.з. от 29.11.2024 г. процесуалният представител на ответника е заявил, че не оспорва обстоятелството, че такива писма са изпращани и получавани от ответника, се установява, че ищецът е канил многократно управителя да организират учредяване на ипотека. Тези покани са започнали през октомври 2019 г. и са подновени през ноември 2019 г., декември 2019 г., февруари 2020 г.

Спорно пред въззивната инстанция е дължи ли ответникът връщането на главница от 49 500 лева със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното плащане, договорна лихва от 9000 лева върху тази главница за периода 25.09.2020 г. – 29.08.2023 г. по договор за заем между страните от 16.09.2019 г. и главница от 1500 лева със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В скорошно решение на ВКС е обобщена практиката за разпределението на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК в производството по предявен иск по чл. 240 ЗЗД и дали единствено в тежест на заемодателя е да докаже съществуването на договор за заем с ответника: по тези въпроси в практиката на ВКС (вж. – решение № 262/2.11.2017 г. по гр. д. № 676/2017 г., ІV г. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д.

№ 856/2009 г., ІV г. о., решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., ІV г. о., решение № 128/18.10.2017 г. по гр. д. № 5372/2016 г., ІІІ г. о.) се приема, че при предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал в заем пари или други заместими вещи е на ищеца, който претендира връщането им. В случай че предаването на сумата и основанието за това е установено с писмен документ, при оспорване от насрещната страна, в нейна тежест е да установи фактите, на които основава своите възражения (чл. 154, ал. 1 ГПК) - че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените доводи. (Решение № 108 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5275/2023 г., III г. о.). Няма пречка писменият документ, който удостоверява предаването, да е самият договор. В този случай в частта си, документираща предаването на сумата, договорът има характера на свидетелстващ документ и служи едновременно както за доказателство, че изявленията в него са направени от страните, така и за доказателство за факта на предаването на сумата. Затова при спор за действителното съдържание на договора и за предаването на сумата съдът следва да съобрази и свидетелстващия характер на изявлението, че сумата е предадена на заемателя, който е потвърдил този факт с полагането на подписа си под договора ( р № 271 от 19.04.2019 г. по гр. д. № 4275/2017 г., ІV ГО на ВКС)