Решение № 16 от 12.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Мотиви към решение № 16 от 12.01.2024 г., постановено по ВАНД № 392/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас

Производството пред настоящата инстанция е въззивно и е образувано по повод въззивна жалба от адв. Стела Ангелова от АК-София, в качеството й на упълномощен защитник на Р. К. Д. ЕГН ********** от гр.****, обвиняем по АНД № 1728/2022 година по описа на Районен съд-Бургас, против Решение № 88 от 09.02.2023г., постановена по същото дело. С решението обвиняемият Р. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а ал.1 б. „а“ вр. чл.343 ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, във връзка с чл.25 ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, на основание чл.78а ал.4 от НК не му е наложено кумулативното по-леко наказание „лишаване от право да управлява МПС“, и е осъден да заплати сторените в досъдебното и съдебното производство деловодни разноски.

Недоволен от решението останал защитникът, който в жалбата излага оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решение основно на плоскостта на твърдения, че фактическата обстановка не е била изяснена по предвидения в закона несъмнен и безспорен начин, делото е следвало да бъде върнато на прокурора на основание чл.377 ал.1 предл. 2 от НПК, и въпреки изпълнените по делото няколко колективни автотехнически експертизи, не се стигнало до пълно изясняване на механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие. В писмено допълнение към въззивната жалба са изложени конкретни оспорвания на приетите от районния съд фактически положения, включително че обв. Д. е извършил престрояване, че е следвало да допусне водачът на мотоциклета да го изпревари в същата пътна лента, по която се е движел, вместо мотористът да се движи зад автомобила на обвиняемия на съответната дистанция, както се предвиждало в ЗДвП; че обвиняемият при отклонението наляво не бил забелязал в близост да се движи друг участник в движението, включително пострадалият мотоциклетист; не бил изследван въпроса относно осветеността на превозните средства преди и в момента на произшествието при условие, че то е настъпило в тъмната част на денонощието, сочат се непълноти и неточности в диспозитива на първоинстанционното решение, чиято формулировка по мнението на защитника нарушавала правото на защита на обвиняемия.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново въззивно решение, с което обв. Д. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение на посоченото основание, и алтернативно отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Бургас намира жалбата на обвиняемия за неоснователна. Счита, че решението на районния съд било правилно и обосновано. Доказателствата по делото били анализирани обстойно и правилно, а от тях следвал категоричен извод, че обв. Д. бил осъществил инкриминираното с постановлението за освобождаване от наказателна отговорност деяние. Предлага атакуваното решение да бъде потвърдено.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция обв. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощените си защитници – адв. Стела Ангелова и адв.

Нацко Дойчев, двамата от АК-София. В пледоарията си адв. Дойчев сочи, че обвинението не било доказано по несъмнен начин, а били налице множество предположения относно развоя 1 на инцидента. Отделно от това обв. Д. бил възприел пострадалия К., но в момент, когато произшествието вече било непредотвратимо, както вещите лица приели в експертизата си.

Правилно експертите били приели, че преди настъпване на инцидента двете превозни средства се движели в една и съща лента за движение – лявата, като от страна на обв. Д. не била предприета внезапна маневра „завой наляво“. Счита, че поведението на пострадалия била единствената причина за настъпване на произшествието, поради което обв. Д. следвало да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. Обвиняемият не бил допуснал нарушение на никоя от предвидените в ЗДвП норми, включително и сочената от прокурора – чл.25 от същия закон. Пострадалият от своя страна бил нарушил редица разпоредби, свързани с движението по пътищата, които били пряка и непосредствена причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие - свид. К. не бил използвал дясната лента за движение, както следвало, а се движел в лявата пътна лента; не спазил и необходимата дистанция от движещия се пред него автомобил, нито осигурил необходимата странична дистанция от 1.6 метра от същия автомобил при предприетата маневра изпреварване, която също била изпълнена в нарушение на закона. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на ново въззивно решение, с което обвиняемият Д. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343а ал.1 б. „а“ вр. чл.343 ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, във връзка с чл.25 ал.1 от ЗДвП.

Адв. Ангелова поддържа изцяло въззивната си жалба с изложените в нея аргументи и искания, тъй като обвиняемият Д. не бил допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата. Докато се движел правомерно по пътя, той буквално бил „връхлетян“ от мотоциклета на пострадалия, който допускайки множество нарушения на различни разпоредби на ЗДвП бил единствената причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие и получените в резултат от него увреждания. Всички обстоятелства по делото сочели, че обв. Д. не бил виновен за настъпването на инцидента.

Като взе предвид доводите и съображенията на страните и след цялостна въззивна проверка на решението в предмета и пределите по чл.313 и чл.314 от НПК, Бургаският окръжен съд счете жалбата на обвиняемия Д. за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимирана да обжалва страна и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

По предвидения в НПК ред и форма по делото са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени следните фактически положения, съвпадащи с установените от първата инстанция, а именно:

Обвиняемият Р. К. Д. ЕГН ********** е роден в гр. ****** и живее в същия град на адрес: ж.к. „******”, бл.***, вх.****, ет.***, ап.***. Той е ****, ***** гражданин, със **** образование, ***** , трудово ангажиран и е *****.

Обв. А. бил правоспособен водач на МПС, кат. „В, СE, DE, M, D, A, C, AM, ТКТ, BE”, и притежавал СУМПС № 28402******, валидно до 11.07.2024г.

На 24.04.2020г., около 20.15 часа, в гр. Бургас по ул. „Индустриална“, с посока на движение към центъра на гр.Бургас, със скорост от около 61 км/ч, се движел мотоциклет „Пежо“, модел „Джет ***“ рег. № А **** К, управляван от свид. Д. К.. Пред него, в същата посока и лента за движение, се движел лек автомобил „Сузуки“, модел „****“ рег. № СТ ***** РА, управляван от обв. Р. Д.. Атмосферните условия били добри за тъмната част на денонощието, в което се осъществявало движението – суха пътна настилка, с относително добра видимост, предвид наличието на улично осветление. Наближавайки формираното от ул. „Индустриална“ и ул. „Вая“ нерегулирано с пътни знаци кръстовище, автомобилът на обвиняемия се движил в лявата пътна лента по посока на движението му, но в нейната дясна 2 част, със скорост от около 35 км/ч., доколкото пътният участък бил с много неравности и дупки, разположени предимно в дясната пътна лента. Ул. „Индустриална“ била предвидена за двупосочно движение и се състояла от по две ленти за всяка посока, без осева линия между лентите за движение в една посока, и с двойна непрекъсната линия – маркировка М2 (виж. чл.63 ал.2 т.2 от ППЗДВП) между платната за различните посоки. Около 31 метра преди началото на кръстовището, тоест мислената линия пресичаща и отделяща ул.

„Индустриална“ и ул. „Вая“ (мястото на удара е на 18.3 метра от ориентира + 70 см от края на платното за движение на ул. „Индустриална“ до ориентира, съгласно протокола за оглед, а обв. Д. е заходил на 12 метра от мястото на удара – тоест на 31 метра е започнал диагоналното си движение в същата лента, съгласно вариант 2 от експертизата - л.19, т.3 от досъдебното производство), обв. Д. предприел праволинейно диагонално движение от дясната част на лявата пътна лента, в която се движел, към лявата част на същата пътна лента, за да извърши впоследствие завой наляво на кръстовището с ул. „Вая“. В този момент пострадалият К., с управлявания от него мотоциклет, се намирал на около 39 метра от началото на кръстовището (изчислено съобразно цитирания вариант 2 на експертизата, на около 8 метра зад автомобила на обвиняемия), движейки се направо в лявата част на лявата пътна лента, успоредно на надлъжната пътна маркировка. Непосредствено след това, когато автомобилът на обвиняемия бил позициониран под ъгъл от 4 градуса наляво спрямо надлъжната ос на платното за движение, и се намирал на 1.4 метра вдясно от двойната непрекъсната разделителна линия на двете пътни платна, на около 19 метра от началото на кръстовището (съобразно цитирания вариант на експертизата), между задната лява част на автомобила на обв. Д. и дясната предна странична част на застигащия го отзад мотоциклет, управляван от свид. К., движещ се с непроменена скорост от 61 км/час, настъпил сблъсък.

Вследствие на удара и придадения ударен импулс, мотоциклетът се отклонил наляво, като паднал върху дясната си странична повърхност, оставяйки протривни следи по асфалта. При сблъсъка десният крак на свид. К. останал притиснат между автомобила и мотоциклета, вследствие на което К. получил фрактури на втора, трета и четвърта фаланги на дясно ходило и фрактура на кунеиформената (клиновидна) кост на дясното стъпало, които увреждания, видно от приложената на л.19-20, т.1 от досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, са довели до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок от около 2-2.5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

Обвиняемият незабавно спрял движението си, отишъл до пострадалия, който се прививал от болка на пътното платно, и се обадил на тел.112, за да повика помощ, като същевременно преместил автомобила си на няколко метра от мястото на удара, в близост до „Бистро 33“. Междувременно по същата улица преминавал полицейски патрул в състав – свидетелите Т. Б. и Р. К., които не видели настъпването на самото ПТП, но забелязали лежащия на земята мотоциклетист. Те провели беседа с обвиняемия и с пострадалия, като всеки от тях твърдял, че другият е виновен за инцидента. Малко след това на място пристигнала линейка, която откарала свид. К. в УМБАЛ-Бургас, където били констатирани и нараняванията му.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в досъдебното производство доказателствени материали, преценени по реда на чл.378 ал.2 от НК, както и от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие и пред двете съдебни инстанции – показанията на свидетелите Б. Д., Д. Д., Р. К., Д. К., Д. Д., Г. Д., И Г., Х. Н, А Г, М Т, Д. Ч, Надежда Попсавова и частично от обясненията на обвиняемия Р. Д.; съдебномедицинска експертиза и допълнителна към нея, единична автотехническа експертиза и допълнителна към нея, повторна тройна автотехническа експертиза и допълнителна към нея, петорна автотехническа експертиза и назначената във въззивното съдебно заседание допълнителна петорна автотехническа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум към него; справка за съдимост на обвиняемия, медицинска документация относно получени от пострадалия увреждания, констативен протокол за ПТП, справки за 3 нарушител/водач от сектор „Пътна полиция“; справки относно собственост на МПС, писма, докладни записки и други.

Формираната от така изброените доказателствени източници съвкупност, с известни изключения, които ще бъдат коментирани поотделно по-долу в изложението, според въззивния състав е хомогенна и еднопосочна, и е достатъчна в обемно и съдържателно отношение за установяването на обстоятелствата от кръга на чл.102 от НПК по категоричен и несъмнен начин. Всъщност, в преобладаващата си част приетата и изложена по-горе фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото. Показанията на свидетелите Д., Д., К., Д., Г., Н., Г., Т., Ч., П. и К., обясненията на обв. Д., съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие и приобщените по делото експертизи не оставят съмнение, че на 24.04.2020г., около 20.15 часа, в гр. Бургас по ул. „Индустриална“, с посока на движение към центъра на гр.Бургас, между лек автомобил марка „Сузуки”, модел „****” peг. № СТ ****РА и мотоциклет марка „Пежо“, модел „Джет ****“ peг. № А **** К настъпило пътнотранспортно произшествие. Така посочените доказателствени източници, разгледани ведно с изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза установяват и факта, че дясното ходило на свид. К. е било притиснато между двете превозни средства, в резултат от което той е получил и описаните по-горе увреждания. Също така няма спор, че при настъпване на инцидента именно обв. Д. и свид. К. са били водачи на участващите в произшествието моторни превозни средства, което обстоятелство се потвърждава от всеки от тях.