Определение № 1378 от 25.09.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1378 гр. Шумен, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500565 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 413, ал. 1 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила частна жалба вх. № 4303/11.09.2025 г. при Районен съд – Велики Преслав, депозирана от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, действащо чрез пълномощника си адв. В. Г. от САК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 288/05.09.2025 г. по ч.гр.д. № 567/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в частта й за разноските. Със същата е присъдено в полза на заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Жалбоподателят счита, че разпореждането, инкорпорирано в заповедта е неправилно. Излага, че представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв., като по правилата за разпределение на разноските същото следва да му бъде присъдено в пълен размер. Не се касаело за юрисконсултско възнаграждение, нито понастоящем било налице възражение за прекомерност, направено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Заповедният съд не разполагал с правомощия да присъжда този вид разноски в по-нисък размер.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени заповедта, в частта й за разноските, като на заявителя бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за основателна, поради следното:

Производството пред Районен съд – велики Преслав по ч.гр.д. № 567/2025 г. е образувано въз основа на заявление по заявление от „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е. С. Т. с ЕГН ********** с адрес в гр. Кричим, обл. Пловдив. Претендирало се плащане на следните вземания: за сума в 1 размер на 144,73 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението – 27.08.2025 г. до изплащане на задължението; за сума в размер на 79,40 лв., представляваща главница за неплатени лизингови вноски; за сума в размер на 468,08 лв., представляваща неустойка; за разноски, от които платена държавна такса в размер на 21,25 лв. и 480,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Към заявлението са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие изх. № 1016721/24.06.2025 г., удостоверяващ, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. е платено от заявителя на адвокатско дружество „Г. и П.“ гр. София.

Районен съд – Велики Преслав издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 288/05.09.2025 г. за претендираните суми в пълен размер, за сума в размер на 21,25 лв. платена държавна такса и за сума в размер на 50,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид горното, съдът намира от правна страна следното: заявителят в заповедното производство има право на разноски съгласно общата разпоредба на чл. 78, ал.

1 от ГПК. Внесената такса за издаване на заповед за изпълнение и възнаграждение за един адвокат, ако заявителят е имал такъв, се заплащат от длъжника съразмерно с уважената част от претенцията, когато има изрично искане за присъждане на разноски. Ако липсва искане, разноски не се присъждат. Съдът не може, обаче, служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита, както е прието в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК. В нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК изрично е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Доколкото заповедното производство е едностранно и се развива без участието на длъжника, последният не би могъл да направи искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК преди да му бъде връчен препис от издадената заповед за изпълнение. От друга страна, съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.

Следователно, длъжникът има право да обжалва издадената срещу него заповед за изпълнение в частта за разноските, ако счита, че поисканите от заявителя разноски за адвокат са прекомерни. Единствено в тази хипотеза, при направено от страната искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът, ако прецени, че искането е основателно, може да намали размера на поисканото адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и с оглед обстоятелството, че заплащането на адвокатското възнаграждение в претендирания размер е надлежно удостоверено от заявителя, то претенцията за сума, възлизаща на 480,00 лв., представляваща заплатено в заповедното производство адвокатско възнаграждение се явява основателна.

Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 288/05.09.2025 г. по ч.гр.д. № 567/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за сума в размер на 50,00 лв. следва да бъде отменена и следва да бъде 2 постановено заплащането им в пълния размер на направата им – 480,00 лв. След връщане на делото, първоинстанционният съд, сезиран със заявлението, следва да издаде допълнителна заповед.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 288/05.09.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 567/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в частта, с която в полза на заявителя „Йеттел България“ ЕАД гр. София, с ЕИК 130460283 са присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за сума в размер на 50,00 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по заявлението на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К. срещу длъжника Е. С. Т. с ЕГН ********** с адрес в гр.

Кричим, обл. Пловдив за сумата 480,00 лв., представляваща направени разноски по делото, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на ВПРС за техническото издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1378 гр. Шумен, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500565 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 413, ал. 1 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила частна жалба вх. № 4303/11.09.2025 г. при Районен съд – Велики Преслав, депозирана от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, действащо чрез пълномощника си адв. В. Г. от САК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 288/05.09.2025 г. по ч.гр.д. № 567/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в частта й за разноските. Със същата е присъдено в полза на заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Жалбоподателят счита, че разпореждането, инкорпорирано в заповедта е неправилно. Излага, че представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв., като по правилата за разпределение на разноските същото следва да му бъде присъдено в пълен размер. Не се касаело за юрисконсултско възнаграждение, нито понастоящем било налице възражение за прекомерност, направено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Заповедният съд не разполагал с правомощия да присъжда този вид разноски в по-нисък размер.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени заповедта, в частта й за разноските, като на заявителя бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за основателна, поради следното:

Производството пред Районен съд – велики Преслав по ч.гр.д. № 567/2025 г. е образувано въз основа на заявление по заявление от „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е. С. Т. с ЕГН ********** с адрес в гр. Кричим, обл. Пловдив. Претендирало се плащане на следните вземания: за сума в 1 размер на 144,73 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението – 27.08.2025 г. до изплащане на задължението; за сума в размер на 79,40 лв., представляваща главница за неплатени лизингови вноски; за сума в размер на 468,08 лв., представляваща неустойка; за разноски, от които платена държавна такса в размер на 21,25 лв. и 480,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Към заявлението са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие изх. № 1016721/24.06.2025 г., удостоверяващ, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. е платено от заявителя на адвокатско дружество „Г. и П.“ гр. София.

Районен съд – Велики Преслав издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 288/05.09.2025 г. за претендираните суми в пълен размер, за сума в размер на 21,25 лв. платена държавна такса и за сума в размер на 50,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид горното, съдът намира от правна страна следното: заявителят в заповедното производство има право на разноски съгласно общата разпоредба на чл. 78, ал.

1 от ГПК. Внесената такса за издаване на заповед за изпълнение и възнаграждение за един адвокат, ако заявителят е имал такъв, се заплащат от длъжника съразмерно с уважената част от претенцията, когато има изрично искане за присъждане на разноски. Ако липсва искане, разноски не се присъждат. Съдът не може, обаче, служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита, както е прието в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК. В нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК изрично е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Доколкото заповедното производство е едностранно и се развива без участието на длъжника, последният не би могъл да направи искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК преди да му бъде връчен препис от издадената заповед за изпълнение. От друга страна, съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.

Следователно, длъжникът има право да обжалва издадената срещу него заповед за изпълнение в частта за разноските, ако счита, че поисканите от заявителя разноски за адвокат са прекомерни. Единствено в тази хипотеза, при направено от страната искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът, ако прецени, че искането е основателно, може да намали размера на поисканото адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и с оглед обстоятелството, че заплащането на адвокатското възнаграждение в претендирания размер е надлежно удостоверено от заявителя, то претенцията за сума, възлизаща на 480,00 лв., представляваща заплатено в заповедното производство адвокатско възнаграждение се явява основателна.

Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 288/05.09.2025 г. по ч.гр.д. № 567/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за сума в размер на 50,00 лв. следва да бъде отменена и следва да бъде 2 постановено заплащането им в пълния размер на направата им – 480,00 лв. След връщане на делото, първоинстанционният съд, сезиран със заявлението, следва да издаде допълнителна заповед.