Решение № 2755 от 02.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2755 гр. Пловдив, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330117744 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от А. В. Т. срещу „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от 30 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № **** от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № **** от **** г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заемна сума в размер на 1200 лева. Сочи се, че по договора били уговорени фиксиран лихвен процент от 15 %, ГПР от 14,55 %, както и допълнителни такси – „такса експресно разглеждане“ в размер на 824,64 лева и „такса индивидуално кредитно предложение“ в размер на 837,84 лева. Поддържа се, че договорът е недействителен поради нарушения на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК, както и на чл.11, ал.2 ЗПК.

Навеждат се доводи, че не са посочени условията за прилагане на лихвения процент, начинът на формиране на ГПР, както и разпределението на погасителните вноски. Твърди се още, че клаузите за възнаградителна лихва и допълнителни такси противоречат на добрите нрави и заобикалят закона.

1

Поради изложеното ищецът счита, че извършените плащания по тези клаузи са без основание и следва да бъдат върнати.

Ответникът „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, редовно призован, оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че договорът е валиден, сключен при спазване изискванията на ЗПК и че всички дължими суми са били ясно посочени на кредитополучателя. Счита, че таксите са уговорени доброволно и представляват възнаграждение за реално предоставени услуги.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представения по делото договор за потребителски кредит № **** от **** г. се установява, че между ищеца, в качеството на кредитополучател, и ответното дружество, в качеството на кредитодател, е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит.

Съгласно договора ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1200 лева при фиксиран лихвен процент от 15 % и годишен процент на разходите от 14,55 %. Уговорено е било връщането на сумата на 24 погасителни вноски.

Освен главницата и възнаградителната лихва, в договора са били предвидени и допълнителни такси – „такса експресно разглеждане“ в размер на 824,64 лева и „такса индивидуално кредитно предложение“ в размер на 837,84 лева.

От съдържанието на договора съдът установява, че в него липсва достатъчно ясна и разбираема информация относно начина на формиране на ГПР, както и относно компонентите, включени в него. Не е посочено каква част от всяка погасителна вноска погасява главница, каква – възнаградителна лихва и каква – допълнителни разходи и такси.

Погасителният план не съдържа необходимата разбивка на отделните задължения.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим и разгледан по същество е основателен.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което за неговата действителност следва да бъдат спазени императивните изисквания на закона.

Съгласно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва 2 да съдържа лихвения процент по кредита, условията за неговото прилагане и всички индекси или референтни проценти, свързани с първоначалния лихвен процент. В процесния договор е посочен единствено размерът на фиксирания лихвен процент, без да е налице яснота относно начина на неговото начисляване и разпределение във времето. Липсата на подобна информация поставя потребителя в невъзможност да прецени реалната тежест на поетото задължение.

Наред с това съдът приема, че е налице нарушение и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Законът изисква договорът да съдържа годишния процент на разходите и общата дължима сума, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания. В случая ГПР е формално посочен като процентна стойност, но липсва конкретизация относно начина на неговото формиране и включените в него компоненти. Това препятства потребителя да извърши реална преценка на икономическите последици от договора.

Съдът намира за основателни и възраженията относно нарушение на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. Погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска по отделните елементи – главница, лихва и допълнителни разходи. Това представлява съществено нарушение на императивните законови изисквания.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Освен изложеното, съдът приема, че уговорените такси „експресно разглеждане“ и „индивидуално кредитно предложение“ са нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави. По съществото си тези такси представляват допълнително възнаграждение за предоставяне и управление на кредита, което следва да бъде включено в ГПР. Уговарянето им отделно има за цел заобикаляне ограниченията на закона и прикриване на реалното оскъпяване на кредита.

Клаузите, предвиждащи подобни такси, създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните и поставят потребителя в неблагоприятно положение. Размерът на таксите многократно надвишава размера на отпуснатия кредит и очевидно не съответства на евентуално предоставени услуги.

3

Предвид недействителността на договора и нищожността на посочените клаузи, извършените от ищеца плащания по тях се явяват извършени при начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД.

От представените доказателства се установява, че ищецът е заплатил сумата от 895,78 евро/ след направено изменение на иска по 214 ГПК/ по недействителните клаузи, поради което същата подлежи на връщане.

Основателна е и претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК 203615520, да заплати на А. В.

Т., ЕГН ********** сумата от 895,78 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № **** от **** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба/15.10.2024г/ до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД да заплати на А. В. Т., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 131.23 евро / за Ссче и ДТ/.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД да заплати адв. К. К. направените по делото разноски в размер на 200 евро/ с ДДС/ на осн чл.38 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4