Решение № 329 от 15.07.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Бургас , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря К.В. като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20212120203195 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Г. Н. Г., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „*” № 18, ет. 2 против заповед за задържане на лице № 251зз-155/08.07.2021г., издадена от М.К. на длъжност разузнавач в отдел „КП” ОДМВР Бургас.

С жал* се претендира отмяна на посочената заповед като се счита, че липсва основание за задържането и причина за издаване на заповедта. Било посочено, че заповедта е издадена в гр. Бургас, а в същото време Г. бил задържан в с. *, община Поморие, заповедта следвало да бъде издадена там, където лицето било арестувано. Намира, че липсват данни за извършено престъпление. Липсвало информация за повода и основанието за задържане.

Акцентира се на съдебна практика. Намира, че е нарушен член 5 от ЕКПЧ. Сочи, че заповедта е връчена на жалбоподателя в 16 часа, шест часа след фактическото задържане като не била дадена възможност да бъде информиран посочен от него човек и да се свърже с адвокат, не бил запознат с правата на задържан.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

Б.Я. от БАК, който поддържа жал* и моли за отмяна на заповедта за задържане.

Ответникът по жал* – М.К. на длъжност разузнавач в отдел „КП” ОДМВР Бургас, намира, че са налице всички предпоставки за задържане на лицето и моли жал* да се остави без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жал* е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Съгласно чл. 72, ал. 4 ЗМВР задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа.

Органът, издал заповедта за задържане е със седалище в гр. Бургас „КП“ ОДМВР Бургас, поради което компетентен да се произнесе по жал* е РС Бургас, в който смисъл правилно е посочено в заповедта, че подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването й пред РС Бургас. Действително заповедта е издадена в гр. Бургас като е заповядано лицето да се задържи за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на ОД МВР Бургас. Обстоятелството, че фактическото задържане обаче в осъществено в с. * не се спори като ответникът посочи, че се дължи на техническа грешка. За определяне на компетентността на съда обаче не е от значение мястото на фактическото задържане, а е от значение седалището на органа, който е издал заповедта – в случая това е служител на ОД МВР Бургас, поради което и компетентен да се произнесе по жал* е РС Бургас.

Задържането е осъществено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР съгласно която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Съгласно обжалваната заповед в 10,00 часа М.К. на длъжност разузнавач в отдел КП ОДМВР гр. Бургас е издал обжалваната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т 1 ЗМВР – за лицето има данни, че е предложил и дал другиму имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция, посочени от него, за предстоящите предсрочни парламентарни избори на 11.07.2021г., престъпление по чл. 167, ал. 2 НК. Посочено е в заповедта, че по случая е образувано ДП 225/2021г. по описа на РУ Поморие, поради което заповядва да се задържи за срок от 24 часа лицето Г. Н. Г. в помещение за временно задържане на ОД МВР Бургас.

Изрично в заповедта е посочено, че на лицето са разяснени правата по чл. 72, ал. 3,4,5 и 6 когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език; правото да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа; правото на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т. 1; правото за задържането да се уведоми лице, посочено от задържания.

Попълнена е и декларация по чл. 74, ал. 3 ЗМВР, че са му разяснени правата.

Съобразно разпоред* на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

В случая оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма, от компетентен орган – разузнавач при „КП“ ОД МВР Бургас. Спазена е предвидената от закона форма, така 2 както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Попълнена е декларация от задържаното лице, съгласно което са му разяснени правата. Не се установява соченото от жалбоподателя нарушение заповедта да му е връчена по-късно след фактическото задържане. От представената декларация следва, че същата е попълнена в 10,00 часа, а посочените от жалбоподателя лица са уведомени в 16,00 часа и 16,30 часа като причините за по-късното уведомяване не са изяснени.

Следва да се извърши преценка дали при издаване на заповедта е налице съществено нарушение на административнопроизводствени правила, налице ли е противоречие с материалноправни разпоредби и съответства ли на целта на закона.

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че лицето се задържа за това, че има данни, че е предложил и дал другиму имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция, посочени от него, за предстоящите предсрочни парламентарни избори на 11.07.2021г., престъпление по чл. 167, ал. 2 НК. По случая е образувано ДП 225/2021г. по описа на РУ Поморие.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление. Задържането на лицето по този ред представлява принудителна административна мярка, която непосредствено засяга правната сфера на адресата. Съгласно закона и утвърдената съдебна практика за прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин осъществен състав на престъпление по смисъла на НК, а е достатъчно само наличието на данни (факти от обективната действителност), обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. При наличието на такива данни, полицейският орган, в условията на оперативна самостоятелност може да наложи мярката. Целта на задържането е да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено разследване. В тази връзка достатъчно е по преписката да има определени данни, от които да може да се направи извод/предположение за съпричастността на определено лице към конкретно извършено престъпление, а въпросът дали това престъпление ще се докаже, респ. дали лицето е неговия извършител, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго производство.

Изводът, че са налице данни лицето да е извършило престъпление следва да се базира обаче на разумни основания, за да се гарантира, че няма да се осъществи произволен арест.

3

Именно за това в заповедта следва да се посочат фактическите основания за задържането и да има факти и информация, която да даде възможност на задържаното лице да разбере защо се задържа. В решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 - * и * срещу България е прието, че единствено посочването на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В същото решение е посочено още, че чл. 5, § 1, б. "с" (буква "в") от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че е извършило престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46). Поради това задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за извършване на престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към извършването на конкретно престъпление. В настоящия случай такива данни липсват.

В случая за задържането органът се е позовал на това, че има данни, че лицето е предложило и дало другиму облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, ПП или коалиция, посочени от него. Позовал се е на образувано досъдебно производство, но реално в заповедта липсва посочване на конкретните факти, налагащи задържането и които са гаранция за защита на задържаното лице от произвол. Цитирана е разпоред* на състава на престъплението по чл. 167, ал. 2 НК и словесното описание на това престъпление, но няма конкретни факти, въз основа на които е предприето задържането, с което се нарушава правото на лицето да се защити и е несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. Според съдебния състав липсата на посочване на фактите, на които се основава задържането е съществено нарушение и само на това основание заповедта следва да се отмени.

На следващо място за прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност и законодателят не предвижда необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Въпреки това, следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние и тази информация е била налична преди осъществяване на задържането. В посоченото решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – * и * срещу България, е прието, че: „За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление”. Изхождайки от изискването „подозрението да се 4 базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане”, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.

В случая, в заповедта освен, че липсва фактическо описание, липсват и данни, от които да се направи извод, че към момента на задържането лицето е извършило престъпление. Съдът изиска препис от посоченото в заповедта ДП като данните, които се съдържат в ДП според този състав не дават основание да се направи извод, че към момента на задържането е имало данни, че лицето е извършило престъпление. Липсват данни кой е източник на информацията, че е възможно жалбоподателят да е извършил престъпление.

Повода за проверката се сочи, че е справка относно придобита информация относно престъпление по чл. 167, ал. 2, ал. 3 НК - л. 16 от съдебното дело, за която е разпоредено да се извърши проверка съвместно с РУ Поморие. От тази справка обаче по никакъв начин не може да се направи извод, че именно задържаното лице е предлагал имотна облага, за да се гласува за определена политическа партия. Посочени са имена на лица, сред които липсва името на жалбоподателя.