Решение № 411 от 03.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. София, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря РаД. Д. Андреева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000503074 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С Решение № 260770/04.03.2022 г., постановено по гр.дело № 16667/2017 г., Софийски градски съд, І-9 състав е отхвърлил предявените от Д. И. П. срещу Р. Ж. Б. обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 43 200 щатски долара, с левова равностойност 63 414,68 лева по курса на БНБ за 31.12.2012 г., както и сумата от 19 359,52 лева лихва за забава за периода от 21.12.2014 г. до 21.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й плащане и е осъдил ищцата да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 3 300 лева.

Срещу така постановеното решение в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (решението е съобщено редовно на страната на 25.03.2022 г., а жалбата е депозирана в регистратурата на СГС на 08.04.2022 г.) е постъпила въззивна жалба от ищцата Д. И. П. чрез процесуалните й представители адвокати Р. и П. с надлежно учредени процесуални правомощия с пълномощни приложени по настоящото делото – л.77-л.79.

1

Решението се обжалва в неговата цялост с твърдение за неговата неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е определил активното вземане, с което ищцата е извършила прихващане, на следващо място не се е произнесъл по това възражение, направено с молба в проведеното на 28.03.2019 г. открито съдебно заседание. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в съвкупност, в частност изготвените по делото три съдебно-графологични експертизи и направените от ищцата оспорвания по тях. Счита, че решението на първоинстанционния съд е немотивирано и необосновано, както и постановено при неправилно приложение на материалния закон, в частта в която съдът е приел, че по силата на допълнителното споразумение договорът не е породил правни последици, в резултат на което е отхвърлил исковете.

Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответника Р. Ж. Б., чрез назначения му по реда на чл.26, ал.2 от ЗПП представител адвокат С. П..

Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба по подробно изложени доводи по съществото на спора. Поддържа се, че възражението на ищцата е недопустимо, доколкото са прави възражение за прихващане срещу възражение за прихващане. Отделно от това се твърди, че ответникът не е правил възражение за прихващане. Твърди се, че с представеното от ответника допълнително споразумение от 02.05.2011 г. е направено (под отлагателно условие) прихващане между насрещни вземания на наследодателя на ищцата и ответника, но това прихващане не се прави в процеса, а е направено още на 02.05.2011 г. и представлява факт, който съдът да обсъди, а не претенция по която да се произнесе.

Претендират се разноските направени пред настоящата инстанция.

Въззивницата в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител поддържа въззивна си жалба по подробни съображения, изложени в нея.

Претендира разноски, съобразно представения списък.

Въззиваемият в съдебно заседание чрез процесуалния си представител 2 оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатения от въззивника адвокатски хонорар.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с чл.240, ал.1 от

ЗЗД и чл.86, ал.1 от

ЗЗД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

От приетото по делото удостоверение за наследници № 1000/04.08.2011 г. на Столична община, район Надежда се установява, че ищцата Д. И. П. е единствен наследник по закон на своя баща И. И. Г., починал на 20.07.2011 г.

По делото е приет договор, сключен на 02.05.2011 г. между наследодателя на ищцата И. И. Г. в качеството му на заемодател и ответника Р. Ж. Б. в качеството му на заемополучател, по силата на който заемодателят предоставя на заемополучателя заем в размер на 43 200 щатски долара, който последният се е задължил да върне в срок до 31.12.2012 г. Между страните е уговорено, че сумата ще бъде предадена в брой, като подписването на договора, ще се счита за доказателство за получаването й. Уговорено е също така, че за обезпечаване на вземането на заемодателя, заемополучателят издава запис на заповед. Договорът не е подписан от заемодателя, подписан е само от заемополучателя-ответникът Б..

По делото е представена запис на заповед от 02.05.2011 г., с която Р. Ж.

Б. безусловно и неотменно се е задължил при предявяване на записа на заповед в срок до 31.12.2012 г. да заплати без протест на И. И. Г. сумата от 43 200, без посочване на валутата, в която се дължи изписаната цифром и словом сума, плюс законната лихва върху размера на посочената сума, считано от 31.12.2012 г. до окончателното плащане на всички задължения по него.

3

На 08.02.2013 г. на ответника Б. е връчена лично нотариална покана с рег.№ 1537, том Іп, №62/31.01.2013 г. на М. Г. Нотариус в район РС-София, с рег.№ *** на НК, с която ищцата и в качеството си на наследник на починалия И. И. Г. е предявила на ответника за плащане записа на заповед.

По делото е представено и допълнително споразумение, подписано на 02.05.2011 г., двустранно от страните по него: И. И. Г. и Р. Ж. Б., като по силата на чл.1 от същото, страните са се договорили, че договорът за заем от 02.05.2011 г., сключен между страните влиза в сила и сумата по него се счита за предадена от заемодателя на заемополучателя само и единствено в случай на подписване на същия от страна на заемодателя. Прието е, че неразделна част от споразумението и съответно от договора за заем, в случай, че същият влезе в сила, е оригиналът на собственоръчно изготвена от заемодателя разписка от септември 2009 г. Страните са се съгласили, че посочената в разписката сума в размер на 25 000 щатски долара ще бъде прихваната от дължимата по договора за заем от 02.05.2011 г. сума, ведно с дължимата и считано за неотменимо договорена годишна лихва в размер на 20%, изчислявана ежегодно с капитализация върху 25 000 щатски долара.

Представените от ответника с отговора му писмени доказателствадопълнително споразумение и разписка от септември 2009 г. са оспорени от ищцата, досежно тяхната автентичност и с твърдението, че същите не са подписани, съответно не са ръкописно изписани от нейния наследодател И.

Г., в която връзка пред първоинстанционния съд е прието заключение на СГЕ, изготвено от Д. Г. Г., съобразно което подписът в графа „заемополучател“ в допълнително споразумение от 02.05.2011 г. към договор за заем от 02.05.2011 г., е положен от И. И. Г., а ръкописният текст изписан върху представения за изследване фирмен лист за записки на „Виал Паркет“, е изпълнен от И. И. Г..

Във връзка с оспореното заключение на вещото лице Г., първоинстанционният съд е допуснал изслушването на тройна СГЕ, която изцяло потвърждава изводите и заключенията на приетата единична СГЕ и установява, че при изследване на подписа на И. И. Г. в допълнителното споразумение, не се установяват признаци за кражба на подпис.

Във връзка с оспореното заключение на тройната СГЕ, първоинстанционният съд е допуснал изслушването на повторна СГЕ, която 4 отново потвърждава заключенията на двете приети по делото експертизи, относно положения от И. И. Г. подпис и изготвения от Г. ръкописният текст, изписан от лицевата и обратна страни на квадратен лист, брандиран с логото на „Виал Паркет“, без датировка на него.

При така установената по-горе фактическа обстановка с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че се установява, сключването на договор за заем между наследодателя на ищцата и ответника, по силата на който е предоставена сумата от 43200 щатски долара на ответника срещу задължението му да я върне в определен срок без заплащане на възнаградителна лихва, както и че от съдържанието на договора следва да се направи извод, че сумата е предадена на заемополучателя при подписване на договора, както и че за обезпечаване на вземането по него следва да бъде издаден запис на заповед.

СГС е направил извод, че ответникът е получил сумата по договора в деня на неговото подписване, а обстоятелството, че договорът не е подписан от заемодателя не дава основание да се приеме, че същият не поражда правни последици, тъй като установяването на заемно правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с писмен документ - разписка, декларация, изходящ от длъжника, удостоверяващ получаването от него на заетата сума и задължението му да я върне. СГС е приел, че издаденият запис на заповед, че макар да не съдържа валутата относно посочената сума, същият представлява доказателство за получаване на сумата по договора за заем.

Приел, че от представеното с писмения отговор на ответника допълнително споразумение към договора за заем, което е подписано от двете страни, на същата дата, следва да се направи извод, че в деня на сключване на договора между тях е постигнато споразумение същият да породи правни последици и задължение за връщане на получената сума от заемополучателя, само ако бъде подписан от заемодателя. При зачитане волята на страните в допълнителното споразумение следва да се приеме, че договорът за заем не е породил правни последици, тъй като заемодателят се е съгласил правните последици да се породят само ако подпише договора за заем. От приложения към исковата молба договор за заем е видно, че не е подписан от заемодателя, поради което въз основа на него не е възникнало задължение за ответника да върне сумата от 43 200 щатски долара, но дори и 5 да се приеме, че договорът за заем е породил правни последици, въпреки уговорката на страните, то следва да намери приложение направеното от страните изявление за прихващане на дължими от заемодателя суми по друго правоотношение, които включват 25 000 щатски долара главница и 20 % годишна лихва. От съдържанието на допълнителното споразумение следва да се направи извод, че наследодателят на ищцата се е съгласил, че ако към 30.09.2012 г. по договора за заем не са извършвани никакви плащания, то задълженията между тях са погасени чрез прихващане, след което нямат никакви финансови претенция една към друга. Изводът за погасяване на задължението по договора за заем чрез прихващане на насрещни вземания произтича от съдържанието на допълнителното споразумение, което е подписано от наследодателя на ищцата и е породило правни последици, като е уредило отношенията между него и ответника по сключения договор за заем.

По така изложените съображения отхвърлил изцяло исковите претенции. първоинстанционният съд е

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна - ищцата в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.