Решение № 77 от 03.11.2020, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

Номер 77

29.10.2020 г.

Град Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Кюстендил

На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Йоланда М. Цекова

Калин К. Василев

Надя С. Георгиева

Милена М. Спасова Янкова

Валери Дончов Пенков (ОП-Кюстендил) като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201500600446 по описа за 2020 година Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия В. Д. В. , ЕГН **********, от г.Кюстендил, подадена чрез защитника му адв.М.М. срещу Присъда № 20/20.05.2020 г. на КнРС, постановена по НОХД № 1376/2019 г. по описа на този съд, с която е признат за виновен в извършването на престъпления по чл.325 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК и по чл.144 а ал.1 НК и при усл.на чл.54 НК и чл.23 ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 4 години. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост на присъдата и постановяването й при неизяснени факти и обстоятелства поради неправилно кредитиране на свидетелските показания на служителите от “Кауфланд“.

Моли се за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна присъда.

Доказателствени искания не са направени.

Становището на КнОП е за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия В.В. – адв.М.М. моли за отмяна на присъдата досежно признаването му за виновен по двете обвинения и в частта й по приложението на чл.67 ал.2 НК.

Подсъдимият В.В. изрази съгласие със заявеното от защитника му и поиска в последната си дума да бъде оправдан, като мисли, че е невинен.

КнОС, след запознаване с доводите и възраженията на страните и с материалите по делото, в рамките на визираните му от чл.313 и сл.НПК процесуални правомощия, намери 1 постановената присъда за незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, визирани в чл.107 ал.5 НПК, чл.301 ал.2 във предл.І-во НПК и чл.305 ал. 3 НПК, формиращи абсолютните отменителни основания на чл.348 ал. 3 т. 1 и т. 2 предл.І-во НПК- липса на приета от съда фактическа обстановка, необсъждане на доказателствата и непълнота на мотивите относно обстоятелствата по чл.301 ал.2 предл.І НПК, което се приравнява на пълна липса на изискуемите се в съответствие с чл.305 ал.3 НПК мотиви на присъдата. Ето защо на основание чл.335 ал.2 НПК тази присъда следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, без въззивният съд да се произнася по съществото на обвинението. И това е така, защото при липса на мотиви в съдебния акт на І-инстанционния съд въззивният съд е лишен от всякаква възможност да провери правилността на проверяваната присъда, понеже в нея липсва най-напред описание на възприетата от съда фактическа обстановка, а след това – и анализ на доказателствата и изложени правни съображения за постановения правен резултат – както по отношение обективната и субективна съставомерност на всяко едно от двете обвинения, така и по отношение на наложените наказания на подсъдимия. Съображенията за това са следните:

С обжалваната присъда подсъдимия В.В. е признат за виновен в извършването на две престъпления:

= по чл.325 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК, извършено в периода от 29.03.2019 г. до 28.06.2019 г. в района на и около магазин“Кауфланд“ в гр.Кюстендил, за това, че е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото , обособени в 4 отделни деяния: на 29.03.2019 г. - буйствал, държал се агресивно, нанесъл удар с крак на управителя Л.С.Х. и опитал да го удари с ръка, както и П.И.Б.; на 12.04.2019 г. - буйствал, държал се агресивно, хванал яката на връхната дреха, с която бил облечен Л.С.Х., дърпал и блъскал същия, обърнал пейка в тревната площ; на 26.04.2019 г. - буйствал, държал се агресивно, умишлено блъснал с велосипед М.Е.Й., блъснал с ръка Л.С.Х.; на 28.06.2019 г. - държал се агресивно,управлявайки велосипед се насочил, ускорявайки скоростта на движение на велосипеда към Е.К.Е. и спрял рязко на метър от нея, преди да я блъсне, с което я уплашил. З

За това продължавано престъпление на осн.чл.54 НК му е наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 4 години и е постановено на осн.чл.67 ал.2 НК изпълнението на възпитателните грижи по време на изпитателния срок да се извърши от районния инспектор към РУ - Кюстендил.

= по чл.144 а ал.1 НК – извършено в периода от 26.02.2019 г. до 29.07.2019 г., за това, че системно е следил Е.К.Е., от гр. Кюстендил, ежедневно я причаквал в района на магазин“Кауфланд“клон Кюстендил преди и след започване на смяната й, по време на почивки в работното й време, причаквал я пред дома й и я преследвал с колелото си по 2 улиците на гр. Кюстендил и й показвал с поведението си, че е наблюдавана от него, опитвал се да предизвика нежелана от нея вербална комуникация помежду им и това би могло да възбуди у Е.Е. страх за живота и здравето й, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

За това престъпление му е наложено на осн.чл.54 НК „ лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години и е постановено на осн.чл.67 ал.2 НК изпълнението на възпитателните грижи по време на изпитателния срок да се извърши от районния инспектор към РУ-Кюстендил.

На осн.чл.23 ал.1 НК е определено с присъдата най-тежкото общо наказание измежду двете наложени на Василев наказания, а именно „“лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 4 години и е постановено на осн.чл.67 ал.2 НК изпълнението на възпитателни грижи по време на изпитателния срок да се извърши от районния инспектор към РУ-Кюстендил. По местоживеене на подсъдимия. Постановено е с присъдата унищожаване на веществените доказателства – 2 бр.компакт дискове след влизането й в сила и подсъдимия е осъден да заплати разноските по делото в размер на 509,66 лв.

Този правен резултат е постановен при липса в мотивите на присъдата на възприета от Іинстанционния съд фактическа обстановка. На л.58-гръб от делото на КнРС, абзац ІІ, е записано: “Въз основа на събраните в наказателното производство доказателства ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа“. В следващия абзац ІІІ на същата страница е записано дословно:“Съдът установи горната фактическа обстановка от показанията на разпитаните по делото свидетели“ и са посочени имената на свидетелите. Абзац ІV се състои от едно изречение, че“съдът кредитира и писмените доказателства по делото, надлежно приобщени по реда на чл.283 НПК“.

Съдържанието на следващия абзац е, че „дадените от тях показания очертават времето , мястото и начина на осъществения престъпен състав на престъпление по чл.325 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК, както и престъплението по чл.144 а ал.1 НК, за извършването на които деяния подсъдимия Василев е предаден на съд“. Абзац V е със съдържание, че „при така описаната фактическа обстановка и доказателства“ бил а установена обективна и субективна съставомерност на двете обвинения.

От така изложеното е безспорно установено липса в мотивите на присъдата на каквато и да е фактическа обстановка, като в абзац ІІ на стр.58-гръб дори не е написана и думата“обстановка“, изречението приключва с думата“фактическа“. Въпреки записаното в абзац V, че „при така описаната фактическа обстановка“ е установена съставомерността на двете обвинения е видно, че фактическа обстановка изобщо не е описана в мотивите на проверяваната присъда. Липсата на фактическа обстановка лишава въззивния съд от възможността да провери правилността на възприетото от съда от фактическа страна – т.е. какви обстоятелства е приел за установени, за да провери по-нататък правилността на 3 формираните от нея правни изводи.

Освен пълна липса на възприета от съда фактическа обстановка е налице и пълна липса на обсъждане на доказателствата. Както е видно от горепосочените цитати от мотивите на присъдата, идентифицирани са само гласните доказателства и е посочено, че те напълно кореспондират помежду си и в по-следващия абзац – че очертават, времето, мястото и начина на извършване на престъпленията. При липса на противоречие между доказателствата съдът не е длъжен подробно да ги анализира, но е длъжен поне да посочи какво е съотношението им с другите видове кредитирани доказателства, в частност писмените такива. Липсва идентифициране на писмените доказателства и съображения защо съдът ги кредитира. Т.е. налице е само едно маркиране на отделните групи доказателства, но те не са обсъдени изобщо – нито поотделно, нито в тяхната съвкупност, в съответствие с изискването на чл.305 ал.3 НПК.

Следва да се посочи, в изпълнение на служебното начало в наказателния процес, относно свидетелските показания, че дадените такива в съдебното производство са доста по-кратки от показанията им в досъдебното производство, което обуславя приложение на хипотезата на чл.281 ал.1 т.2 предл.ІІ-ро НПК, но тази процесуална възможност не е приложена от решаващия съд.

По-нататък, при описание на обективната и субективната страна на двете престъпления/на л.58-гръб и на л.59 от делото на КнРС/І-инстанционният съд дословно е записал диспозитива на присъдата относно двете обвинения. А относно субективната страна и на двете престъпления /в абзац ІІІ от л.59/ е записано на 4 реда, че „подсъдимият е действал умишлено – с целени, последователни и осъзнати действия, в резултат на което са настъпили и общественоопасните последици“ и че той „е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал и е искал настъпването на общестевноопасните последици“. Това е целият правен анализа на престъпленията при положение, че престъплението по чл.325 ал.1 НК е продължавано и обособено с извършването на 4 отделни деяния. А правният анализ на обективна съставомерност на престъплението по чл.144 а ал.1 НК изисква обсъждане не само на обективно извършените от опдсъдимия действия по заплашването, но и дали те са били в състояние да възбудят основателен страх за живота и здравето на заплашвания. Следователно са различни действията, извършени от подсъдимия по двете престъпления, което не е отчетено от І-инстанционния съд.

Отделно от изложеното липсват и правни съображения, въпреки формалното посочване, че наказанията са определени при условията на чл.54 НК кои обстоятелства се приемат за смекчаващи и кои са отегчаващи вината и как е определен размера на наложеното наказание за всяко от тях. Не е посочен изобщо правния статус на подсъдимия при определяне на наказанията му, респ. липсват съображения за приложението на чл.66 ал.1 НК и за двете наказания.

А относно приложението на чл.67 ал.2 НПК , поради липса на закон за прилагането на 4 тази разпоредба/което е разписано в последната алинея на чл.67 НК/, е неясно какви точно възпитателни грижи трябва да осъществява инспектора от РУ. По-ефективна би била разпоредбата на чл.67 ал.3 НК – налагане на пробационна мярка през изпитателния срок/ и то само за 3 години от него, предвид фиксирания в НК максимален срок на пробационните мерки/. Но поради липса на забрана за влошаване положението на подсъдимия , обусловено от липса на протест, разп.на чл.67 ал.3 НК не би могла да се приложи при новото разглеждане на делото.

Изложеното не дава възможност и на проверяващата съдебна инстанция и на страните по делото да установят действителната автентична воля на първостепенния съдебен състав досежно възприетата фактическа обстановка и изведени от нея правни изводи, а на подсъдимия – да упражни правото си на защита в пълен обем (в тази насока вж. Р 12-85ОСНК, Р 35-89-ВК, Р 145-92-І, Р 39-98-ІІ, Р 632-01-ІІІ и др.). Липсва, следователно, годен съдебен акт и това е абсолютно основание за отмяна на постановената първоинстанционна присъда .

Правото на съда да взема решението си по вътрешно убеждение действително е суверенно, но подлежи на контрол, като вид логическа дейност, която следва да се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.