Решение № 267 от 11.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Б., 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231200500311 по описа за 2023 година

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№1046/24.02.2023 г., подадена от М. Ш. Б. и А. Б., против Решение №47/13.02.2023г., постановено по гр.д.№995/2022 г. по описа на РС гр. Г.Д.

В нея са формулирани оплаквания за необоснованост на решението, поради това че приетите факти, не са установени от доказателствата. Според жалбоподателите съдът неправилно е игнорирал показанията на ангажирания от тях свидетел, породи близкото му родство с тях, но не е сторил това по отношениена свидетелите на молителката, които са в същото близко родство с нея.

Ето защо се иска от въззивната инстанция да отмени атакувания акт и да отхвърли молбата за защита от домашно насилие.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил от молителката Ф.

Б., но в откритото с.з. и представената писмена защита от пълномощния й са изложени доводи и е направено искане за отхвърляне на ВЖ.

1

В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Двете страни правят искане за присъждане на разноски във въззивното производство.

След анализ на събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал, решаващият състав прие за установено от фактическа страна следното :

Видно е от представените удостоверения за родствени връзки, че молителката Ф. М. Б. е майка на ответника М. Ш. Б., а ответницата А.

А. Б. е съпруга на първия ответник и снаха на молителката.

Не е спорно в делото, че страните живеят в една къща в с. Р. и отношенията между тях са влошени отдавна.

Установява се от нот.акт №79, т. 7, рег. №12969, дело №1181 от 2009 година, че молителката и съпруга й Ш.А. Б. са дарили на сина си М. Ш. Б. собственият си Урегулиран поземлен имот - парцел, заснет като имот с планоснимачен номер 31 от квартал 11 по плана на с.Р., обл. Б., с площ за имота по 1 скица от 530 кв.м., с площ за имота по документ за собственост от около 403кв.м., при съседи за имота по скица: УПИ XIV - собственост на М. У., УПИ XVI - собственост на А.З., УПИ XXVIII - собственост на А. Б., УПИ XXIX - собственост на Ф. Б. и улица, при съседи за имота по доказателствен нот. акт: улица, Ш.Х., А. Б. и блок на ТКЗС, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., състояща се от приземен и един жилищен етаж и стопанска постройка със застроена площ от 24 кв.м., като дарителите си запазили правото да ползват една стая от приземният етаж на жилищната сграда, до края на живота на всеки един от тях. Дарителят Ш.А. Б. е починал през 2020г.

По образувано гр.д. № 533/2020 г. по описа на РС Г.Д.е постановена заповед № 6451/04.02.2021 г., с която М. Б. е бил задължен да се въздържа от всякакви действия на физическо и 2 психическо насилие насочено спрямо майка му, както и му е било забранено за срок от 6 месеца да приближава нея и стаята, в която живее.

Видно е от писмените доказателства, че молителката Ф. М. Б. е отправила до ответника покана да й заплаща издръжка, поради нарасналите й разходи за заплащане на лекарства и домакински разходи, които не може да покрие с пенсията си, която е в минимален размер. Поканата, съобразно известието за доставяне, е връчена на 08.11.2022 година в 11.30 часа на М. Б. – син на адресата.

По делото са представени от молителката две декларации по чл.

9, ал.3 от ЗЗДН. В първата твърди, че синът й М. Ш. Б. на 08.11.2022г. около 13.30ч. е отправил закани и заплахи спрямо нея, като е блъскал с юмруци по вратата на стаята й, като е започнал да я принуждава да премахне дървата за огрев, които е поставила под прозореца на стаята си в двора на дома си, да я кара да освободи втората стая от първия жилищен етаж, в която е оставила багаж, да я заплашва, че ако не спре да го разкарва по съдилищата, някой ще умре в тази къща, което тя е възприела за нея, а също е отправил закани да й спре захранването на стаята с ел.енергия, както и достъпът до ВиК инсталацията.

Във втората декларация сочи, че снаха й А. А. Б. на 08.11.2022г. около 13.30ч. е нахълтала в стоята в която живее, държейки дървена точилка в ръка, с която е замахнала към главата й, за да я удари и я е нарекла два пъти с думата „проститутка“.

Разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН урежда, че в производството по този закон са допустими всички доказателства по ГПК, както и декларацията по чл.9, ал.3 от същия, като на последната е придадена неоспорима доказателствена тежест, ако липсват други доказателства за акта на домашно насилие. При оспорване обаче на фактите, които установява декларацията, насрещната страна е тази която следва да представи доказателства, оборващи тези факти.

В казуса, според настоящия състав липсват преки очевидци на 3 актовете на домашно насилие, който се разглеждат. Поради това фактическите констатаци за това какви деяния (действия, думи и др.) са осъществени от ответниците, следва да се изведат от двете декларации. Същите са годни и достатъчни доказателства за установяване на декларираното в тях.

Тъй като двете дъщери на Ф. Б. – К.К. и К.С. не са присъствали на деянията, следва да се приеме, че показанията им доказват какво е сподели с тях майка им Ф. Б.. Последната е заявила всички обстоятелства, описани в двете обсъдени декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, както и че се страхува да се върне в дома си, тъй като е възможно да стана обект отново на грубо отношение и тормоз.

Съдът счита, че не следва да дава вяра на показанията на свид.

М. Б., тъй като те не се подкряпят от нито едно друго доказателство в делото.

От справките за съдимост се установява, че ответникът М. Б. е осъждан през 2000г., а ответничката А. Б. не е осъждана.

Въз основа на приетите за установени факти, въззивният състав извежда следните правни изводи :

Изложените факти налагат правния извод, че с гореописаното поведение на съпрузите М. и А. Б. изразяващо се в отправянето на вербални заплахи и закани за здравето и живота, както в отправянето на обиди и замахването с точилка да бъде ударена, са осъществили акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН по отношение на Ф. Б., който се е изразил във формата на психическо насилие.

Заедно с това, извършителите са син и снаха на пострадалата и попадат в кръга от лица, по отношение на които са приложими нормите на ЗЗДН.

С оглед на това, на М. Б. и на А. Б. следва да бъдат наложени ограничителни мерки по чл. 5, ал.1, т.1, т.3 и ал.4 от ЗЗДН, които са съответни на нуждата от закрила.

4

Съразмерно на извършеното от тях въззивният състав счита, че мярката „глоба“ правилно е определена в минималния размер от 200лв. Според решаващия състав, наложените от районния съд ограничения на материалната и нематериалната сфера на извършителите са справедливи.

Окръжният съд счита, че гореописаният акт на домашно насилие е бил краткотраен, но в значителна степен е стресирал пострадалата.

Същата повече от 10 дни не се върнала да живее в дома си. Съдът отчете и обстоятелството, че процесния случай е втори за домашно насилие спрямо молителката, осъществен от ответниците. С оглед на това, наложените мерки за закрила са съответни на тежестта на домашното насилие.

С оглед изхода от въззивната проверка, М. Б. и А. Б. следва да бъдат осъдени да заплатят на Ф. Б. разноски за настоящата инстанция в размер на 300лв.

Така мотивиран, Б.ският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №47/13.02.2023г., постановено по гр.д.№995/2022 г. по описа на РС гр. Г.Д.

Осъжда М. Ш. Б., ЕГН *********** и А. А. Б., ЕГН **********, двамата от с.Р., обл.Б. да заплатят на Ф. М. Б. с ЕГН ********** от с.Р., обл.Б. сумата от 300лева – разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5