Определение № 414 от 11.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Бургас, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500007 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК, вр.чл. 40 от ЗУЕС и е образувано по частната жалба на Г. Д. Г., от ***, Д. Б. А. от ***, Л. Г.

И. от ***, И. И. П. от ***, П. В. Г. от *** и Т. И. З. от ***, всички действащи чрез пълномощника си адв.Боян Койнов от АК Бургас, против Решение peг.№ 2439/05.11.2025 г. по гр.д.2033/2025 г. по описа на РС Бургас в частта му, с която е прекратено производството по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС срещу Етажната собственост на сграда е идентификатор ***, представляваща блок "В", находящ се в к-с "Лили Бийч Ризорт", изграден върху ПИ е идентификатор ***, с адрес: гр.Созопол, м."Ачмалъци", представлявана от "Интерконсулт - В" ЕООД за отмяна на взетите решения на проведеното на 13.11.2023 г. общо събрание на ЕС, обективирани в протокол от същата дата.

Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че исковите претенции са недопустими, тъй като са подадени след срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Твърди се, че прекратителното определение е неправилно, постановено е без да са обсъдени твърденията на ищците и подкрепящите ги писмени доказателства, при необсъждане на въведените от тях защитни възражения срещу доводите на ответното дружество, свързани с приложението на чл.13, ал.2 ЗУЕС, при липсата на каквато и да било преценка на събраните при размяна на книжата доказателства, и при допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неосигурена възможност в хода на делото да се съберат и други, своевременно поискани доказателства, касаещи спазването на срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС.

Изложени са твърдения по фактите, а именно за наличие на договор за поддръжка на недвижим имот, сключен на 24.03.2022 г., по силата на който ищците са възложили на "Интерконсулт - В" ЕООД да осъществява 1 техническо и административно управление на ваканционно селище "Лили Бийч Ризорт“, като към датата на процесното общо събрание тези договори не са били прекратени; от договорите е видно, че ищците ползват сезонно имотите си комплекса, поради което изрично са уговорили с дружеството, поддържащо общите части, кореспонденцията между тях да се извършва на посочените в договорите адреси за кореспонденция; процесното общо събрание се явява първо/учредително събрание на сграда „В“, при липсата на формирани органи на управление за да бъде упражнено правото на съответния собственик по чл.13, ал.2 ЗУЕС.

Твърди се, че от представената към исковата молба имейл кореспонденция, проведена в периода от средата на месец март 2023 г. до 28.05.2024 г. се установява, че: комплексният управител на комплекса е изпратил няколко съобщения до собствениците на апартаменти в него, всички изпратени на електронните им пощи, че се организира събрание с всички собственици на 20.01.2024 г. от 11:00 ч., коментирани са текущи задължения на собствениците по сключените между тях и „Интерконсулт - В“ ЕООД индивидуални договори, като в нито едно от писмата не се споменава за проведено учредително общо събрание на 13.11.2023 г. и за избор на „Интерконсулт - В“ ЕООД за управител на ЕС.

Посочва се, че от представената по делото електронна кореспонденция, приложена към допълнителното становище на ищците по проекта за доклад но делото се установява, че на 25.10.2023 г. (десет дни преди поканата за процесното ОС) комплексният управител на комплекса Р. П. е изпратила до собствениците покана, н о за подписване на индивидуални договори като в самата покана недвусмислено е посочено, „че управлението и поддръжката на общите части в комплекс „Лили Бийч Резорт“ се осъществява на основание сключени между отделните собственици и дружеството „Интерконсулт - В“ ЕООД договори за поддръжка на недвижими имоти“.

Цитирано е изявление в същия смисъл (че управлението в к-с „Лили Бийч Резорт“ към настоящия момент се извършва на основание подписани договори със собствениците на имоти), съдържащо се в писмо, изпратено по имейл от комплексния управител Р.П. на 09.01.2024 г. до собственик в комплекса И. Г.

Н..

Посочва се, че обстоятелството, че Р. П. е действала от името на избрания управител на процесната ЕС, се установява от приложено към оформената от ЧСИ-Делян Николов покана с приложено пълномощно, с което „Интерконсулт - В“ ЕООД е упълномощило Р. П. дори с правата по чл.26 ТЗ.

Твърди се, че от тези доказателства е видно, че: управлението и поддръжката в комплекс „Лили Бийч Резорт“ се е осъществявало на основание сключени между отделните собственици и дружеството „Интерконсулт - В“ ЕООД договори за поддръжка, които към датата на процесното ОС са били действащи; съотв., че ищците не биха могли да бъдат осведомени за провеждане на общо събрание; след проведеното на 13.11.2023 г. общо събрание, по отношение на процесния комплекс са действали паралелно два режима на управление: договорен и такъв по реда на ЗУЕС, каквото съвместяване е правно немислимо.

Излагат се оплаквания, че посочените по-горе твърдения и доказателства не са коментирани от първата инстанция, като производството по евентуалния иск е прекратено с посочване на една законова разпоредба при това в редакцията й отпреди 2016 г., без да се отчете спецификата на 2 конкретния казус и без да бъдат обсъдени наличните доказателства, довело до явна необоснованост на постановеното от първата инстанция решение, в неговата прекратителна част.

Твърди се, че в свидетелските си показания, комплексният управител е признала, е разполагала с контактите на по-голямата част от етажните собственици, контактувала е с тях по телефон или на електронната им поща, но не е уведомявала етажните собственици по телефона или по електронната поща за ОС, тъй като това не й е било възложено, а и никой етажен собственик не е поискал от нея такова уведомяване.

Твърди се, че ищците не са пропуснали срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС за отмяна на взетите решения на ОСЕС, тъй като не е приложима хипотезата на чл.16, ал.7, изр.четвърто ЗУЕС, защото в случая посочването на адреси за кореспонденция в сключените договори да поддръжка между ищците като етажни собственици и „Интерконсулт-В“ ЕООД като изпълнител не представлява уведомление по чл.13, ал.2 ЗУЕС, доколкото към този момент дружеството е нямало качеството на управител на ЕС. Твърди се, че тъй като процесното, проведено на 13.11.2023 г. ОСЕС представлява първо такова, учредително ОС на ЕС на сграда „В“, на което за първи път е избран управител, няма как да се изисква от отделните етажни собственици до този момент да са посочили писмено на управителя електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, тъй като такива органи до този момент няма. По изложените съображения няма как да се приеме, че е налице хипотезата на чл.16, ал.7, изр.последно от ЗУЕС. Ето защо, в случая срокът за атакуване на взетите решения на проведеното на 13.11.2023 г. ОСЕС не е започнал да тече от датата на поставяне на съобщението за изготвения протокол от ОС. Посочва се още, че по делото не са представени никакви доказателства от ответната ЕС за уведомяване на ищците за взетите решения на процесното ОС, нито за предоставяне на копие от протокола от това събрание, както и за изпращане на протокола от ОС на електронните пощи на етажните собственици, за които „Интерконсулт - В“ ЕООД е разполагало с информация.

Посочва се, че дори да се приеме, че инициатор за провеждане на ОС е бил собственикът Н. А. Ж., избраният за управител на ЕС „Интерконсулт В“ ЕООД е следвало да съобщи за изготвения протокол, още повече, че във всички индивидуални договори за управление и поддръжка, по които е бил страна, са посочени имейли, постоянни/настоящи адреси и телефонни номера за предоставяне на информация на етажните собственици.

Като извод се сочи, че след като отделните етажни собственици не са изрично уведомени за проведеното ОС, следва да се приеме, че срокът за предявяване на евентуалния иск по чл.40 от ЗУЕС е започнал да тече от 21.02.2025 г., на която дата ищецът Г. Д. Г. е получил от Община Созопол препис от самия протокол, за съществуването на който след посочената дата е уведомил и останалите ищци, съотв.искът е допустим.

Претендира се съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължава на съдопроизводствените действия по него.

В законовия срок ответникът по частната жалба - ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда 2 /блок В/ в к-с "Лили Бийч Резорт" - сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Созопол, с адрес: гр.Созопол, общ. Созопол, м."Ачмалъци", к-с "Лили Бийч Резорт", сграда 2 /блок В/, чрез 3 управителя си "Интерконсулт - В" ЕООД с ЕИК 102189532, е представил писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна.

Оспорени са твърденията на жалбоподателите, че прекратителното определение на БРС е неправилно; че при постановяването му не са били обсъдени ищцовите твърдения и представените от тях писмени доказателства, както и, че е постановено при допуснати процесуални нарушения.

Твърди се, че задължение за Управителя на ЕС за уведомяване на собствениците за предстоящи ОС, както и за изготвени протоколи от ОС, възниква от момента, в който до него са адресирани Уведомления по чл.13, ал.2 ЗУЕС, а липсата на такива уведомления е равнозначна на липса на задължение у управителя за уведомяване. Посочва се, че наличието на информация при Управителя на дружеството - Управител на ЕС за електронните адреси на собствениците, не поражда задължение за него да ги уведомява на тези адреси, тъй като те са му били предоставени по друг повод сключени договори за управление на комплекса, които договори освен това са прекратени). По изложените съображения се твърди, че доколкото само уведомления до управителя на ЕС по реда на чл.13, ал.2 ЗУЕС могат да създадат задължения за управителя да изпраща покана за ОС, както и протокола от провеждането му , на посочените в уведомленията електронни адреси, следва да се счита, че ищците са уведомени за ОС е поставяне на съобщението за изготвен протокол.

Посочва се, че никой не е препятствал етажните собственици да ползват имотите си целогодишно, тъй като комплексът не е от затворен тип и в него има собственици, които живеят там целогодишно.

Твърди се, че представената електронна кореспонденция е ирелевантна за спора, тъй като е проведена след провеждането на процесното ОС и не установява неговата незаконност, още повече, че част от кореспонденцията е отправена до лица, които не са страни по делото, а част от тях не са и собственици на имоти в сграда В от комплекса.

По отношение на показанията на св.Р.П. се твърди, че доколкото тя не е управител на "Интерконсулт - В" ЕООД, не може да се приеме, че е имала задължение да изпраща съобщения за проведеното ОС на електронната поща на етажните собственици.

Твърди се, че за „Интерконсулт - В“ ЕООД липсва законово задължение за електронно уведомяване без изрично волеизявление на собствениците по чл.13, ал.2 от ЗУЕС.

Твърди се, че при липса на уведомление по чл.13, ал.2 ЗУЕС не възниква задължение за Управителя да изпраща протоколи от ОС или други съобщения по електронна поща, тъй като самото наличие на електронен адрес не поражда автоматично задължение за електронна кореспонденция и следва да се прави разграничение между „разполагане с електронен адрес“ и „право/задължение за използването му по ЗУЕС“.

На следващо място се твърди, че липсва задължение за уведомяване по електронна поща за протокола от ОС при първо общо събрание. Сочи се, че по делото е установено, че на 05.11.2023 г. е била поставена Покана за свикване на ОС на видни и общодостъпни места на сграда В, като за поставянето е бил изготвен нарочен Протокол; че на 13.11.2023 г. е било проведено ОС на ЕС на бл.В, а на 16.11.2023г. е бил изготвен протокола от ОС, като на същата дата изготвянето му е било оповестено при спазване на 4 законовите разпоредби - на видни и общодостъпни места на сградата, избраният на ОС Управител, в присъствието на свидетел, е поставил Съобщение за изготвен протокол от ОС, за което е бил изготвен и Протокол за поставяне. Твърди се, че електронното изпращане на протокола от ОС е алтернативен, а не задължителен способ и е приложим само при наличие на изрично заявено съгласие от етажните собственици.