Решение № 532 от 13.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. София, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000502714 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 332 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д. № 1114/2020 г. от Окръжен съд Благоевград, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на В. Р. Д., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

- сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 128, ал.

2 от НК, за което е оправдан с присъда № 5705 от 11.11.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 201/2016 г. от Окръжен съд Благоевград, влязла в сила на 18.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019 г., като е отхвърлен главният иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 100 000 лв.;

- сумата от 12 800 /дванадесет хиляди и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платени адвокатски възнаграждания за осъществената процесуална защита по н.о.х.д. № 201/2016 г. по описа на Окръжен съд Благоевград,в размер насумата от 3 400 лв., както по в.н.о.х.д. № 217/2018 г. по описа на Апелативен съд София, в размер на сумата от 9 000 лева и сумата от 400 лева, 1 платена по ДП № 10/2014 г. по описа на РУ- Гоце Делчев, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда № 5705 от 11.11.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 201/2016 г. от Окръжен съд Благоевград, влязла в сила на 18.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Прокуратурата на Република България да заплати на В. Р. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, деловодни разноски, в размер на сумата от 223.40 лева лева.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени и имуществени вреди от воденото против него наказателно преследване, поради което моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо това да отхвърли предявените искове, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди.

При условията на евентуалност моли въззивния съд да определи и присъди:

- обезщетение за претърпените неимуществени вреди в по - нисък размер от присъденото с обжалваното решение, което да е съобразено критериите на съдебната практика за справедливост и с обстоятелствата по делото;

- обезщетение за претърпените имуществени вреди, което да е съобразено нормативно определения минимален размер на адвокатските възнаграждения за защита по конкретното обвинение за престъпление по престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца В. Р. Д., ЕГН ********** в частта, в която предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /4 000 лв./ до пълния предявен размер от 100 000 лева, с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от незаконото обвинение за престъплението по престъпление по чл. 124, ал. 1, 2 пр. 1 от НК във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и ввместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – В. Р. Д., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с постановление на прокурор в Районна прокуратура Гоце Делчев от 08.01.2014 г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 122 от НК.

Икщецът твърди още, че:

- на 08.01.2014 г. с постановление на разследващ полицай при РУ Гоце Делчев е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по престъпление по чл. 122 от НК във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК - на 08.01.2014 г. с постановление на прокурор в Районна прокуратура Гоце Делчев е бил задържан под стража за срок от 72 часа, след което с определение от 10.01.2014 г., постановено от Районен съд Гоце Делчев му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“;

- на 18.03.2014 г. с определение на съда е изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в парична гаранция, в размер на сумата от 2 000 лева;

3

- за периода на 19.03.2014 г. до 19.11.2015 г., на основание постановление на прокурор при Окръжна прокуратура му е била наложена мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределените на Р.

България без разрешение на прокурора или съда“;

- наблюдаващият прокурор е обвинителен акт от 28.03.2016 г. му е повдигнал обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК;

- с присъда № 5705 от 11.11.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 201/2016 г. от Окръжен съд Благоевград е бил признат за невиновен в това да е извършил деяние, осъществяващо състав на посоченото престъпление и е оправдан;

- присъдата е била протестирана от прокурора и потвърдена с решение № 264 от 27.06.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 217/2018 г. от Апелативен съд София;

- с решение № 250 от 18.01.2019 г., постановено по к.н.д. № 915/2018 г. от ВКС на Р. България, образувано само по жалба на втория подсъдим Ф. С.

Ф. е изменено въззивното решение, като е преквалифицирано деянието на Ф. по чл. 124, ал. 1 , пр. 2 във вр. с чл. 129 от НК и е намален размер на наказанието лишаване от свобода на четири години;

- присъдата в осъдителната част е влязла в сила на 18.01.2019 г.;

- претърпял е неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение, както и имуществени вреди,представляващи разходи за заплащане на адвокатски възнаграждания по наказателното производство, в размер на сумата от 12 800 лева, от които 400 лева за досъдебното производство, сумата от 3 400 лева за първата инстанция и сумата от 9 000 лева за въззивната инстанция;

С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019 г., както и обезщетение за претърпените имуществени вреди, в размер на сумата от 12 800 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019 г.

Поикал да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор /л. 28/, с 4 който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществените и имуществени вреди от воденото наказателно преследване.

При условията на евентуалност поискал:

- съдът да присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и с конкретните обстоятелства по делото, имащи значение при определяне на неговия размер;

- по отношение обезщетението за имуществени вреди посочил, че заплатеното от ищеца на защитника адвокатско възнаграждение превишава нормативно определеното за защитата по конкретното обвинение и поискал размерът на обезщетението да се съобрази с минималното възнаграждение;

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че с постановление на прокурор в Районна прокуратура Гоце Делчев на 06.01.2014 г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 122 от НК.

Ищецът на 08.01.2014 г. с постановление на разследващ полицай при РУ Гоце Делчев е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по престъпление по чл. 122 от НК.

Прокурор в Районна прокуратура Гоце Делчев на 08.01.2014 г. е задържал ищеца под стража за срок от 72 часа, след което с определение от 10.01.2014 г., постановено от Районен съд Гоце Делчев му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

На 18.03.2014 г. с определение на съда е изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в парична гаранция, в размер на сумата от 2 000 лева.

За периода на 19.03.2014 г. до 19.11.2015 г., на основание постановление на прокурор при Окръжна прокуратура Благоевград на ищеца е била наложена мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределените на Р. България без разрешение на прокурора или съда“.

5

Наблюдаващият прокурор с обвинителен акт от 28.03.2016 г. е повдигнал обвинение на ищеца и на втория подсъдим за престъпление по чл.

124, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК.

С присъда № 5705 от 11.11.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 201/2016 г. от Окръжен съд Благоевград, ищецът Д. е бил признат за невиновен в това да е извършил престъплението и е оправдан.

Присъдата е била протестирана от прокурора и потвърдена с решение № 264 от 27.06.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 217/2018 г. от Апелативен съд София.

Срокът за нейното протестиране е изтекъл на 17.07.2018 г.

С решение № 250 от 18.01.2019 г., постановено по к.н.д. № 915/2018 г. от ВКС на Р. България, образувано само по жалба на втория подсъдим Ф. С.