Определение № 1351 от 29.10.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1351 гр. Плевен, 29.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500951 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.130 от ГПК.

С определение №4187/05.10.2026г., постановено по гр.д.№4640/2026г.

Плевенски районен съд е върнал на осн. чл.129 ал.3 от ГПК молба с вх.

№28821/21.09.2026г., подадена от П. Х. Д. и е прекратил производството по делото, като недопустимо.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от П.

Х. Д. – молител в производството. В нея се правят оплаквания, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Навежда доводи повече по същество на спора, касаещи плодоползване на имоти останали в наследство от майка му Н.Р. Д.а и брат й И.Р.Н.. Моли определението да бъде отменено и делото върнато на първата инстанция.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 274, ал.1, т.2 във връзка с чл. 129 ал.3 от ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения.

За да прекрати производството по делото Плевенски районен съд е приел, че липсва правен интерес за провеждане на производство по чл.51 от ЗН, тъй като не се установява качеството на кредитор на молителя, и не може да се очертае предмета на спора нито от първоначалната, нито от уточняващата молба.

1

Тези изводи на първата инстанция изцяло не се споделят от настоящия въззивен състав.

Плевенски районен съд /както сам е приел/ е сезиран с молба от П. Х. Д. от гр. Плевен, с която се иска призоваване на наследниците на Г.Р.Н., ЕГН:********** по реда на чл. 51 от ЗН да заявят дали приемат или се отказват от наследството на починалия си наследодател и съдът да задължи ответниците да се въздържат от плодоползване на плодовете по чл.6 от ЗДВИПВН, включени в неговото наследство.

С Разпореждане №12223/21.09.2026г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал изрични указания какво да отстрани молителя. / Да посочи въз основа на какви обстоятелства извлича правния си интерес от депозиране на настоящата молба, като посочи юридическия факт, от който произтича качеството му на кредитор на посоченото в молбата лице, съответно - на неговото наследство, както и да представи доказателства за това, като наведе твърдения за какви облигационни задължения и към кой момент претендира, че е кредитор - преди или след смъртта на посоченото лице./

С уточняваща молба отново са въведени някакви твърдения от молителя, които съдът е приел, че не отстраняват нередовностите.

Правилно РС-Плевен е указал на молителя да посочи конкретни имена на наследници на Г.Р.Н., чакар, че в първоначалната искова молба се съдържат някакви имена, но не става ясно дали това са действително неговите наследници. Според съдебната практика, обективирана в определение № 17868 от 19.07.2016 г. по в. ч. гр. д. № 862/2016 г. на СГС, когато молителят не посочи наследниците, е налице нередовност на молбата по чл. 51 ЗН и на осн. чл. 101 ГПК вр. чл. 540 ГПК следва да се укаже на молителя да ги посочи, като при нужда съдът е длъжен да му окаже съдействие за снабдяване с тази информация, вкл. чрез издаване на съдебно удостоверение, доколкото по арг. от чл. 533 ГПК съдът служебно следи за наличието на условията за издаване на охранителния акт.

Неправилно обаче съдът е приложил процесуалния закон, без да отчита спецификите на това дело. Производството по чл. 51 ЗН е едностранно и охранително. В него възникват две групи процесуални правоотношения: основно правоотношение, между съда и молителя, който е страна по делото, и 2 допълнително правоотношение между съда и лицето, което той е призовал и на което се определя срок да заяви дали приема наследството. Първото правоотношение е необходимо, но второто е само възможно, тъй като производството може да се развие без него. Такива биха били случаите, в които съдът след като извърши проверка на предпоставките за издаване на искания охранителен акт, установи, че молбата по чл. 51 ЗН е неоснователна и че следва да я остави без уважение, без да е необходимо да призовава конкретно лице.

Производството има известни специфики, свързани с това, че провеждането му може да предизвика сериозни последици не само за молителя, но и за всички заинтересовани от конкретното наследство лица и най-вече призования да изрази воля наследник (С. А., Цит. съч., стр. 311 и В.П., Цит. съч., стр. 88-90). Но лицето, което се призовава и на което се определя срок, за да заяви дали приема или се отказва от наследството, не е страна по делото и не е ответник в производството по чл. 51 ЗН.

За прекратяване на охранителното производство се говори, когато неговото развитие се преустановява окончателно, преди да се е стигнало до издаването на охранителния акт, като прекратяването осуетява неговото издаване и същевременно заличава процесуалните действия, извършени по прекратеното производство. Производството по чл. 51 ЗН е охранително и като такова то се прекратява на основанията предвидени в чл. 539 ГПК (виж определение № 37 от 18.03.2021 г. по ч. гр. д. № 418/2021 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Охранителното производство се прекратява само на основанията по чл.

539 ГПК, ако тези предпоставки не са налице, производството е допустимо и съдът се произнася с решение по съществото на правния спор, като същото важи и за производството по чл. 51 ГПК (в този смисъл определение № 154 от 15.01.2024 г. по ч. гр. д. № 4592/2023 г., Г. К., I г. о., на ВКС). Според чл. 539 ГПК производството се прекратява, когато: бъде оттеглена молбата за издаване на акта; молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.

Охранителните производства се прекратяват и на осн. чл. 536, ал. 1, т. 2 ГПК, когато молителят не предяви в едномесечен срок иск срещу оспорващото трето лице. В случая в хода на производството пред районният съд не са се осъществили основания за прекратяване по чл. 536, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 539 ГПК.

3

Съгласно чл. 533 ГПК съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, като той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя. След като съдът бъде сезиран с молба по чл. 51 ЗН, той извършва предварителната проверка на предпоставките за провеждане на производството – наличие на открито наследство на посоченото от молителя лице, правен интерес у молителя, качеството на наследник на лицето, за което се иска да бъде призовано, както и липсата на изрично приемане или отказ от наследство от това лице, вече вписани в книгата на съответния съд. След това насрочва открито съдебно заседание и призовава лицето, което има право да наследява, като целта е по време на заседанието съдът да определи срок, в рамките на който лицето трябва да заяви дали приема наследството или се отказва от него.

Единствено липсата на положителна процесуална предпоставка или наличието на процесуална пречка за съществуването на основното процесуално правоотношение е основание производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, доколкото по дефиниция процесът не може да се развие без него. Процесът обаче може да продължи и без допълнителното процесуално правоотношение, поради което липсата на процесуална предпоставка за неговото съществуване не може да доведе до прекратяване на производството.

След като събере доказателствата относно фактите, релевантни за искания охранителен акт, съдът се произнася по молбата с решение, като ако намери, че намери, че не е налице някое от условията за издаването на охранителния акт, той отхвърля молбата, като отказва да го издаде.

Обективната невъзможност конкретно лице да бъде призовано означава, че не са налице условията за издаване на искания охранителен акт, доколкото няма как по реда на чл. 51, ал. 3 ЗН да се впише изявлението му в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН. Затова при невъзможност да се породи допълнително процесуално правоотношение с конкретно лице, следва да бъде оставено без уважение искането на молителя по чл. 51 ЗН това лице да бъде призовано и да му бъде определян срок да приеме или да откаже наследство.

Така и според съдебната практика, когато призованото лице не може да бъде намерено, за да му бъде връчена лично призовката, съдът се произнася по същество по молбата по чл. 51 ЗН, като я отхвърля, а не прекратява 4 производството по делото (виж определение № 154 от 15.01.2024 г. по ч. гр. д.

№ 4592/2023 г., Г. К., І г. о. на ВКС).

При липса на основание за прекратяване на производството по чл. 51 ЗН, районният съд е прекратил същото на основание и с мотиви приравняващи го на общото исково такова, игнорирайки наличието на посочените специални правни норми, с което е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Затова обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №4187/05.10.2026г., постановено по гр.д.

№4640/2026г. по описа на Плевенски районен съд, с което е прекратил производството по делото, и

ВРЪЩА делото на Районен съд Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5