Определение № 237 от 05.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. София, 05.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20238002900736 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Кауфман Трейдинг ЛТД“, Кипър, гр.Лимасол, чрез адв.Бабачев и адв.И. срещу решение №561 от

15.12.2022г. по в.т.д. №20225001000420 от 2022г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение №96 от 16.03.2022г., постановено по т.д. №642/2021г. на Окръжен съд- Пловдив и касаторът /въззивник/ е осъден да плати на ответника разноските за въззивното производство. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от дружеството касатор срещу „Фаст Форуард“ ООД, гр.Пловдив искове с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата 152 500 евро, представляваща дължим остатък по договор за заем от 14.12.2017г. и анекс от 17.04.2019г., ведно със законната лихва от предявяването на иска /07.10.2019г./ до окончателното плащане, както и сумата 3 301.26 евро, представляваща възнаградителна договорна лихва за периода 15.12.2017г.-31.08.2019г., както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 889.58 лева мораторна лихва за периода 03.09.2019г.-23.09.2019г., като на ответника са присъдени разноските по делото.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно- постановено в нарушение на процесуалните правила и

1 материалния закон и необосновано. Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалните си задължения въззивният съд не е анализирал всички относими доказателства по делото, преди всичко за предаването на процесната сума от ищеца на ответника чрез банков превод и за частичното й връщане по сметка на ищеца- заемодател. Не е обсъдил наведените във въззивната жалба възражения, вкл. че договорът за заем е реален договор; че е налице признание от страна на ответника на неизгодни факти, свързани със сключването на процесния договор. Съдът не се е произнесъл и по оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушенияобсъждане на преклудирани възражения на ответника и неправилно приложение на чл.183 ГПК. Касаторът излага подробни съображения и за необосноваността на изводите на въззивния съд, който отхвърля исковете поради недоказано съществуване на заемно правоотношение между страните. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено ново са уважаване на исковете. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора- за допустимостта на възражения, които не са заявени в преклузивните срокове по чл.367, ал.1, вр. чл.370 ГПК; за приложението на чл.183 ГПК- по-специално в хипотезата на представен оригинал на документ с идентично съдържание на приетото като доказателство копие, но не еднакъв по външни белези, наречен „втори екземпляр“, вкл. при представяне след преклузивните срокове; за възможността съдът служебно да изисква оригинал на документ по реда на чл.183 ГПК при липса на оспорване на истинността му по реда на чл.193 ГПК; за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите на страните; за допустимите доказателства за установяване договор за заем.

По отношение на поставените въпроси се твърди наличие на допълнителното основание за допускане до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК, като по отношение на втория и третия въпрос /относно приложението на чл.183 ГПК/ касаторът поддържа основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „Фаст Форуард“ ООД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, посочени в жалбата.

Заявява, че въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

2

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от дружеството касатор срещу „Фаст Форуард“ ООД искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за сумата 152 500 евро, представляваща дължим остатък по договор за заем от 14.12.2017г. и анекс от 17.04.2019г., както и дължима договорна лихва за посочения период, въззивният съд стига до извод, че по делото не е доказано процесното заемно правоотношение. Приема, че договорът за заем от 14.12.2017г., представен от ищеца в заверен препис съгласно чл.32 ЗА, правилно е изключен от доказателствата по делото по реда на чл.183 ГПК, тъй като не е представен оригиналът на документа. Ищецът е представил оригинал на договор за договор за заем от 14.12.2017г. с идентично съдържание на преписа, представен с исковата молба, но представляващ друг, различен документ.

Решаващият съдебен състав намира, че процесуалната последица от непредставянето на оригиналния документ, от който е копиран приложения към исковата молба препис от договор за заем с дата 14.12.2017г., е изключване на копието от доказателствата по делото съгласно чл.183, ал.1, изр. 2-ро ГПК.

Въззивният съд стига до извод, че представеният с исковата молба препис от договор за заем с дата 14.12.2017г., на осн. чл.183, ал.1, изр. 2-ро ГПК не е годно доказателство за установяване на съществуването на процесното заемно правоотношение; че представеният след срока по чл.372, ал.2 ГПК оригинал на нов/ друг договор за заем от 14.12.2017г. не може да бъде приет като доказателство по делото, за да се преценява въз основа на него основателността на предявените претенции; че дори да се приеме като доказателство, е непротивопоставим на ответника, който е оспорил достоверността на датата му. Като приема, че от доказателствата не се установява сключването на договор за заем с дата 14.12.2017г., съдът намира, че не е доказано заемното правоотношение, на което ищецът основава претенциите си, респ. че исковете са неоснователни и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд.

3

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Шестият и седмият от поставените от касатора процесуалноправни въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, уточнени от съда съгласно правомощията му- за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните, отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като са значими за решаващите изводи на въззивния съд. Въпросите са поставени в контекста на подробно изложените оплаквания за липса на анализ на относими доказателства, представени за установяване на твърдяното заемно правоотношение и приети по делото, както и липса на мотиви относно надлежно наведени доводи и възражения във връзка с предмета на спора. Настоящият съдебен състав намира, че е налице и допълнителната предпоставка за допускане до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С цитираната в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК задължителна съдебна практика- т.2 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, но при наличие на порок е задължена да го отстрани чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Налице е и трайна съдебна практика, вкл. цитираната от касатора, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе от доводите и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба. С оглед изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол за проверка за съответствие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.

По останалите поставени от касатора въпроси съдът ще се произнесе с решението по съществото на спора.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се 4 събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 6 112.21 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №561 от 15.12.2022г. по в.т.д. №20225001000420 от 2022г. по описа на Апелативен съд- Пловдив.

УКАЗВА на касационния жалбоподател „Кауфман Трейдинг ЛТД“, Кипър, гр.Лимасол в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 6 112.21 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5