Решение № 80 от 11.02.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Разлог, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Гр. дело №

20241240100894 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по ИМ, депозирана от И.М.К., ЕГН*, от г.Р., у.

„С.п.“№*, против ТП на НОИ-Б., с адрес: гр. Благоевград, у.„Т.“№*, представлявана от Директора и „Ф.”АД, ЕИК*, с адрес, г.Р., у.“Ш.с.Б.” – Работодател за периода от 01.01.1980 г. до 31.12.2001 г.

В ИМ се твърди, че за времето от 01.01.1973 г. до 31.12.1977 г. ищецът е работил по ТД на длъжност майстор-пресаджия в КЗ“П.“-Р.. Работел е на пълен раб. ден и пълна работна седмица. Изпълнявал е трудовите си задължения и получавах трудово възнаграждение, за което се разписвах на разплащателни ведомости.

Твърди се, че за периода от 01.01.1980 г. до 01.02.2001 г. ищецът е работил по ТД в ДИП“Н.П.“-Р., което предприятие в последствие е било преименувано на „Д.“ООД, а покъсно след приватизацията, дружеството отново претърпяло промяна на наименованието си, а именно - „Ф.“АД.

В този период трудовото му правоотношение претърпяло следните промени:

Ищецът първо работел в дъскорезен цех като помощник-гатерист, след изкаран квалификационнен курс, бил преназначен на длъжност майстор-гатерист и съответно и възнаграждението му било увеличено. Бил осигурен задължително, съгласно КТ от 1951 г.

Работел на пълен раб. ден и пълна работна седмица, на смени. За получаваното трудово възнаграждение, се разписвал на разплащателни ведомости. Впоследствие работниците били съкратени и изпратени да се регистрират като безработни в АЗ.

Трудовият му стаж е бил отразен в трудова книжка, която е изгубена. Твърди се, че с друг заместващ документ ищецът не може да се снабди.

При липсата на трудова книжка, единствената възможност на ищеца била издаване на УП-3 и УП-2 от работодателите.

Твърди се, че работодателят му към миналия момент - КЗ“П“-Р., понастоящем е прекратил дейността си и няма правоприемник.

Работодателят му към периода - от 01.01.1980 г. до 01.02.2001 г. - ДИП“Н.П.“-Р., преименувано на „Д.“ООД, а впоследствие и към настоящем, с името „Ф.“АД, е прекратило дейността си в г.Р., стопанисваните от дружеството сгради в г.Р., където работел ищеца, били изоставени още преди години, впоследствие разпродадени, като една от тях е разрушена.

Твърди е, че наличните книжа и документи на дружеството-ведомости за заплати, трудови книжки, фишове и всякакви други документи, също били изоставени на произвола на 1 съдбата - захвърлени по стаите или изхвърлени на двора. Научавайки това, ищецът отишъл да търся в изхвърлените книжа на двора, касаещи го документи, като успял да намери само няколко листа от ведомостите.

Твърди се, че при направена справка в ТР, ищецът установил, че реално „Ф.“АД съществува и не е заличено в ТР, но по партидата на дружеството няма никакво движение от близо 10годишен период, включително и няма представител.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено, по отношение на ТП на НОИ-Б., че ищецът е работил и има придобит трудов стаж в периода от 01.01.1973 г. до 31.12.1977 г. в КЗ„П“-Р., както и по отношение на ТП на НОИ-Б., и „Ф.”АД, ЕИК*, че е работил и има придобит трудов стаж в периода от 01.01.1980 г. до 31.12.2001 г. в ДИП„Н.П.“-Р., /понастоящем - „Ф.“АД/ при пълно раб. време от 8 часа, което време се признава за трудов и осигурителен стаж.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът ТП на НОИ-Б., представя писмен отговор, с който възразява по отношение на допустимостта на иска. Възражението е обосновано с твърдението, че стаж по чл.1, ал.1 от ЗУТОССР, може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго ЮЛ или ФЛ, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Посочено е, че настоящия случай, въпреки че работодателят/осигурителят „Ф.“АД е конституиран като ответник по делото, удостоверение по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, че документите са изгубени или унищожени, не е представено от ищеца, поради което искът му е недопустим. Посочено е, че 24.03.2022 г. ТП на НОИ-К., е издал отказ за издаване на удостоверение с изх. №*, тъй като в Осигурителния архив на НОИ не са предавани съгласно чл.5, ал.10 от КСО, и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, водени от осигурителя ДИП„Н.П.“ /КЗ-Р./. Твърди се, че видно от док-ствата, приложени към ИМ, ищецът представя копия на ведомости за заплати, от които е видно, че същите не са нито изгубени, нито унищожени.

С отговора на ИМ представя писмени док-ства, които ответникът моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

На ответникът „Ф.”АД, ЕИК*, препис от ИМ и приложенията му е връчена по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, като не е представил отговор в срока по чл.131 от ГПК.

В СЗ ищецът ч/з процесуалния си представител, поддържа предявените искове и направените доказателствени искания.

Ответникът ТП на НОИ-Б., депозира молба ч/з гл. юрк. С.М., с която поддържа изложеното в отговора на ИМ, Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Ф.”АД, ЕИК*, не се явява и не изпраща представител.

Съдът намира, че депозираната ИМ е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган в законоустановения срок и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Съдът след като съобрази приложените по делото док-ства и закона, намери за установено от фактическа страна следното.

Видно от представеното и прието по делото като писмено док-ство Удостоверение №* от 20.12.2022 г., издадено от ТП на НОИ-Б., издадено на основание чл.30, ал.1, т.5 от Инструкция №5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати на трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във вр. чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, (обр. УП-17) е, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца И.М.К. трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1973 г. до 31.12.1977 г. при работодател/осигурител КЗ„П“-Р..

Видно от представеното и прието по делото като писмено док-ство Удостоверение №* от 20.12.2022 г., издадено от ТП на НОИ-Б., издадено на основание чл.30, ал.1, т.5 от 2

Инструкция №5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати на трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във вр. чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, (обр. УП-17) е, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца И.М.К. трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1980 г. до 31.12.2001 г. при работодател/осигурител ДИП„Н.П.“-Р..

От представените разчетно-платежни ведомости за трудовото възнаграждение на работниците и служителите в ДЦ“Д.”ООД-Р., за месеците февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември и декември 1994 г., се установява, че ищецът е работил в дружеството на длъжност „гатерист“, като през този период му е начислена заплата и му е определен процент за прослужени години - 9%.

От представеното писмо с вх. №10233 от 10.09.2025 г. от О-л „ДА”-Б., се установява, че в архива се съхранява документ, свързан с лицето И.М.К., открито е щатно разписание на служителите от ДИП“Н.П.”-Р., съдържащо данни за лицето от 01.09.1993 г. (по-късно преименувано в Еднолично акционерно дружество (ЕАД) „Д.”-Р.). Установява се, че в архива не се съхраняват ведомости, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж. Посочено е в писмото, че този вид документи са със справочен хар-р и не се предават в държавните архиви. Срокът им за съхранение е 50 г. и те остават в институцията, която ги е създала. При закриване или ликвидация на институцията, документите се предават на нейния правоприемник.

На основание чл.6, ал.4 от ЗУТОССР, в производството като свидетели са разпитани Т.Б., Б.С., Г.Б. и Г.К..

От показанията на свидетеля Б.С., се установява, че двамата с ищеца са работили заедно в ДИП„Н.П.“-Р., – дъскорезен цех за периода от 1980 г. до 2001 г. Ищецът е работил на длъжност майстор „гатерист“ на петдневна работна седмица. След закриване на предприятието е чул, че ведомостите са ги изхвърлили от архива и че има хора, които не са си взели стажа от предприятието.

Горното се потвърждава и показанията на свидетеля Т.Б., който сочи, че е започнал да работи от 1976 г. в завод „Д.” – бившия „Н.П.”, където е преместен от ДИП-а в Б., като през 1994 г. е станал директор в предприятието. Свидетелят сочи, че докато е бил там на работа, ищецът също е работил през цялото време. През този период раб. време било на 5-дневна работна седмица, на 8 часа и половина. Предприятието работело на 2 смени – първа и втора.

Първата почвала в 6:00 ч. до 14:30 ч., втората почвала от 15:00 ч. до 23:00 ч. вечерта.

Плащало се е редовно на служителите и на работниците във фирмата, като те се разписвали на ведомости. Имало е ведомости, имало е касиер, който изготвял ведомостите, те се проверявали от главния счетоводител и се начислявали изчислените месечни суми.

Ползвали са отпуск служителите и работниците. Съгласно КТ, според тежестта на работата, тия гатеристи, циркуляристи ползвали повече отпуск от другите. Докато е бил на работа там са се оформяли трудовите книжки на лицата. След закриване на предприятието, заявява, че започнали да му се обаждат хора и да си търсят стажа в ДИП-а, но разбрал, че не са били положени усилия за съхраняване на тези документи в предприятието, включително и исторически неща за завода. От П.Г., който е бил н-к смяна в предприятието. Разбрал, че всички документи са били натоварени в кола и са били закарани във вторични суровини“.

Свидетелят Б., сочи, че когато се преместил и дошъл в предприятието 76-та г., ищецът е заемал длъжността „помощник гатерист“. Когато Б. се е пенсионирал през 1997 г. – края на м.05., ищецът е останал да работи там, като „майстор гатерист” на първия гатер.

От показанията на свидетеля Г.Б., се установява, че ищецът е работил в КЗ„П.“-Р.. Същият е постъпил на работа в предприятието през 1976 г., като свидетелят му е бил н-к смяна. Там е работил до 1977 г., след това е влязъл в казармата. Свидетелят сочи, че след казармата ищецът не се е върнал да работи в керамичния завод. Свидетелят заявява, че във времето, когато работели там трудовите възнаграждения се плащали по ведомост, на които са се разписвали. Ползвали са редовно отпуски и почивни дни. Сочи, че много хора не са могли да 3 се пенсионират защото не са могли да си съберат стажа. Документите са били в метални шкафове, като същите са били натоварени в коли и са откарани на вторични суровини.

От показанията на свидетеля Г.К. се установява, че се познава с ищеца от 1973 г., когато той е дошъл в К., като е работел в производството и същевременно на пресата. След това не помни кога ищецът е напуснал от там. По времето, когато работели служителите и работниците ползвали редовно отпуски и им се плащали редовно възнагражденията, като са се подписвали на ведомости.

По делото са представени копие от Заповед №*/-7.12.1993 г., с която на основание чл.3, ал.1 от ПМС №265/28.12.1992 г. във вр. с чл.147, ал.2 и чл.137, ал.1 от ТЗ, е освободен И.С.Б., като управител на „Д.”ЕООД-Р., и е назначен Т.Н.Б. за управител на „Д.”ЕООД-Р., временно до провеждане на мениджърски конкурс, копие на трудовата книжка на Г.К. и на Б.С.. От същите се установява съответно, че Б.С. е работил във ДИП„Н.П.“-Р., за периода от 1972 г. до 2001 г., а от Г.К. е работил КЗ„П“-Р., за периода от 1971 г. до 1981 г.

По делото не са представени писмени док-ства измежду посочените в чл.6, ал.2, т.1- 9 от ЗУТОССР, само за свидетеля Г.Б., за това показанията на същия относно работата на ищеца в исковия период са недопустими, с оглед разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, независимо, че същият е разпитан като свидетел под делото.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: