Определение № 237 от 10.01.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Бургас, 10.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120107287 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е първоначално пред Софийски районен съд по предявен от К. П. Ч., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. К. Р., срещу „ЛЕНО“ АД, ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление:

******************представлявано от изпълнителния директор А. Г.Т., иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата, предвидена в чл. 2.4.б.„е“,ii от Договор за бизнес кредит с клиентски № 1578 от 09.11.2021г., сключен между „ЛЕНО“ АД, ЕИК 203217465 /като кредитор/, ЕТ „К. Ч.“ /като кредитополучател/ и ищцата К. П.

Ч. /като солидарен и ипотекарен длъжник/, поради противоречие с добрите нрави.

С Определение № 37707/24.10.2023г. съставът на СРС е прекратил производството по така предявения иск, на основание чл. 113 ГПК и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Бургас.

Настоящият съдебен състав на БРС намира, че не е местно компетентен да се произнесе по иска, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 113 ГПК предвижда специална местна подсъдност по потребителски спорове, за спазването на която съдът следи служебно, на осн. чл. 119, ал. 3 ГПК. Съгласно цитираната процесуална норма „исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.“

В случая предмет на делото е валидността на договорна неустоечна клауза – част от съдържанието на сключен между страните, съответно в качеството на кредитор /ответното дружество/ и солидарен и ипотекарен длъжник /ищцата/, Договор за бизнес кредит. Последният няма характера на 1 потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), съответно ищцата няма качеството на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП и чл. 113 ГПК.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК, разпоредбите на цитирания специален закон не се прилагат за договори за кредит или договори за посредничество за предоставяне на кредит, които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот. От изложените от ищцата твърдения в исковата молба, а и от съдържанието на самия процесен договор за бизнес кредит, се установява, че изпълнението на задълженията на кредитополучателя ЕТ „К. Ч.“ по същия е обезпечено с учредена в полза на кредитора ипотека върху недвижим имот, собственост на ищцата К. П. Ч..

Наред с това, доколкото кредитополучател по сключения с „ЛЕНО“ АД договор е ЕТ „К. Ч.“ /юридическо лице – търговец/, процесният договор за кредит има характера на двустранна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ /за обстоятелството, че сключената от търговец сделка е свързана с упражняваното от него занятие е налице законова презумпция по чл. 286, ал. 3 ТЗ/. В конкретния случай, индиция за това, че процесният договор за кредит е сключен във връзка с упражняваното от ЕТ „К. Ч.“ занятие са и клаузите на чл. 4.2., б. „а“ и „b“ от същия – „Търговската дейност и съответствие с целта на кредита“, съгласно които кредитополучателят е длъжен да осигури разходването на предоставените по кредита суми единствено и само за целите, посочени в чл.2.1, б. “b” от договора /финансово подпомагане на кредитополучателя да покрие разходите по извършване на експертна оценка на неговото имущество – първи етап, както и осигуряване на оборотни средства за кредитополучателя, предоставени по посочена от него банкова сметка – втори етап/, както и изрично посоченото, че кредитополучателят е длъжен да извършва дейността си с грижата на добрия търговец.

Като физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит и обезпечаващо такъв, по който кредитополучателят е търговец, ищцата би могла да има качеството на потребител по З ЗП единствено ако действа за цели извън рамките на търговска с и или професионална дейност. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 84 от 7.02.2017г. на ВКС по т. д. № 1934/2015г., I т. о., ТК и др., обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото. На още по-силно основание следва да се приеме, че обезпечението на дълг на едноличен търговец от физическото лице, извършващо дейност като такъв, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия.

Ирелевантно е също така, доколкото имуществото на едноличния търговец не е обособено от това на физическото лице, извършващо дейност като такъв, обстоятелството, че посочената от кредитополучателя банкова 2 сметка, по която е усвоена сумата по кредита, е с титуляр физическото лице К. П. Ч., а не ЕТ „К. Ч.“. Единствено за пълнота следва да се посочи и че само по себе си титулярството на посочената от кредитополучателя банкова сметка, по която кредитът е усвоен, не би могло да рефлектира върху предварително уговорената цел на същия – част от задължителното съдържание на договора.

Предвид изложеното, специалната разпоредба на чл. 113 ГПК е неприложима в настоящия случай, съответно местната подсъдност по така предявения иск следва да се определи по общото правило на чл. 108, ал. 1 ГПК, съгласно която искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.

При липсата на основание за специална местна подсъдност, за която съдът да следи служебно, прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност би било допустимо единствено след изрично релевирано възражение от ответника в срока по чл. 131 ГПК, каквото в случая не е налице.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа делото е съдът, пред който то първоначално е образувано, поради което и следва да повдигне спор по чл. 122 ГПК.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА спор за подсъдност пред Окръжен съд – Бургас между Районен съд – Бургас и Софийски районен съд за разглеждане на искова молба с вх. № 235488/22.08.2023г. по описа на СРС, по предявен от К. П. Ч., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. К. Р., срещу „ЛЕНО“ АД, ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление: ************** представлявано от изпълнителния директор А. Г. Т., иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата, предвидена в чл. 2.4.б.„е“,ii от Договор за бизнес кредит с клиентски № 1578 от 09.11.2021г., сключен между „ЛЕНО“ АД, ЕИК 203217465 /като кредитор/, ЕТ „К. Ч.“ /като кредитополучател/ и ищцата К. П. Ч. /като солидарен и ипотекарен длъжник/, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 122 ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Окръжен съд – Бургас за произнасяне.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3