Решение № 4906 от 15.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4906 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20251100512752 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 27.08.2025г. по гр. д. № 2143/2025г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 174 състав, са уважени предявените от К. Г. С. срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като е прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № 202405231049260070 поради противоречие на закона и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 320 лева, платена без основание, въз основа на нищожния договор за потребителски кредит.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 29, 98 лева до 320 лева, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че погрешно съдът е приел за доказано твърдението на ищеца, че е платил по процесния договор 1 за кредит сумата в общ размер на 820 лева, от които 320 лева са платени без основание. Сочи, че по делото било безспорно установено от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че сборът от сумите по направеното от кредитополучателя плащане по процесния договор е в общ размер на 529, 98 лева /от които 500 лева главница и 29, 98 лева възнаградителна лихва/.

Поддържа твърдение, че след погасяване на задължението по процесния договор, на ищеца бил отпуснат нов потребителски кредит с № 202406030433400102/03.06.2024г. Не се оспорва, че дружеството е получило плащане на сумата 820 лева, но същата е била отнесена за погасяване на задължението по новия договор за потребителски кредит, сключен между страните, а именно по договор № 202406030433400102/03.06.2024г. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че след като в основанието на платежното нареждане К. С. е посочил номера на процесния договор за кредит, то сумата е отишла за погасяване на задължението по същия, доколкото към онзи момент е бил активен единствено договор за кредит № 202406030433400102/03.06.2024г. с текущо задължение. По изложените съображения счита, че осъдителната претенция е основателна до размер на сумата от 29, 98 лева, като за горницата същата подлежи на отхвърляне. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да се отхвърли в посочената част за разликата над 29, 98 лева до претендирания размер от 320 лева.

Въззиваемият К. Г. С. оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че ответникът не може по свое усмотрение да използва платената от него сума в размер на 820 лева за погасяване на друго задължение, освен по посоченото в основанието за плащане. Счита, че дружеството неоснователно е отнесло плащането към друг договор за кредит. По тези съображения аргументира становище, че сумата над чистата стойност на главницата 500 лева, а именно – 320 лева, е платена без основание, поради което предявената кондикционна претенция е основателна. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

2

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

За да бъде основателен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД то следва да се докаже от ищеца - даването на престация, а от ответника основанието, на което същия да я задържи.

Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност, нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката), искът е неоснователен. В развитие на тези постановки са обособени и трите фактически състава от чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно начална липса на основание - тогава когато изобщо липсва още към момента на "даването" облигационна или друг вид правно-релевантна връзка между субектите (нищожен договор, който не поражда правни последици или изобщо не се излагат фактически твърдения, служещи за основание). В този случай ищецът доказва даване на определена престация, а ответникът доказва основанието да я получи и/или да я задържи. При отпаднало основание става въпрос отново за същия правен институт, но при усложнен фактически състав, а именно - към момента на даването е имало валидно основание за имущественото разместване, което е отпаднало в последствие и неговите последици отпадат с обратна сила - развален договор, отменен акт и др. Тогава доказателствената тежест търпи следната промяна: ищецът и ответникът доказват същите неща, но при успешно проведено доказване от страна на ответника за съществуващо основание, искът се уважава ако ищецът докаже и репликата си, че основанието е отпаднало с обратна сила. В другата хипотеза - на "неосъществено основание", отново към момента на имуществената размяна имаме валидно правно основание за нея, но тя е поставена под условие, изрично уговорено или фактическо, което не се осъществило и на практика се касае за незавършен фактически състав на правно- релевантното условие - тогава ищецът отново доказва даването, 3 ответникът наличието на основание, но искът ще бъде основателен само ако се докаже, че основанието е имало условие, което не се е сбъднало.

По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Първата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а ответникът - да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото, т.е. ответникът следва да установи, че престацията е извършена в изпълнение на валидно задължение на ищеца.

В първоинстанционното производство са били предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителност на договор за кредит поради сключването му в нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на получената без основание – въз основа на недействителен договор за кредит сума, в размер на 320 лева.

Първоинстанционното решение е влязло в законна сила като необжалвано в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и сключеният между страните договор за потребителски кредит е прогласен за нищожен поради нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК непосочване на годишен процент на разходите.

Силата

4 на пресъдено нещо следва да бъде зачитана от съдилищата и държавните органи, които могат да преценяват единствено дали такава е налице. Това се отнася и за преюдициално гражданско правоотношение, потвърдено или отречено със сила на пресъдено нещо - тя трябва да бъде зачетена от съда. В частност силата на пресъдено нещо на иска за прогласяване нищожост на договор, следва да бъде зачетено от съда по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, предявен от страна по договора за връщане на получена без основание престация по същия. Когато се решава правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно; силата на пресъдено нещо отразява материалноправното положение между спорещите и с оглед на същата решаващият съд е длъжен да съобрази новопредявеното право, като зачете разпореденото от чл. 297 ГПК действие на влязлото в сила решение, в какъвто смисъл е константната практика на ВКС.

В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав е длъжен да зачете влязлото в сила съдебно решение в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1.во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и да приеме за установено между страните, че процесният договор за потребителски кредит 202405231049260070 от 23.05.2024г., е недействителен.

Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В хипотезата на чл. 23 ЗПК задължението на длъжника да върне чистата стойност на кредита представлява законова последица от недействителността на договора.

По делото е установено въз основа на представените писмени доказателства и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че в изпълнение на сключения между страните договор за потребителски кредит № 202405231049260070 от

23.05.2024г., ищецът в качеството на кредитополучател е заплатил на 30.06.2024г. на ответното дружество сума в размер на 529, 98 лева. Със същата сума са били погасени изцяло задълженията за връщане на главницата по договора в размер на 500 лева и възнаградителната лихва по същия в размер на 29, 28 лева. Установено е още, че с преводно нареждане от 05.10.2024г. от името и за сметка на ищеца в полза на ответното дружество е била заплатена и сумата 820 лева, като в основание 5 за плащане изрично е посочено “погасяване 202405231049260070”. Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза, ответното дружество е отнесло така получената сума за погасяване на задължение на К. С. по друг потребителски договор, сключен между страните, а именно - договор за потребитески кредит 202406030433400102/03.06.2024г. Наличието на задължение по сключения на 03.06.2024г. потребителски договор се поддържа от кредитополучателя като основание за задържане на получената сума от 820 лева. Въззивникът е изложил твърдения, че към 05.10.2024г. всички задължения по процесния договор за кредит са били погасени, поради което получената сума е била счетоводно отнесена за погасяване на задължение на ищеца по друг договор.

Основният спорен въпрос в производството е дали твърдяното от ответното дружество прихващане между насрещните вземания /вземането на ищеца за връщане на платеното по процесния договор и вземането на “НЕТКРЕДИТ” ООД по договора за потребителски кредит от 03.06.2024г./ поражда валидни правни последици, т.е. дали е налице основание за задържане на процесната сума.

Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e756545a-7b8b-4af7-aca5-c7e98022438b