Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 05.07.2024, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
Административно наказателно дело 124/2024
Вид
Решение № 33
Подписан
05.07.2024
В сила
21.11.2024
Състав
Мартина Иванова Кирова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Елхово, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Н.Д.З. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно наказателно дело № 20242310200124 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Инициирано е по депозирана жалба от „ДОГИ ТРАНС“ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от законния си представител Г.М.Г., в качеството му на Управител, действащ чрез процесуалния си представител по делото, адв.Р. А. от АК-Ямбол, против Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ серия Г №0063162, издаден от ОД на МВР-Ямбол, с който на законния представител на Дружеството-жалбоподател, явяващо се собственик на МПС – „ЛЕСИ ТРЕЙЛЪР ГАРВИВЕС“ вид Полуремарке с рег. № ***, му е наложено на основание чл.638, ал.4 вр.с ал.1 вр.с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, установено и заснето с автоматизирано техническо средство с № 120cd12, за това, че на 25.02.2024 година в 16.05 часа, в обл.Ямбол, общ.Елхово, гр.Елхово, път І-7 км.296+620 км., с посока на движение от ГКПП-Лесово към гр.Ямбол, при въведено ограничение на скоростта на движение от 50 км., управлява посоченото МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност /ГО/.

С жалбата ЕФ се атакува като незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие с материалния закон. Ha първо място се сочи, че в ЕФ липсва част от задължителното му съдържание съобразно чл. 647, ал.3 изр. 1 от КЗ вр.с чл. 189, ал.4 от ЗДвП, а именно: описание на нарушението, тъй като същия не съдържа пълно, точно и ясно изложение на вмененото с него нарушение. Според жалбоподателя това нарушение е съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните признаци на адм.нарушение винаги води до нарушение на правото на защита па наказаното лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт. На второ място се изтъква, че в обжалвания ЕФ не са посочени нарушените законови разпоредби, като най-общо е посочено, че става въпрос за "установено нарушение на Кодекса на застраховането, заснето с АТСС“. На следващо място се акцентира на това, че обжалваният ЕФ е издаден в нарушение на принципа в наказателното право "Non bis in idem", тъй като едновременно c него се сочи, че на жалбоподателя е бил връчен още 1 един електронен фиш серия Г № 0063144 на ОД на МВР- Ямбол, с който е установено абсолютно идентично нарушение, като това в обжалвания ЕФ - по време, място описание, начин на установяване и нарушени разпоредби, като и с него е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.. Това представлява противоречие с установената в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК забрана за образуване на повече от едно производство, спрямо едно и също лице, за същото противоправно деяние, която забрана е действаща и в административнонаказателния процес, (по арг. и от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН). На четвърто място в жалбата се визира, че в издадения ЕФ е налице смесване на два състава от КЗ при посочване на изпълнителното деяние, което прави невъзможно да се установи какво точно нарушение е установено с него, респ. за какво нарушение е наложена санкция. В случая, с оглед посочването в ЕФ, че е налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, неправилно е приложена съответната на нарушението санкционна норма. В този случай според жалбоподателя не е следвало да бъде наложено наказание на основание чл.

638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ. На следващо място са изтъкнати и съображения, че в обжалвания ЕФ липсват данни за обвиненото, респ. наказаното с него лице, което представлява съществено процесуално нарушение, т.к. в производствата по налагане на административни наказания, каквото е настоящото по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, са приложими правилата на НПК. Ето защо тъй като с електронния фиш се осъществява едновременно административното обвинение в административно наказателния процес и се налага предвиденото в закона наказание, при спазване правилата на чл. 246, ал.2 от НПК и чл. 305, ал.2 от НПК, той следва да съдържа пълни данни за личността на обвиненото лице, както и за наказаното такова. В жалбата са съдържими и доводи, че посочените в обжалвания ЕФ разпоредби на КЗ са неотносими към описаното в него нарушение. В тази насока се изтъква, че с ЕФ е констатирано, че за ПОЛУРЕМАРКЕ с peг. № ***, е установено нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2 вр. чл. 461, т.1 от КЗ, а от разпоредбите на КЗ Застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за ремарке е регламентирана в чл.479 от с.кодекс. В жалбата си жалбоподателят е изложил и съображения, че както в производството по издаване на електронния фиш, така и в производството по неговото обжалване, следва да бъдат доказани по несъмнен и категоричен начин съответните елементи от фактическия състав на административното нарушение и авторството на деянието, като доказателствената тежест е изцяло на АНО, като е недопустимо жалбоподателят да бъде санкциониран на база на предположения на актосъставителя. По така изложените съображения жалбоподателят прави искане за постановяване на решение, с което атакуваният ЕФ да бъде отменен, както и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН му бъдат присъдени направените разноски по делото.

В съдебно заседание за Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се явява процесуалният му представител по делото, адв.Р. А., която заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същите искания. В хода на устните прения и с представени писмени бележки пълномощникът на „ДОГИ ТРАНС“ЕООД доразвива доводите си, с които атакува процесния ЕФ като незаконосъобразен. Сочи се, че категорично от представените писмени доказателства и събрани от АНО при издаване на обжалвания ЕФ, според адв.А. не се доказва, че доверителят й е извършил административното нарушение, за което му е наложено наказание с обжалвания ЕФ. Това е така, тъй като от представените писмени доказателства се удостоверява единствено и само, че на датата 25.02.2024 г. с АТСС с номер посочен в ЕФ, е заснето управление на процесното МПС със скорост над разрешената. От представените снимки, послужили като основание за издаване на обжалвания ЕФ, не се установява управление на МПС „Леси Трейлър Гарвивес“ без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Доколкото разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ е специална и 2 предвижда възможност за налагане на наказание за извършено административно нарушение не по общия ред, а чрез издаване на ЕФ, разпоредбата не би могла да се тълкува разширително според адв.А.. Не би могло да се налага санкция с ЕФ за нарушение, което не е заснето и не е установено с АТСС, какъвто е настоящия случай. Видно от представените материали в преписката, обстоятелството дали МПС „Леси Трейлър Гарвивес“ с рег. № ***, е имало или не сключена застраховка „ГО“, е установено допълнително ръчно - от служител на ОД на МВР чрез справка в Гаранционния фонд. Затова пълномощникът на Дружествотожалбоподател счита, че установяването на нарушението и налагането на наказание с ЕФ по реда на чл.638, ал.4 от КЗ, е незаконосъобразно. На следващо място се изтъква, че между словесното описание на нарушението такова, каквото е направено в ЕФ, а именно: установено управление на МПС регистрирано в Р България, което не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „ГО“ и посоченият законов текст като основание за налагане административното наказание, а именно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, е налице противоречие. Това е така, тъй като посочената норма като нарушена, а именно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ въвежда задължение за собственика на МПС да сключи застраховка „ГО“ за притежаваното от него МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение. Изпълнителното деяние на този състав се състои в простото бездействие на собственика да сключи застраховка „ГО“ и не е свързано с управление на същото това МПС. Според адв.А. за така описаното нарушение в ЕФ съответстващата на нарушената разпоредба на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е санкционната норма по чл.638, ал.1 от КЗ, а не посочената – чл.638, ал.4 от КЗ. По отношение на направените твърдения в писмените бележки на проц. представител на ОД МВР - Ямбол, че единият от идентичните ЕФ, а именно, че ЕФ с-я Г №0063144, който е абсолютно идентичен с процесния ЕФ, е бил анулиран от АНО, се изтъква, че не съществува процесуална възможност за АНО сам да отменя издадените по реда на КЗ ел. фишове, тъй като такъв ред не е предвиден и в КЗ.

Поради изложеното и поддържаните аргументи в депозираната жалба, адв.А. прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменен обжалвания ЕФ като бъде прието, че при съставянето му е нарушен закона и да бъдат присъдени на жалбоподателя направените в настоящото производство разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, за които представя списък на разноските.

Административно-наказващият орган – ОД на МВР-гр.Ямбол, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото от страна на проц. представител на АНО - юрисконсулт Мариана Петрова, ред.упълномощена, са депозирани писмени бележки с вх. № 1459/12.04.2024г., с които същата заявява становище по жалбата, като я счита за допустима, но за неоснователна. По изложени доводи, е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Посочено е, че атакуваният акт е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по КЗ, а именно – управление на МПС по смисъла на разпоредбата на чл. 481, ал.1, изр.2 от КЗ, с рег.№ ***, собственост на „Доги Транс" ЕООД, за което от собственика не е сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност", като към момента на проверката МПС не е спряно от движение. Визирано е несъгласие с аргументите, с които жалбоподателя атакува ЕФ, като се изтъкват съображения, че с изброените във фиша правни норми с препратки помежду им, съвсем ясно се разбира за какво точно нарушение на закона е издаден ЕФ и на какво основание е наложена конкретната санкция. Акцентира се на това, че изрично в ЕФ е отразено, че се касае за нарушение установено с АТСС и е посочена правната квалификация по чл.638, ал.4 от КЗ, като единствено в този случай е предвидено издаване на електронен фиш. Според процесуалният представител на АНО е несъстоятелно и наведеното от жалбоподателя възражение относно авторството на констатираното адм.нарушение, като в тази насока се изтъква, че несъмнено липсва каквато и да е неяснота за това, че в случая 3 административната отговорност е насочена спрямо дружеството, макар и в атакувания ЕФ действително да е вписан управителя на „Доги Транс" ЕООД, но явно и недвусмислено наказанието - имуществена санкция, е наложено на юридическото лице в качеството на титуляр на правото на собственост. По отношение на твърдението, че не е описано в ЕФ управление на превозното средство се изтъква, че това обстоятелство изрично е посочено в обстоятелствената му част, като е отразено надлежно, че е установено управление, при това с автоматизирано техническо средство, каквото е и изискването на закона. Сочи се, че в ЕФ са описани всички съставомерни обстоятелства от фактическия състав на чл.638, ал.4 от КЗ и чл.638, ал.1 от КЗ, като в тази връзка неоснователно се сочи от жалбоподателя, че липсват факти за извършеното нарушение. Визирано е, че обжалваният ЕФ е издаден в напълно редовно проведена процедура и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, без да са допуснати процесуални нарушения. Изложени са и съображения, че нарушението не може да се квалифицира и като маловажно, а що се отнася до изложеното от жалбоподателя в жалбата му, че за едно и също нарушение, идентично по време, място и описание, е издаден и втори електронен фиш серия „Г" № 0063144, то се сочи, че жалбата срещу този електронен фиш е предмет на отделно АНД № 123/2024 г. по описа на Районен съд-Елхово, по което производство до компетентния съд от страна на АНО е подадена молба с peг. № 326000-3763/09.04.2024 г. за прекратяване на съдебното производство, предвид обстоятелството, че този ЕФ е анулиран от АНО. Във връзка с тези си съображения процес.представител на АНО с писмените си бележки прави искане след като бъде установено, че обжалваният по настоящото АНД ЕФ, е издаден при наличие на материалноправните предпоставки, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден като правилен и законосъобразен ЕФ серия „Г" № 0063162. Заявена е и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно ЗПП, а в случай, че жалбата бъде уважена и насрещната страна е направила искане за присъждане на разноски, то е релевирано възражение за прекомерност, с изложени доводи за присъждане на адвокатско възнаграждение в минималния размер предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.