Определение № 27217 от 28.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27217 гр. С., 28.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20251110152540 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Я. П. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., жк „********, действащ чрез адв. Л. И. Б., вписана в САК, със съдебен адрес: град С., район О., ул. „*************, тел. ***, email: ********** против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, ***, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, ***, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов.

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В указания на ответника срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват заявените искови претенции.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал. 4 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 05.09.2025 година, е сключил с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434 Договор за паричен заем №Q5548485 от 05.09.2025 година. С исковата молба се твърди, че с договора е уговорен: - размер на заема- 4 000 (четири хиляди) лева; - срок на заема в месеци - 12; - брой вноски: 12 (дванадесет) вноски; 1 размер на месечната погасителна вноска - 423,12 лева; - фиксиран лихвен процент по заема:

46,50 %; - годишен процент на разходите - ГПР: 57,62 %.

Сочи се в исковата молба, че в чл. 4 от Договор за заем е предвидено, че: „Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения:

1.Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500 лв. / 766,94 евро (1 евро = 1,95583 лева); да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт “ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус “в неизпълнение “; Поръчителят подписва договор за поръчителство.

2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.

3.Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.“

Твърди се, че с оглед уговорката в чл.4 от договора, ищецът е сключил с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 /чийто собственик на капитала е „Изи Асет Мениджмънт” АД/ Договор за предоставяне на гаранция №5548485 от 05.09.2025 година.

Твърди се, че съгласно договора за предоставяне на гаранция - за поемане на задължението по чл. 1, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 2 386,56 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 198,88 лева.

С исковата молба се твърди, че процесният договор за заем е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като се твърди, че и Договорът за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, предл. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 2, предл. 4, от ЗЗД, както и чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 вр. с чл. 146 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че ГПР по Договор за паричен заем №5548485 от 05.09.2025 г., сключен с „ Изи Асет Мениджмънт“ АД, и общата дължима по заема сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България “ ЕООД, неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите по заема и крайната дължима от потребителя сума. Твърди се, че посоченият процент на ГПР - 57,62 %, не отговаря на действителния годишен процент на разходите, който се прилага в отношенията между заемателя и заемодателя по процесния договор, тъй като не включва част от разходите за заема, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранцията, сключен от потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, което следва да се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Твърди се с исковата молба, че ответниците са свързани лица - "Изи Асен Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление.

Твърди се, че със сключването на договор за предоставяне на гаранция се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за предоставяне на гаранция се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи 2

Асет Мениджмънт“ АД. Сочи се, че с договора за предоставяне на гаранция не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД заемодателят плаща сам на себе си.

Твърди се с исковата молба, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Сочи се в исковата молба, че в договора за заем не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Твърди се, че липсва ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР /, като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов ресурс.

Твърди се с исковата молба, че договорът, сключен между потребителя и "Изи Асет Мениджмънт" АД, и договорът, сключен между потребителя и „Файненшъл България“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за заем неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията, поради което нищожността на договора за заем, прави нищожен и Договора за предоставяне на гаранция.

Сочи се, че доколкото договорът за предоставяне на гаранция е акцесорен на този за предоставяне на заем, то действието на договора за гаранция е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на гаранция от страна на втория ответник, е обусловено от валидността на договора за заем, и поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения.

Твърди се от ищеца, че Договор за предоставяне на гаранция №«5548485 от 05.09.2025 г сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и ал. 2 , т. 19 от ЗЗП във вр. с чл. 146 от ЗЗПтвърди се,че клаузата за гаранционно възнаграждение, е сама по себе си по дефиниция нееквивалентна, тъй като налага задължение на длъжника - потребител, срещу което същият не получава насрещна престация, а кредитодателят не получава никакво обезпечение на вземането си, тъй като на практика липсва втори патримониум, срещу който кредиторът да насочи изпълнение на вземането си. Сочи се, че когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което:

Да признае за установено в правоотношенията между Г. Я. П. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., жк „******** и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к.

Люлин 7, ***, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин

Тодоров Тодоров - че Договор за паричен заем №5548485 от 05.09.2025 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434 и Г. Я. П., ЕГН **********, е нищожен.

Да признае за установено в правоотношенията между Г. Я. П. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., жк „******** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к.

Люлин 7, ***, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър

3

Благовестов Дамянов, че Договор за предоставяне на гаранция №5548485 от 05.09.2025 г.,сключен между „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 и Г. Я. П., ЕГН **********, е нищожен.

Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът „ Изи Асет Мениджмънт “ АД оспорва твърденията за нищожност, както оспова и ответникът "Файненшъл България" ЕООД.

И дмата ответниците сочат, че исковите претенции са допустими, но неоснователни и оспорват възраженията заявени с исковата молба.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са предявени:

Иск за обявяване на нищожен договор за паричен заем - с правна квалификация - чл. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК Иск за обявяване на нищожен договор за предоставяне на поръчителство - с правна квалификация - чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, какго и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца:

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявеното правно основание.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

Ищецът е заявил искане за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експретиза, коетосъдът приема за относимо и допустимо и следва да уважи.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото представените с исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства.

Допуска и назначава изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Д. Р., със специалност „Счетоводство“, който след като се запознае с материалите по делото и извърши проверкав счметоводствокто при ответниците отговори 4 на въпросите поставени от ищеца с исковата молба.

Определя първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза в размер на 200,00 евро, платими от ищеца в едноседмичен срок от връчване на препис за настоящето, като указва, че при непредставяне в същия срок на доказателства по делото за заплатения депозит съдът няма да уведоми вещото лице и ще приключи делото без събиране на това доказателство.

Разпечатката съдържа 59 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e755ed47-229a-47e7-a17f-805488fb252f