Решение № 428 от 17.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Варна, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Елка Н. И.ова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100500412 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е въззивно и е образувано е въззивна жалба от ОБЩИНА А., представлявана от Кмета на Общината, чрез ю.к. Ю. против Решение № 4325 от 02.12.2024 година, постановено по гр.дело № 14 588/2023 година, на ВРС, с което съдът е приел за установено по предявения И. К. Я., ЕГН ********** срещу Община А., положителен установителен иск по чл.124 от ГПК, че ищеца е собственик на недвижим имот, находящ се в с З., община .А., обл.Варна, представляващ ПИ с идентификатор ***.***.***.* по КК и КР на с.З., общ.А., обл.Варна, целият с площ от 822 кв.метра, при граници ПИ с идентификатори ***.***.***, ***.***.***, ***.***.***. ***.***.***, който е придобил по давност чрез владение, упражнявано от него в периода от 2011 година до настоящия момент и е осъдил Община А., представлявана от Кмета инж. А.С. да заплати на И. К. Я., ЕГН ********** сумата от 2273 лв. (две хиляди двеста седемдесет и три лева), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се сочи, че решението на съда е необосновано и не отчита наличните по делото доказателства, така както неправилно е бил приложен и материалния закон. Изрично се сочи, че правото на собственост на Държавата и по – късно на Общината се е доказало по несъмнен начин. Цитира се 1 нормата на чл.6 от ЗС, според която държавни са имотите, които нямат друг собственик и че настоящия случай е именно такъв. Излага се още, че Общината е станала собственик на базата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС , както и че ищцовата страна не би могла да го придобие по давност. Излага се, липсват доказателства за изразеното от ищеца давностно владение и съдът е тълкувал събрания доказателствен материал едностранчиво. По същество се настоява съдът да отмени атакуваното решение и да отхвърли претенцията.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемия Я., чрез адв. А. е депозирал отговор, според които въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

В съдебно заседание, Община – А., редовно призована, представлява се от ю.к. Ю., която моли съдът да уважи въззивната жалба.

Адв. А., като процесуален представител на въззиваемия Я. моли съдът да потвърди решението.

След като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становище, ВОС намери за установено следното:

Пред ВРС е бил предявен положителен установителен иск от И. К. Я. против Община А., за приемане на установено в отношенията между страните, че ищеца е собственик на поземлен имот с идентификатор ***.***.***.* по КК и КР на с.З., общ.А., обл.Варна, целият с площ от 822 кв.метра, при граници ПИ с идентификатори ***.***.***, ***.***.***, ***.***.***.

***.***.***, който е придобил по давност чрез владение, упражнявано от него в периода о т м.май 1995г. до настоящия момент, при твърдения за започване упражняване на фактическа власт, след като тогавашния кмет на с. З. казал на ищеца, че този имот е безстопанствен.

Пред решаващия съд ищеца навежда фактически твърдения, според които през месец май на 1995 година със свой бизнес партньор са взели под наем от ПК У. гр. А. бившата фурна на с.З.. Горното налагало често да отсяда при приятели, за да може да започва работа по-рано, но той установил, че в селото има празни места, за да може да закупи едно от местата. Провел е разговор с тогавашния кмет на село З. - С.С., който му казал, че тези места са безстопанствени и му показал едно от местата, като му заявил още, че може да се настани в него и да го стопанисва. В посоченото място ищеца е поставил фургон, където преспивал , а през 1996 година, през пролетта, оградил мястото 2 с фургона, изградил оранжерии, в които отглежда зеленчуци, в мястото съхранява амбалаж. Пред ВРС твърди и излага, че през всичките тези години обработва имота явно и несмущавано, със съзнанието, че го владее за себе си.

През 1998г година ищеца е закупил в с.З. си закупува дворно място с къща в близост до мястото, което е започнал да владее от месец май 1995 година, в което е направил оранжериите и отглежда зеленчуци за семейството си.

Твърди, че никой до настоящия момент не е смущавал владението му, нито е оспорвал правото му собственост. След като е пожелал да се снабди с КНА за имота по давност, установил, че имотът е актуван с АЧОС №7221/30.12.2022г.

В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска. Сочи, че Община А. е станала собственик на процесния имот ех lege, по силата на правна норма с обнародването й в ДВ. бр.96/05.11.1999г. , съгласно §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС /ДВ, бр.96/05.1 1.1999г./. До тогава, собственик на имота е била държавата, тъй като процесният имот не е бил частна собственост. За това свидетелстват и предходно съставения АДС № 1076/15.06.1987г. и представените по делото скици за процесния имот, в които е вписано лицето А.Е.Н. съгласно типов договор № 52/13.07.1988г., с който на последния е отстъпено право на строеж в държавния имот. Оспорва към май 1995г. кмет на с.З., общ.А. да е бил С.С.. Оспорва ищеца да е осъществил законно, постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя собствена владение върху процесния имот.

По делото е бил представен Акт № 7221/30.12.2022г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията - Варна дв.вх.р. , от които е видно, че Община А. е актувала ПИ с идентификатор ***.***.***.* като частна общинска собственост, на основание чл.59, ал.1 от ЗОС. С Акт № 1281/12.09.2008 г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията - Варна дв.вх.р. 26404 20792, Община А. е актувала дворно място цялото с площ 780 кв.м. находящо се в с.З.,общ.А. , УПИ *.-общ. кв. **, със заповеди №102/16.03.1933г. и №999/05.04.1933г. са одобрени кадастралния и регулационния план на с.З., като частна общинска собственост, на основание чл.2,ал.1,т.2 и чл.58,ал.1, и ал.5 от ЗОС, § 42 ПЗР на ЗОС.

Съставен е бил и Акт за държавна собственост №584/21.01.1998г. на осн.чл.71 и чл.68,ал.1 от ЗДС за земя-780 кв.м. с местонахождение А.,н.м. З., кв. **,парц.*..

3

Със Заповед № ДИ-09-7703-135 от 13.07.2009г. на ОУ гр. Варна е наредено отписване от актовите книги за недвижими имоти-частна дж. собственост съгласно АДС №584/21.01.1998г. имот, представляващ дворно място с площ от 780 кв.м. съставляващ УПИ *. в кв. ** по плана на с.З., общ.А..

Видно от удостоверение изх.№0800-675/26.02.2024г. на Община А. се удостоверява, че С.С. не е заемал длъжност кмет/кметски наместник през 1995г. на с.З..

По делото е била назначена и изслушана Съдебно техническа експертиза, от чието заключение става ясно, че през 1933г. е бил приет План за улична регулация и дворищна регулация на с.З., община А., които е бил одобрен одобрен с Указ № 102/16.03.1933г и Заповед № 2 999/05.04.1933г.за дворищна регулация. В плановете на с. З. процесният имот попада в имот № **, който е частично отразен (незатворен) и който е извън регулация. Имот № ** е бил записан на лицето И. М. без да е посочен документ. Вещото лице сочи, че няма данни за отчуждаване на имота. Със Заповед № 1070/19.06.1987г. на Председателя на ОНС - Варна е изменен плана за улична регулация на с. З.. Обособени са урегулирани поземлени имоти с № 1 до X в кв. **. Процесният имот е УПИ *.- общ., кв. ** с площ 780кв.м За с. З. има влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 55/30.08.2001г.По кадастралната карта процесният имот е с идентификатор № ***.***.***.* с площ 822кв.м. В момента е действаща кадастралната карта на с. З., като процесният имот е с идентификатор № ***.***.***.* и Плана за улична регулация, одобрен със Заповед № 1070/19.06.1987г. Поземлен имот с идентификатор ***.***.***.* п о КК и КР на с.З., общ.А.. обл.Варна е идентичен с УПИ *.- общ., кв. ** по действащия КП на с. З.. изменен през 1987г. В разписния лист към Плана от 1933г. имот ** е записан на И. М. без да е посочен документ. В разписния лист към Плана от 1987г. имот У ПИ *.- общ., кв. ** е записан А.Е.Н. без да е посочен документ за собственост. Вещото лице сочи още, че имота с идентификатор ***.***.***.* по КК и КР на село З., община А., област Варна е ограден с бетонови колове и поцинкована мрежа; обработва се и има засадени овошки, които не са нови. В Приложение е направена извадка от плана за регулация от 1987г. на с. З.. УПИ *.-общ., кв. ** е идентичен с поземлен имот с идентификатор № ***.***.***.* по кадастралната карта. Няма документи, 4 които да отразяват отчуждаването на процесния имот с идентификатор ***.***.***.* или УПИ *.-общ., кв. ** по плана нас. З..

Били са разпитани и свидетели - свидетеля В.В.О. сочи, че И. Я. обработва процесния имот от към 1995-6 година, преди това е било пустеещо място, през него минавали каруци. От едната страна имал някакво подобие на мрежа, пустеещо място. Ищецът го оградил в последствие с оградна мрежа от всички страни, като от предната страна пак от мрежа, с винкелова конструкция поставил портичка, която се заключва с катинар. От там нататък започнал да го обработва. Има засети около 50 дръвчета, доста асмички по краищата, зеленчукова градина, която не е постоянна, оранжерийна конструкция има направена, в която се отглеждат зеленчуци. Стопанисвано място.

Втория свидетел - С. потвърждава, че за дворното място се грижи ищеца И. Я. повече от 30 години. Има трайни насаждения в него, дървета, лози, оранжерия има. Това място го знам от повече от 30 години. Когато свидетеля посетил това място за първи път, то било хавра. Тогава никой не го обработвал. И. първата година не било оградено, след това го оградил с бетонови колчета, мрежа, отпред има порта. Ищецът работи в Германия от 3-4 години и се прибира в България периодично.

При тези данни ВРС намерил претенцията за основателна и я е уважил.

Виждането на въззивния съд е следното:

Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона.

Бидейки такъв има обвързваща за съда материална и формална доказателствена сила относно изложеното в него. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, т. е. той има само констативно, но не и конститутивно действие. Поради това при спор за собственост оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което е издаден. Когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като основание за 5 актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината. няма

В случая, в АЧОС № 7221 от 30.12.2022 година като основание за придобИ.е е са посочени чл. 59, ал. 1 ЗОС , в предходния № 1281 от 12.09.2008 година са посочени нормите на чл.2 алл.1 т.2 от ЗОС и § 42 от ЗОС.

Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС при влизане в сила на кадастрална карта за имотите общинска собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за общинска собственост. Следователно конкретно придобивно основание този АЧОС не съдържа, то обаче е посочено в предходния АЧОС № 1281.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината по закон и на база на придобитото право на собственост преди това от Държавата, по силата на АДС 584 от 21.08.1998 година. Следователно основния въпрос по делото е дали Държавата е станала собственик на процесния имот, на какво основание и в тази връзка дали е налице правоприемство по отношение на Община – А..

От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и от експертното заключение не се установява процесният имот да е бил държавна собственост към минал момент. Напротив - Видно от представените разписни листи по плановете, в Плана от 1933 година е посочено лицето И. М., а в този от 1988 година лицето А.Н. т.е. е записан на физически лица. Видно е също така, че имота не е бил отчуждаван някога, а отделно от това не е бил обобществяван – т.е. не е ставал част от ТКЗС, ДЗС или други организации. За имота няма реституционни претенции, не попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или няма данни да е предоставян за ползване.