Решение № 1878 от 27.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1878 гр. Пловдив, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330113523 по описа за 2021 година

Ищецът К. Д. М. е предявил срещу „АДЛЕР-МК“ ООД обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) за заплащане на нетно трудово възнаграждение за м.****** в общ размер от 610,87 леваправно основание чл. 128, т. 2 КТ; 2) за заплащане на сумата от 4251 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца- чл. 222, ал. 3 КТ; 3 ) за заплащане на обезщетение за 6 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2021г. в размер от 202,43 лв.- правно основание чл. 224, ал. 1 КТ , както и за заплащане на мораторните лихви върху горепосочените вземания, дължими за периода ******- *******- правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / ******/ до окончателното им погашение.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е действало валидно учредено трудово правоотношение. Ищецът изтъква, че макар и добросъвестно да е полагала труд през процесния период, ответникът 1 не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение, въпреки че е начислено във ведомостите. Допълнително, на ******* ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като считано от ******* трудовото му правоотношение е прекратено. Предвид това, ищецът претендира, че ответникът следва да му заплати обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ, в размер на шест брутни месечни трудови възнаграждения. Посочва, че му се дължи и заплащане на обезщетение за 6 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2021г. Предвид изложеното, претендира се ответното дружество да бъде осъдено да заплати горепосочените суми. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответната страна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При наличие на правен интерес от предявените искове, същите се явяват процесуално допустими. По същество, от събраните писмени доказателства/ заверено копие от трудовата книжка на ищеца, трудов договор, заповед за прекратяване на трудовия договор, разпореждане за отпускане на пенсия от НОИ/ се установява, че ищецът е бил назначен на длъжността ****** на ********год и е заемал тази длъжност до *******год, когато трудовото му правоотношение е било прекратено на осн. чл.326 ал.1 от КТ. Не се спори по делото, че ищецът е полагал труд през исковия период . Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ работник или служител има право на обезщетение, независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, в размер на две брутни трудови възнаграждения и в размер на шест брутни трудови възнаграждения, ако през последните десет години преди прекратяването на трудовото правоотношение е работил при един и същи работодател. Установено е по делото, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение. Същия е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради това има право на обезщетение п о чл.222, ал.3 от КТ. Тъй като ищецът е работил при ответника повече от десет години, то размера на неговото обезщетение се равнява на шест брутни трудови възнаграждения. Ето защо и исковата й претенция по чл.2 22 ал.3 2 във вр.чл.128 т.2 от КТ се явява основателна. Видно от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и кореспондираща на останалите събрани по делото доказателства, се установява, че съгласно ведомостите за заплати в ответната кооперация по партидата на ищеца обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ при пенсиониране в срок от 6 месеца възлиза на 4251 лева, и същото не е изплатено, като за периода ******-****** се дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 57,86 лева/ съобразно кредитираното експертно заключение и диспозитивното начало в гражданския процес/.

В съдебно заседание ищецът е направил частичен отказ по исковете с правно основание чл.128 т. 2 от КТ и чл.224 ал.3 от КТ., съобразно приетата по делото експертиза.

По претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и претендираното обезщетение за забава с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Досежно иска с правно основание чл.128 т.2 от КТ съдът намира, че същият е основателен, доколкото не се спори, че ищецът е полагал труд по трудовото си правоотношение за процесния период. Във ведомостите за претендирания период е начислено възнаграждение, но липсва подпис на същия. Искът следва да се уважи, тъй като е основателен с оглед заключението на вещото лице по ССЕ, че трудовото възнаграждение за процесния период е общо в размер на 582.12лева, която сума не е изплатена на ищеца, за което и ответникът не представя доказателства. Ето защо и исковата претенция по чл.128 т.2 от КТ следва да се уважи. Върху главницата о т 582.12лв. се дължи и мораторна лихва за периода ******- ******, която възлиза на 18,76лв. / с оглед приетата експертиза и диспозитивното начало в гражданския процес/.

По претенцията с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и претендираното обезщетение за забава върху нея с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съобразно нормата на чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. В конкретния случай, между страните не съществува спор, че трудовото правоотношение е прекратено по силата на Заповед № **** от ********. Предвид това, в полза на ищеца се поражда вземане за дните платен годишен отпуск, които не е 3 ползвал. Съобразно това, при прекратяване на трудовото правоотношение, на работника му се дължи обезщетение за 6 дни платен годишен отпуск ( пропорционално на времето, през което е съществувал трудовият договор ). В тази връзка, то следва да се кредитира заключението по ССчЕ в което е посочено, че дължимата брутна сума за 6 дни платен годишен отпуск възлиза на 182.30 лв. Върху сумата от 182.30 лв. се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й погашение.

Върху главницата от 182.30 лв. се дължи мораторна лихва за периода 1.06.2021г.- 18.08.2021г., която възлиза на 4.1лв. ищецът с исковата молба претендира сумата от 2,76 лв., до който размер и следва да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ съобразно кредитираното експертно заключение и диспозитивното начало в гражданския процес/.

Ищецът е претендирал направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение/чл.78 ал.1 от ГПК/, поради което и ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 700 лева. На ответника ще следва да бъдат възложени и направените деловодни разноски, а именно държавна такса в размер на 273,36 лева и депозит за експертиза в размер на 150лева.

С оглед на изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АДЛЕР-МК“ ООД, ЕИК 115133908 да заплати на К. Д. М., ЕГН:********** сумата от 4251 лева, представляваща обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ за период от 6 месеца вследствие на прекратяване на трудовия договор, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 57,86 лева за периода 1.7.2021г.-18.8.2021г на основание чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху посочената присъдена главница, считано от *******, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „АДЛЕР-МК“ ООД, ЕИК 115133908 да заплати на К. Д. М., ЕГН:********** следните суми: на основание чл. 128, т. 2 КТ трудово възнаграждение за месеците ********* в общ размер от 582.12 лева, ведно 4 със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – ******, до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава за неизплатените трудови възнаграждения в размер на 18,76 лева, дължимо за периода за периода *******- ******; на основание чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през 2021г. в размер на 182.30 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – ********, до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2,76 лева, дължимо за периода *******- ******.

ОСЪЖДА „АДЛЕР-МК“ ООД, ЕИК 115133908 да заплати на К. Д. М., ЕГН:********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 700 лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

ОСЪЖДА „АДЛЕР-МК“ ООД, ЕИК 115133908 да заплати в полза на Държавата- бюджет на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 273,36 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съдПловдив в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 5