Решение № 105 от 22.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пловдив, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300502370 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по две въззивни жалби против решение №

3088/04.07.23г.,постановено по гр.д.№ 11923/22г.по описа на ПдРС,24-ти гр.с.,с което е признато за установено в отношенията между страните, по предявения от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,ЕИК-***,гр. Пловдив иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.52,ал.2 от ЗЗО,че Ф. Р. Д.,ЕГН - **********,от гр. ***му дължи следната сума, за която е издадена Заповед по чл.410 от ГПК № 3988/02.06.2022г. по ч.гр.д. № 7860/2022г.на П дРС, а именно: сумата в размер на 457,20 лв., представляваща цена на предоставена медицинска помощ в периода 18.03.2019г. – 22.03.2019г.,дължима поради прекъснати и невъзстановени за този период здравноосигурителни права, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 31.05.2022г.,до окончателното плащане и е отхвърлен иска за разликата над тази сума до претендираната претенция в размер на 692,90 лв.

Решението е обжалвано от ответницата Ф. Р. Д. чрез особения представител адв.В.В. в частта,с която е признато за установено по отношение на нея,че дължи на ищцовото болнично заведение сумата в размер на 457,20 лв., представляваща цена на предоставена медицинска помощ в периода 18.03.2019г.– 22.03.2019г.,дължима поради прекъснати и невъзстановени за този период здравноосигурителни права,както и в частта за разноските.В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност,необоснованост и неправилност на решението и се иска неговата отмяна в атакуваната част,като вместо това се постанови съдебен акт,с който да се отхвърли изцяло исковата претенция.

В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,ЕИК-***,с който се оспорва подадената въззивна жалба и се иска същата да се отхвърли,а решението да се потвърди в обжалваната 1 част.Претендират се разноски за двете инстанции.

Решението е атакувано и от ищеца- УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в отхвърлителната му част,с която иска е отхвърлен над уважения размер от 457,20лв.до претендирания такъв от 692,90лв.,т.е.за сумата от 235,70лв.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната част и се иска от въззивния съд да се отмени в тази му част,като се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи изцяло.Претендират се разноски пред двете инстанции.

Постъпил е в срок отговор и на тази въззивна жалба от въззиваемата по нея странаФ. Р. Д. със становище за неоснователност на същата по изложени в отговора съображения.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК,преценка на събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и като обсъди възраженията,доводите и исканията на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259,ал.1 о т ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Настоящият съдебен състав приема,че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Предвид горното и на осн.чл.269,изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението,съобразно направените оплаквания във въззивните жалби,като въззивния съд се произнесе по правния спор между страните.

Пред съда е предявен за разглеждане иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.52,ал.2 и чл.109,ал.1 от ЗЗО.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи,които са приети от съда и за които липсват оплаквания от страните с жалбите и с отговорите.

Не е спорна между страните приетата от ПдРС фактическа обстановка,въз основа на представените писмени доказателства (лист за преглед на пациент в СО от 18.03.19г. и направление за хоспитализация от същата дата,справка от НАП за здравноосигурителния статус на ответницата от 18.03.19г.,история на заболяването № 17791/158 от Нервна клиника к ъ м УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,декларация за информирано съгласие от 18.03.19г.,анамнеза,епикриза № 17791/158,покана за доброволно плащане,сметка на пациент от 12.05.21г.,медицински изследвания-за компютърна томография на глава,ЕКГ,клиникохимични изследвания за кръв и урина,консултация с нервни болести,писмо от

АСП,Дирекция Социално подпомагане-Пловдив до ищеца от 22.05.19г.,справка от ТД на НАП-Пловдив от 29.03.23г.,ценоразпис на платените услуги,предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,гр.Пловдив),че на ответницата прилошало на работното място,припаднала за кратко,получила изтръпване на лявата ръка и крак,като бил извикан екип на ЦСМП.Постъпила според листа за преглед на пациент в КДБ/СО в 9,20ч.на 18.03.19г.Тъй като спешното състояние не могло да бъде преодоляно,пациентката била изпратена за хоспитализация.Тя постъпила в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на същия ден в 12,00 часа,като била приета по спешност след извършен преглед в спешен кабинет и поставена диагноза „***“.Била насочена към стационарно болнично лечение в Клиника по нервни болести,където била хоспитализирана от 18.03.2019г. до 22.03.2019г. На ответницата били извършени процедури,консултации и изследвания по клинична пътека № 50.По време 2 на болничния престой ответницата била с прекъснати здравноосигурителни права,които не възстановила до изписването си.Подписана била от нея декларация за информирано съгласие,подписът под която е оспорен от ответницата.И щецът изпратил покана на ответницата за плащане на оказаната болнична помощ (образна диагностика, лабораторни изследвания, консултативни прегледи и 4 дни болничен престой) в размер на 692,90 лв.по ценоразпис на лечебното заведение към деня на хоспитализацията .Въпреки това, плащане не било извършено.Във връзка с оспорването на подписа на ответницата под декларацията за информирано съгласие е изготвена и приета СГрЕ,която дава заключение,че положеният под декларацията подпис не е изпълнен от Ф. Р. Д..

Няма спор,че исковата сума не е заплатена на лечебното заведение от НЗОК поради това,че към датата на хоспитализацията пациентката е била с прекъснати здравноосигурителни права ,(видно от двете справки от НАП),които не са били възстановени през времето на болничния й престой.Не се спори,че посочената сума не е заплатена от ответницата.

ПдРС е приел за установено,че ответницата е ползвала твърдените от ищеца медицински услуги и съответно е възникнала облигационна връзка.Приел е с оглед заключението на СГрЕ,че подписът в декларацията за информирано съгласие не е положен от Д.,но въпреки това счита,че същата е била запозната със съдържанието на декларацията и с цените на медицинската помощ.Този си извод съдът е обосновал с факта,че Д. е подала заявление-декларация чрез директора на лечебното заведение до директора на ДСП за плащане на оказаните медицински услуги по реда на социалното подпомагане,(което се установява от писмото на л.72 от първоинстанционното дело от ДСП).Следователно,щом като била реализирала част от правата,за които се съдържа информация в декларацията за информирано съгласие,то тя била запозната със съдържанието

,макар и да не я подписала.Освен това районния съд приема,че ответницата е била запозната с ценоразписа на болницата,позовавайки се на свидетелските показания на св.Г. С..На следващо място според съда поставената диагноза и приемането по спешност,както и подписването на декларацията от друго лице водело до извода,че състоянието на ответницата е имало животозастрашаващ характер,при което пациентът не е в състояние да даде информирано съгласие и законът допускал съгласието с извършваните медицински услуги,респективно и задължението за заплащане на определена цена за тях,да се замести от необходимостта от оказване на животоопазваща медицинска помощ.Т.е. макар лечебното заведение да не изпълнило в пълнота задължението си за общодостъпността на ценоразписа,това неизпълнение не било съществено според съда,доколкото бил предвиден друг ред за уведомяване на пациентите,а в крайна сметка пациентката била в спешно състояние,допускащо отклонение от правилата за уведомяването й.Така първостепенния съд намерил иска за доказан по основание,но не и за целия претендиран размер.Приел е,че част от изследванията и прегледите били извършени в рамките на оказаната й спешна помощ преди хоспитализацията и за тях не се дължи заплащане съгл.изричната норма на чл.52,ал.2 от ЗЗО във вр.с чл.82,ал.1,т.1 от ЗЗ.

При така изяснената фактическа обстановка въззивният съд намира следното:

1.По въззивната жалба на Ф. Р. Д.:

Основното възражение в жалбата касае опроверганото от СГрЕ твърдение на ищеца,че Д. е подписала декларацията за информирано съгласие,от което следвало,че пациентката не била запозната със съдържанието на декларацията и цените за медицинска помощ,както и че не била уведомена,че е със прекъснати здравноосигурителни права,което въвеждало в заблуда,че лечението се заплаща от НЗОК.Прави се възражение също,че лечебното заведение не спазило изискванията на чл.98,ал.2 от ЗЛЗ и не поставило на общодостъпни места в сградата си информация относно вида и цената на всички предоставяни медицински услуги и за начина на заплащането им,нито доказало тази 3 информация да е публикувана на интернет страниците на болницата и на МЗ.Поддържа се и възражението от първата инстанция,че сметката била изготвена повече от 2 години след хоспитализацията,докато всички останали документи били своевременно оформени,не се предствяла фактура към издадената сметка на пациента,каквато се изисквала съгл.чл.98,ал.4 от ЗЛЗ.

Действително съществува връзка (корелация) между правото на пациента по чл.86,ал.2,т.6 от ЗЗ да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение,и задължението му по чл.109,ал.1 от ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ,ако е с прекъснати здравноосигурителни права,в какъвто смисъл е соченото във въззивната жалба на Д. възражение.Ищецът не е ангажирал доказателства за това да е поставил на общодостъпни места в сградата на лечебното заведение ценоразписа за медицинските услуги,които предлага,нито начина на заплащането им,напротив,от показанията на св.С. е видно,че това не е направено и ценоразписа е поставян само в манипулционните,съответно се предоставял на пациента след постъпването му в клиниката.Не се представят доказателства и за публикуването на ценоразписа към процесния период в сайта на ищеца и на МЗ.Така действително ищецът виновно не е изпълнил задължението си за предоставяне на информация по чл.86,ал2,т.6 от ЗЗ.Въпреки това обаче настоящата инстанция споделя изводите на районния съд,че ответницата,макар и да не е подписала декларацията за информирано съгласие,е била запозната със съдържанието ѝ.

На първо място полагането на подпис под декларацията за информирано съгласие от друго лице следва да се разглежда в светлината на състоянието,в което се е намирала ответницата при приемането в болничното заведение.Тя е била с диагноза ***,оплаквала се е от изтръпване в лява ръка и крак,слабост,главоболие и за кратко е припаднала на работното си място,т.е.напълно е възможно към момента на приема да не е била в състояние да подпише сама декларацията.Това не означава непременно,че не е била запозната със съдържанието й.От факта,че е подала заявление до директора на ДСП чрез болничното заведение е видно,че е била информирана за две неща: че е здравно неосигурена,т.е.с прекъснати здравноосигурителни права и че като такава има право да поиска оказаната болнична медицинска помощ да бъде заплатена от ДСП след подаване на заявление за това.Това,че ответницата е била наясно,че следва да заплати лечението си се установява и от документа за наблюдение на болния,в който е записано „плаща такса 4 дни“и фигурира подпис на Д..Че е запозната с ценоразписа на ищеца се установява от показанията на св.С.,който посочва каква е процедурата по уведомяването на здравнонеосигурените пациети в болницата-ценоразписът е поставен в манипулационните,а след като се приеме пациента в съответната клиника,му се предоставя ценоразписа,като дори има човек,който го показва.Това се прави само по отношение на неосигурените пациенти и ценоразписът се предоставя на самия пациент или на негови близки.Ето защо настоящата инстанция намира,че ответницата е била уведомена за съдържанието на декларацията за информирано съгласие,която не е подписала лично.Искът е доказан по основание.