Решение № 188 от 07.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Благоевград, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200501198 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „П.К.Б.“, ЕООД срещу Решение № 615/07.08.2024 г. по гр.д. № 601/2024г. по описа на РС Благоевград, в частта с която са отхвърлени исковете на дружеството за установяване дължимостта на размера главница над присъдената сума от 530.20 лв. до размера от 798.31 лв. и за договорна лихва в размер на 461.83 лв. за периода от 10.09.2022г. до 05.09.2023г. - датата на предсрочната изискуемост.

Жалбоподателят сочи, че решението е незаконосъобразно.

Оспорва направения от РС извод за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК р.

Оспорва извода, считайки че неправилно е обоснован от РС с необходимостта възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ да бъдат включени в ГПР-то.

Сочи, че е доказано основанието за дължимост на уговорените възнаграждения за тези допълнителни услуги, предвид предоставената възможност за избор на кредитополучателя да се възползва от тях или не, като набляга, че кредитополучателят реално се е възползвал от допълнителните 1 услуги като е ползвал „отлагане на вноски по кредита“ и „намаляване на определен брой погасителни вноски“.

Акцентира, че ползването на тези услуги не е условие за предоставяне на кредита, нито за получаването му при предлаганите условия, което изрично е посочено в договора. Затова възнагражденията за тях не са разход по правилото на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което не следва да се отчитат при формиране на ГПР-то.

Затова сочи, няма нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПКр. надвишава пет пъти размера на законната лихва.

– ГПР-то не

Освен това счита, че тези възнаграждения дали следва да са включат в ГПР-то или не, е въпрос относим към действителността на съответните клаузи, а не към действителността на целия договор, предвид чл. 19, ал. 5 и ал. 6 от ЗПКр. Съгл. чл. 26 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора.

В контекста на изложеното изразява становище, че следва да се извърши прихващане само с платеното за закупените доп. услуги „Фаст“ и „Флекси“, лихвите за забава и таксите по тарифа, не и с платената договорна лихва от 268,02 лв., поради което следва допълнително да им присъди още 268,11 лв към присъдения размер главница от РС от 530,20 лв., както и им се присъди и договорно възнаграждение 461,83 лв. Претендира разноски.

Въззиваемият не изразява становище по жалбата.

БлОС счита жалбата за допустима - подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

С атакуваното решение РС по предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.

1 и ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е признал за установено по отношение на Д. П. П., че дължи на „П.К.Б.“ , ЕООД по издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1343/29.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2888/2023г. по описа на Районен съд[1]Благоевград, на сумата от 530.20 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 40008026654 от 15.02.2022 г.

Съдът е отхвърлил иска за главница над уважения размер от 530.20 лв. до 2 пълния претендиран размер от 1 290.18 лв.; за договорната лихва в размер на 461.83 лв. за периода 10.09.2022 г. до 05.09.2023 г. /датата на предсрочната изискуемост/; за лихвата за забава за периода от 11.03.2022 г. до 05.09.2023 г. в размер на 157.82 лв.; за законна лихва за периода от 05.09.2023 г. до 21.12.2023 г. в размер на 117 лв., и за възнагражденията за закупената услуга „Фаст“ за 410.79 лв. и за закупената услуга „Флекси“ за 840 лв., дължими по Договор за потребителски кредит №40008026654 от 15.02.2022 г.

Решението се атакува за неприсъдения размер главница от 268, 11 лв. и за договорната лихва от 461,83 лв.

Решението е валидно, а в атакуваната част и допустимо.

За произнасяне по доводите в жалбата, касаещи правилността му, предвид чл. 269, изр. 2 от ГПК БлОС, въз основа на събраните по делото доказателства, тезите на страните и закона, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се оспорва приетото от РС, че със сключения между страните Договор за потребителски кредит Стандарт № 40008026654 от 15.02.2022 г., видно от съдържанието му „П.К.Б.“, ЕООД, в качеството на кредитор е предоставил на Д. П. П., в качеството на кредитополучател /клиент/ кредит в размер на 1 500 лв., със срок на кредита от 30 месеца, при размер на всяка вноска от 79.64 лв., при договорен годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.93%, годишен лихвен процент /ГЛП%/ - 41%, лихвен процент на ден - 0.11%; и че общото задължение по заема възлиза на 2 389.28 лв.

Съгласно Договора за потребителски кредит /т.V и т.VI/ клиентът е закупил допълнителни услуги: допълнителната услуга „Фаст“, за която дължи възнаграждение в размер на 525 лв. и допълнителната услуга „Флекси“, за която дължи 1050 лв., като общият размер на вноската по тях е 52.50 лв. и е дължима заедно с месечната вноска по кредита. Така общото задължение по кредита, включващо и сумата за закупените допълнителни услуги възлиза на 3 964.28 лв., с размер на месечната вноска от 132.14 лв.

Видно от т.15.1. и т.15.2 от Общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит, допълнителната услуга „Фаст“ се изразява в приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за 3 отпускане на потребителски кредит в системата на „П.К.Б.“ ЕООД, съотв. допълнителната услуга „Флекси“ се изразява в право кредитополучателя да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в договора.

При извършената от РС служебна проверка относно действителността на договора е счел, че е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, изисква щ в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

Посочил е, че нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Във всяка една от тези хипотези, според РС - е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК р., доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПКр. му признава и гарантира.

Предвид че възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват разходи по кредита по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, които съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включ ат в размера на ГПР, а те не са, РС е приел, че в договора размера на ГПР от 48.93% е посочен формално, тъй като не отговаря на действително приложимия между страните равняващ се на 246.28%, ако се включат възнагражденията за закупуване на двете допълнителни услуги .

Предвид констатираното нарушение РС на основание чл. 22 от ЗПК е счел договора за недействителен, тъй като според цитираната разпоредбаq когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

4

Жалбоподателят оспорва правните изводи на съда за нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПКр.

Според жалбоподателя изборът и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия, поради което те не са разход по правилото на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което не следва да се отчитат при формиране на ГПР-то.

За преценка основателността на доводите, БлОС съобрази следното:

В т. 1 на § 1 от ДР на ЗПК е предвидено в „Общия разход по кредита за потребителя“ да се включва и разхода за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Въпросът - дали закупуването на допълнителни услуги е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри - подлежи на изследване, въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи.

Това изрично е посочено от СЕС в т. 43 и т. 44 по дело С-714/22 г., постановяващи тази преценка да не се обосновава единствено и само, че допълнителните услуги с а поискани свободно при сключване на договора за кредит, а да се извърши като се съобразят всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорната конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ за потребителя.

Извършването на такава преценка ще определи възнагражденията за 5 закупуване на услугите „Фаст“ и „Флекси“ разход ли са или кредит, предвид условието при което следва да се считат за разход, визирано в т. 1 на § 1 от ДР на ЗПКр.

БлОС счита, че анализа на представените доказателства сочат, че със закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която изисква ГПР да не надхвърля 50%; както и че закупуването им представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

БлОС споделя изцяло и съображенията на РС, с които приема клаузите за закупуване на допълнителните услуги са неравноправни и че с тях се нарушава чл. 10а, ал. 2 от ЗПКр., забраняващ кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

От съдържанието на закупените допълнителни пакети услуги е видно, че по същността си те са дейности по управление на кредита, поради което с тях очевидно се прикриват разходи, които следва, но не са намерили отражение в посочения в договора размер ГПР, които ако бяха съобразени би се превишил законодопустимия предел ГПР, фиксиран в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Със закупуването им кредитът неимоверно се е оскъпил, предвид че възнаграждението за услугите възлиза на повече от самия получен кредит /получения кредит е 1500 лв., а възнагражденията за двата пакета услуги възлиза на 1575 лв./ т.е. със закупуването им сумата за връщане от потребителя е нараснала с повече от 100%, от което следва, че разходите са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия му заем. От посоченото следва, че с клузите за закупуването им се цели единствено и само неоснователното обогатяване на кредитора и поставяне потребителя в неравностойно положение спрямо него и затова правилно са счетени от РС за неравноправни по см. на чл.143 от ЗЗП, както и че с уговарянето им се заобиколя ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, за да се постигне тази цел.