Решение № 171 от 25.03.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Видин, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20231320101513 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба вх. № 8126/31.07.2023 г. от С. Р. Г. от гр. Видин, чрез адв. Д.М, против "С. К." АД с ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление гр. Ш, пл. „О” № *, представлявано от С.Н.Т

Предявен е иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка на чл. 27 от Договор за паричен заем № 842275/10.06.2022 г., сключен между страните, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл трето от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11, чл.

19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Ищцата твърди в исковата молба, че на 10.06.2022г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит от разстояние № 842275. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2000,00 лева. Размерът на годишната лихва е 36 %, а на годишния лихвен процент на разходите е 42,58 %. Размерът на общата сума, която ищцата е следвало да върне е 3074,71 лв.

Посочва се, че в чл. 17, ал. 1 от процесния договор е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, 1 отпуснала кредита.

Съгласно чл. 27 от договора, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 17, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски.

Твърди се, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 3906,89 лв., тъй като не е представила в срок надлежни поръчитЕ. или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като месечната погасителна вноска е станала 290,90 лв., а общата сума, която е следвало да се върне – 6981,60 лв.

Поддържа се, че клаузата за неустойка по чл. 27 от договора за паричен заем е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Случаят касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. На длъжника е вменено задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това, се увЕ.чава опасността от свръхзадлъжнялост. Касае се за неустойка за неизпълнение на задължение, което не е пряко свързано с претърпени вреди, в който случай неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цЕ. единствено постигането на неоснователно обогатяване. С процесната клауза за неустойка се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което не произтичат вреди. Тази неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде събрано в срок, които вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Поддържа се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Посочва се, че непредставянето на обещани обезпечения, съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая, кредиторът вместо да санкционира липсата на обезпечение с предсрочна изискуемост, начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Ищцата поддържа, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или 2 да се ползват правата на кредитора по чл. 71 ЗЗД при непредставено обезпечение. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и неустойката да не се дължи, то това плащане се явява възнаграждение, дължимо под условие, тъй като договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Ищцата поддържа, че клаузата за неустойка е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Счита също така, че клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Ищцата посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗП при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК е установено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на изложеното се поддържа, че е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че сключването на договора е инициирано от ищцата с попълване на 10.06.2022 г. на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на ответното дружество. Поддържа, че сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.

В отговора на исковата молба се твърди, че ответното дружество не е начислявало и събирало неустойка, както и че клаузата за неустойка е валидна.

Посочва се, че в случая неустойката е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето 3 задължение, с оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Видно от договора, неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца.

Посочва се, че договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на договора за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер, обхващащ цЕ.я период на договора, изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цЕ. и не предвижда неоснователно разместване на блага. В случая уговорената неустойка не излиза извън присъщите функции и има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си.

Твърди се, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като същият може да бъде по-голям от размера на главното задължение. Доколкото по-големият размер на неустойката е обусловен от бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като изначално договорен в противоречие на добрите нрави. Посочва се, че съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, дори неустойката да се приеме за прекомерна, тя е действително задължение, което може да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло.

Сочи се, че по правило неустойката представлява предварително определено обезщетение, с оглед което е нормално нейният размер да е предварително уговорен между страните и включен като част от погасителните вноски, като изрично е записано, че това е дължимата вноска само при хипотезата на чл. 20 от договора - в случай, че заемателят не представи обезпечение. Поради това се твърди, че включването на неустойката в падежните вноски е правилно с оглед изискванията на закона.

Поддържа се, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът е бил запознат с условията на договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто 4 електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му.

Ответникът поддържа, че ищцовата страна, знаейки, че няма да може да изпълни задължението си, е действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД, който гласи, че при воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат обезщетение.

Предявени са насрещни искове от "С. К." АД гр. Шумен против С. Р. Г. от гр. Видин за осъждането на ответницата по насрещния иск да заплати на дружеството сумата от 1954.99 лв. (хиляда деветстотин петдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки) - оставаща главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 842275 от 10.06.2022 година, ведно със законната лихва от датата на постъпването на молбата за предявяване на насрещния иск – 20.10.2023 г. до датата на окончателното и изплащане, както и за осъждането на ответницата по насрещния иск да заплати на „СТИК КРЕДИТ" АД сумата от 837.24 лв. (осемстотин тридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки) - договорна лихва върху главницата съгласно Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 842275 от 10.06.2022 година, както и за осъждането на ответницата по насрещния иск С. Р. Г. да заплати на дружеството сумата от 203.29 лв. (двеста и три лева и двадесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва върху остатъка от главницата за периода 10.12.2022 г. до 19.10.2023 г.

Претендира се присъждане на направените деловодни разноски в производството по предявените насрещни искове.

Твърди се в насрещната искова молба, че на 10.06.2022 г. по повод на попълнена от страна на ответницата заявка на сайта на дружеството е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 842275. С въпросния договор страните са се договорили дружеството да предостави на ответницата сумата от 2000 лева като потребителски кредит. В изпълнение на поетите от страна на дружеството договорни задължения на 10.06.2022 година същото е предоставило заемната сума на С. Р. Г. чрез банков превод по посочена от нея банкова сметка в Юробанк България. Страните са се 5 договорили ответницата да заплати възнаградителна лихва на дружеството в размер на 36% на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 %. Страните са се договорили също така, че просрочените плащания се олихвяват с лихвен процент от 10 %. Твърди се, че при сключването на Договора за потребителски кредит на ответницата по насрещния иск е предоставена необходимата преддоговорна документация, включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите към договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителния план. Посочва се, че съгласно подробно описаната в Общите условия процедура по кандидатстване и сключване на Договори за потребителски кредити от разстояние ответницата по насрещния иск е натиснала бутона „Подпис", с което е изразила своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора. Поддържа се, че Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 842275/10.06.2022 г. е сключен между страните при изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК.

Твърди се, че в изпълнение на поетите от страна на ответницата С. Р. Г. задължения по Договора, същата е направила следните вноски за погасяване на задължението си по договора, а именно: на 10.07.2022 година сумата от 290.90 лева, на 16.08.2022 година сумата от 291 лева, на 18.09.2022 година сумата от 290 лева, на 12.10.2022 година сумата от 50 лева, на 18.10.2022 година сумата от 50 лева, на 26.10.2023 година сумата от 10 лева, на 07.12.2022 година сумата от 60 лева, на 09.02.2023 година сумата от 30 лева, на 13.03.2023 година сумата от 50 лева, на 12.05.2023 година сумата от 50 лева и на 12.06.2023 година сумата от 35 лева. Посочва се, че ответницата по насрещния иск не е изпълнявала поетите от нея задължения и в период от повече от два месеца, съгласно постигнатата договорка между страните отразена в чл. 24 ал. 1 от Договора дружество счита, че са настъпили предпоставките за настъпването на предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора, считано от 10.12.2022 година като дължимите към момента на подаване на насрещната искова молба суми по договора от ответницата са следните: