Решение № 567 от 20.07.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Благоевград, 20.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20231210100846 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от С. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: ... със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: ... против „СТРУМА“ ЕООД, ЕИК 811142304, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ***, ет. 4, представлявано от управителя .....

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника „СТРУМА" ЕООД, ЕИК 811142304, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул.

"Петко Д. Петков", № 10, ет. 4, представлявано от управителя .... да заплати на ищцата С. М.

Д., с ЕГН **********, с адрес: с... сумата в размер на 15 000,00 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от публикуваната на 16.11.2022 г. във вестник „СТРУМА“, брой 267 статия със заглавие „Забрадената осмокласничка от Горно Краище С. М. се върна от Лондон със съпруг арабин, за да прави в селото образователен център за 100 деца“, които неимуществени вреди се изразяват в претърпени от ищцата душевни болки и страдания, стрес, притеснение, накърняване на лични права и законни интереси, чест, достойнство, добро име и обществен имидж, ведно със законната лихва от датата на деянието 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 16.11.2022 г. във вестник „СТРУМА, брой 267 на първа страница /публикацията продължава и на шеста страница/ била публикувана статия със заглавие „Забрадената осмокласничка от Горно Краище С. М. се върна от Лондон със съпруг арабин, за да прави в селото образователен център за 100 деца“.

Твърди се, че самото заглавие на статията се цели да се накърни доброто име на ищцата, с което се ползва, тъй като статията започвала със „забрадената“ осмокласничка. Заглавието на статията насаждало отрицателни нагласи в читателите на вестника, като нейната личност се представяла в негативна светлина и се целяло да се внуши, че ищцата се връща от Лондон със съпруг арабин, за да прави в селото образователен център, който съвсем явно се опитват да свържат с незаконна дейност.

Твърди се, че в цитираната статия на стр. първа веднага под заглавието правило 1 впечатление следният израз: „Притеснен съм да не ми докара някоя ислямистка секта, надявам се държавните институции да ми помогнат да се опазим, сподели кметът Б. Б.“ посочените изрази биват приписвани на кметът на селото.

Твърди се, че в статията в негативна насока се правила връзка с това, че щом е била избрала да изповядва религията си, покривайки косите си с шал и желаейки да упражни правото си на образование, посещавайки учебните си занятия в този вид, то единадесет години по-късно е напомнила за себе си и е била изправила властите на нокти с това, че е решила да прави образователен център в родното си село за 100 деца.

Излага се, че публикацията продължавала на стр. 6-а (шеста), в която статията особено впечатление правило следната представена на читателите информация — „Кметът на селото Б. Б. обаче е доста притеснен от начинанието на младата лондончанка, защото се опасява да не му докара в Горно Краище някоя ислямистка секта”. Твърди се, че при проведен разговор между ищцата и г-н Б. обаче, след публикуване на статията, същият я уверил, че контакт между него и вестника не е бил осъществяван и изразите, написани във вестника са недостоверни.

Особено впечатление правило и следната представена на читателите информация:

..Миналото на С. определено води в тази насока“- отправяйки необосновано обвинение, използвайки случай от 2011г. и 2012г., в който тя избрала да упражни едно свое законно право - правото да практикува религията си, да покрие косите си с шал, както и правото й на образование, прокламирани, както от Конституцията на Република България, така и от ЗВ.

Било посочено още в статията : „11 години по-късно отново напомни за себе си и изправи властите на нокти“ - като се твърди, че отново било съчинено, некоректно, невярно твърдение. Имайки предвид намеренията й да инвестира в страната, в мястото и хората, с които е израсла, да развива потенциала на децата в селото, които тя изключително много цени, и вярва че заслужават възможности за развитие. Сочи се, че ако това е което изправя властите на нокти /което между другото е невярно твърдение, тъй като не сме имали контакт или размирици с никоя управляваща институция/ , какво би следвало за медиите разпространяващи невярна и подвеждаща информация, която в резултат създава разделение на населението, като последиците от това са във вреда на обществения интерес. Това би трябвало не само да “изправи властите на нокти“, но и да бъде наказано по закон.

Излага се, че в края на статията било написано “В селото имаме 1260 жители, доста от тях са деца и трябва да сме много внимателни с подобни инвестиционни намерения”, коментира за „Струма“ селският кмет. Още днес той е решил да извика в кметството С., за да му развие подробно идеята си“, което представлявало друго некоректно твърдение на Вестник “Струма“, базирано на изказване на кмета, което той отрича. Освен това се сочи, че ищцата не е викана в кметството от кмета на селото и подобен разговор между тях не е осъществяван.

В резултат на публикацията твърди, че била подложена на дни от безсънни нощи, емоционален дистрес, затруднения и дори невъзможност да се фокусира върху ежедневния живот и семейството си. Излага се, че горепосочената статия дълбоко накърнила общественото мнение за нея и очевидно същата имала за цел да я опише като човек, който е свързан с незаконни ислямистки организации. Статията била разпространена, чрез найтиражирания вестник в югозападна България и станала повод за голям обществен коментар.

Сочи се, че съгласно конституцията на Република България, и нейните международни споразумения в сферата на човешките права, следва всеки да има основното право на свобода изразяване, достъп до информация, защита на личното достойнство и неприкосновеност на личния живот и право на безопасност и сигурност. Твърди се, че медиите имат, както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения.

Отразеното в статията, че е щяла да „докарам“ някоя ислямистка секта в с. Горно Краище се твърди, че е една журналистическа измислица, която няма никаква подкрепа с реални факти и не отговаря на истината. Във вестника се правило журналистическа инсинуация, като се пишело, че нейното минало определено водило в тази насока. По един изключително 2 недопустим начин че в статията се сочи, че се прави внушение е това, че след като в 8 (осми) клас е взела решението да изпълни едно от изискванията в религията, която изповядва, да покрие косите си е шал, което само по себе си е акт на личен избор, бивало изопачавано и използвано против нея, правейки извода, че 11 (единадесет) години по-късно е свързана с незаконни ислямистки секти.

Твърди се, че не отговаря на истината написаното в процесната статия, че кмета на с.

Горно Краище Б. Б. е бил притеснен „да не му докарам някоя ислямистка секта“ както се сочи от вестника, като позвънила на кмета на с. Горно Краище г-н Б. Б., за да разбере защо в статията са цитирани негови думи, които не би следвало да са истина, тъй като не е свързана с „ислямитски секти“. В разговора г-н Б. се сочи, че същият заявил, че той не е предоставял такава информация на вестник „Струма“, той самия бил учуден, защо по този начин е цитиран в статията.

Твърди се, че в статията по недопустим начин се правило журналистическо внушение, изменяйки и изопачавайки факти и ситуации, че щом е изявила желание да реализира Образователен център, то този образователен център би бил свързан с „незаконни секти“, като нейното желание, което споделила и пред общината било да се направи един образователен център, който да служи за обучението на децата на чужди езици, както и спомагането им с допълнителни уроци по изучаваните в училище предмети. Твърди се, че създаването на образователен център не е забранена от закона дейност и се извършвала след като съответните институции дадат своето разрешение. В конкретния случай без да се изчакат решенията на институциите в статията се правило внушение, че този център, който още не е създаден ще бъде под влиянието на „ислямистки секти“ и това застрашавало децата в с. Горно Краище.

Твърди се, че в резултат на така изнесени недостоверни факти, ищцата претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в причинени й душевни болки и страдания, като същите й причинили силен дискомфорт, невъзможност да изпълнява ежедневните си занимания. Сочи се, че самата тя е човек е висок морал и винаги е спазвала действащото българско законодателство. Изпитала изключително притеснение и за това, как ще бъдат възприети посочените публикации от нейните близки, познати и от обществото като цяло. По така изнесения материал в статията се принудила да дава обяснения пред близки и познати за неща, които не са верни и не отговарят на действителността, което се твърди, че й причини допълнителен стрес и притеснения.

От друга страна се сочи, че никой от редакцията на вестника, както се изисква според правилата на журналистическата етика и добрата журналистическа практика, преди отпечатването не я потърсил за нейната гледна точка по случая.

От правна страна, с оглед на изложената фактическа обстановка се счита, че са налице основанията за ангажиране на деликтната отговорност на ответника „СТРУМА” ЕООД собственик и издател на вестника. Независимо от това кой е автор на статията, служителите на дружеството - главен редактор и/или редакционен съвет се твърди, че са отговорни за публикациите в печатното произведение. От това им качество се сочи, че следва задължението им да проверят, редактират и преценят, кои статии и в какъв вид, следва да бъдат публикувани. Безспорно се твърди, че при изпълнение на това свое задължение служителите в съответната медия е следвало в съответствие с правилата на „добрите нрави” и журналистическата етика да не допускат да бъдат публикувани материали, засягащи авторитета и доброто име на лицата, за които същите се отнасят, както и да не допуска публикуването на недостоверни факти. Именно по този начин се сочи, че чрез публикацията на процесния материал са доведени до знанието на неограничен кръг от хора позорящи доброто й име недостоверни и непроверени факти, в резултат, на което са претърпените от ищцата неимуществени вреди, които продължава да търпя и понастоящем и се изразяват в преживените от нея душевни болки и страдания, стрес, притеснение, накърняване на нейните лични права и законни интереси, чест, достойнство, добро име и обществен престиж.

С оглед на горното, се сочи, че о отношение на ответника „СТРУМА" ЕООД, са налице 3 основанията за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на дружеството, съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Твърди се, че безспорно ответника по иска, в качеството си на издател на вестник „СТРУМА” ЕООД се явява възложител на работа по отношение на Главния редактор на вестник „СТРУМА” и авторите на статиите в печатното издание по смисъла на чл. 49 от ЗЗД и в частност на лицето изготвило процесиите материали. В настоящата хипотеза, чрез публикацията на процесната статия, от страна на „СТРУМА" ЕООД, се твърди, че последният е довел до знанието на неограничен кръг лица изложените в тях неверни факти и обстоятелства и използваните негативни определения. Като пряка и непосредствена последица от посоченото се твърди, че са и претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни болки и страдания, накърняване на нейните лични права и законни интереси, чест, достойнство и обществен престиж, които продължава да търпи и понастоящем, и й се отразяват изключително негативно в личния и професионален живот.