Решение № 918 от 01.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 918 гр. Б., 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120203302 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН по жалба на „А.

Д. Д. Т.“ ООД с ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... представлявано от П. И.

И., чрез адв.Н.

К.

АК-Б. срещу наказателно постановление № 841910F831289/07.08.2025г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27 ал.2 вр. ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ (наричана накратко Наредбата) във връзка с във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изр.2 вр.ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева.

Със жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Изразява се становище, че липсват доказателства за причинени вреди на бюджета, както и данни за укриване на данъци или системно извършване на нарушения.

Претендира се, че АУАН и НП са издадени при липса на оценъчно обсъждане на факторите за приложението на чл.28 ал.1 ЗАНН. Счита се, че са дерогирани разпоредбите на чл.42 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради непосочване на датата на извършване на нарушението, което на свой ред препятства проверката относно спазването на сроковете на чл.34 ал.1 ЗАНН. Счита се, че не е достатъчно изяснена фактическата обстановка в акта и в НП както и че съществува неяснота относно наложената наказание и основанието за неговото налагане.

В открито заседание адв.А. редовно призована се явява лично и поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Представя подробна писмени защита, в която възпроизвежда и доразвива аргументите от жалбата с настояване на преоценка на квалификацията на деянието в такова по чл.28 ЗАНН.

1

За административнонаказващия орган се явява ЮК Т., която пледира за потвърждаване на НП и излага съждения за неприложимост на института на маловажния случай.

Претендира присъждането на ЮК възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14 дневния срок по чл.59 ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на лист 10 от делото). НП е било връчено на упълномощено от управителя на дружеството лице. Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът я приема за процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Не се спори, че дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – х. „Л.“ , находящ се вгр.Б. , ул.....

На 20.06.2025г в 12,18 часа при направена проверка в търговския обект било установено, че при изведен КЛЕН на 10.06.2025г фискален бон №0004674000/10.06.2025г в 21,40 от наличното в обекта ФУ модел „Datecs FP2000“ с ИН на ФУ DТ278385 и ИН на ФП 02956430, с регистрационен номер в НАП 4711376/23.04.2024г отразява извършена нощувка в данъчна група „А“, е следвало да се отрази в данъчна група „Г“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък добавена стойност.

Проверяващите отчели, че в касовия бон било допуснало нарушение на чл.27 ал.2 вр. ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ, като дружеството не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група, според вида на продажбите. АУАН е бил съставен в присъствието на лице, което е посочено в качеството на упълномощено (пълномощно на лист 16 от делото). В акта са направени писмени възражения (нечетливо изписани и съдът не може да ги възпроизведе).

В срока на чл.44 ал.1 ЗАНН са били представени и писмени възражения (лист 14 и 15 от делото). В тях се твърди, че отчетеното нарушение се дължи на технически проблем от софтуера и че не е налице нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Моли се за маловажност на деянието.

Административнонаказващият орган на 07.08.2025г издал атакуваното наказателно постановление, като в него е описана същата фактическа обстановка както в акта, и е направена същата правна квалификация по чл.27 ал.2 вр.ал.1 т.1 от Наредбата вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. На основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Така изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказателствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на доказателствения материал по делото-писмени и гласни доказателства, приобщени чрез разпита на свидетеля С. Х..

2

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025г (лист 71-80 от делото), както и Заповед №445/16.06.2025г (лист 70 от делото).

При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени изисквания на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В НП са изложени достатъчни по съдържание констатации относно вида и обективната съставомерност на нарушението, касаещо нормативен акт по прилагане на чл.118 ал.4 ЗДДС, а именно Наредбата и конкретно нейния чл.27 ал.2 вр. ал.1 т.2. В случая, при максимална точност и в акта, и в НП е посочено, че проверката е извършена на 20.06.2025г, а процесното нарушение е извършено на 10.06.2025г и същото се отнася до неправилно класифициране на данъчна група „А“ вместо в данъчна група „Г“. Изяснени са подробно и последователно в пълнота фактите, относими към формата на изпълнителното деяние, което са доказа в хода на производството.Те не се оспорват от дружествотожалбоподател.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 27, ал.1 на същата Наредба, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

За да се определи дали една доставка трябва да се квалифицира като „доставка на стоки“ или като „доставка на услуги“, следва да се вземат предвид всички обстоятелства по осъществяване на сделката, за да се установят нейните характерни елементи и да се установят доминиращите елементи.

Съгласно чл.27 ал.1 т.2 от Наредбата лицата по чл.3 са длъжни да регистрират всяка продажба на стока и услуга по данъчни групи според вида на продажбата в случая в група „Г“ –за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС.

3

Съдът не кредитира възражението за приложимост на чл.28 ЗАНН, тъй като счита че тази норма е неприложима в настоящия казус. Обстоятелството, че дадено нарушение е формално, елиминира възможността от него да се преценява липсата или незначителността на вредните последици като привилегироващ фактор по чл.28 ЗАНН. Става въпрос за създадена систематична трайност в едни продължителен период, извън обхвата на фискализирана продажба на 10.06.2025г с оглед отчитането на продажби в група „А“ вместо в група „Г“.

Изложеното илюстрира недвусмислено изграждащия се през м.01.2025г –м.06.25г по отношение на дружеството–жалбоподател последователен модел на търговска дейност, в който са заложени нарушения на чл.27 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Наредбата при реализиране на доходи от облагаема дейност чрез неправилно регистриране на доставки на стоки в издаване теза тях касови бележки от фискално устройство. Предвид изложеното НП е обосновано, законосъобразно и правилно и следва да бъде безусловно потвърдено.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, ЮК е поискал да му бъдат присъдени направеното в това производство ЮК възнаграждение. В случая делото не представлява фактическа и правна сложност и съдът намира, че следва да бъде присъдено възнаграждение в минимален размер от 130 лева предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата на МС по приложение на НБПП (в сила от 01.10.2025г). По аргумент на т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част наказващият орган – в случая това е НАП-със седалище в гр.София. Дружеството –жалбоподател следва да бъде осъдено да ги заплати.

Така мотивиран Б.кият районен съд, V наказателен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №

841910F831289/07.08.2025г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „А. Д. Д. Т.“ ООД с ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... представлявано от П. И. И., чрез адв.Н. К. АКБ. за нарушение на чл.27 ал.2 вр. ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ (наричана накратко Наредбата) във връзка с във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изр.2 вр.ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА „А. Д. Д. Т.“ ООД с ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... представлявано от П. И. И., чрез адв.Н. К. АК-Б. да заплати на НАП-София направените в хода на съдебното производство разноски за ЮК възнаграждение в размер на 130 (сто и 4 тридесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5