Решение № 129 от 19.02.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. София , 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000503069 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 4345/20.07.2020г. постановено по гр.д. 9481/2019г., по описа на СГС, ГО, 12 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъдена да заплати в полза на С. П. А. сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - следствие от ПТП, настъпило на 22.06.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2019г. до цялостното й изплащане, както и сумата от 650 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважения иск/.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над 50 000 лв. до сумата от 60 000 лв., като неоснователен в тази част, а акцесорния иск за лихви за периода от 24.01.2019г. до 03.10.19r.

Със същото решение С. П. А. е осъдена да плати в полза на ЗК „Лев инс“ АД сумата от 58 лева съдебни разноски /съразмерно на отхвърления иск/, както и 50 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.

По компенсация ЗК „Лев инс" АД е осъдена да плати на адвокат О. 2 030 лева - 1 адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА, а в полза на СГС сумата от 2 000 лева - д.т. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят- ответник ЗК „Лев инс“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част, за сумата над 30 000 лв. до 50 000 лв. и моли съда да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. Посочва, че определеният от съда размер не отговаря на действително претърпеннте и доказани вреди и обезщетението е прекомерно завишено. Изтъква факта, че справедливият размер би бил 30 000 лв. От друга страна посочва, че с исковата молба е представен негоден като доказателствено средство Протокол за ПТП, без данни за номер, дата и т.н. Не са изяснени причините за произшествието, дали е друго превозно средство, препятствие на пътя, неправилно боравене с лостовете на управление, невнимание, висока скорост, техническа неизправност, др. Вещото лице автоексперт е изготвило заключението си единствено въз основа на този Констативен протокол, поради което отговорите му имат прогнозен характер, изразено е предположение за неправилно въздействие от водача върху органите за управление, поради което л.а. е загубил устойчивост при предполагаема скорост над 120 км./ч., преобърнал се е наляво. Въпреки че л.а. се е преобърнал на лявата си страна - водачът няма увреждания, а ищцата претендира обезщетение за увредена дясна раменна става. Оспорва извода, че дясното рамо на ищцата е свободно движещо се в купето на автомобила. Няма части и детайли, които да са навлезли в купето на автомобила от дясна страна. Посочва, че С. П. А. не е получила травматични увреждания, които са характерни за пътник на предна дясна седалка, с поставен предпазен колан. Ищцата не би могла да получи описаната контузия на дясно рамо в случай, че към момента на настъпване на произшествието се е обезопасила с правилно поставен, изправен предпазен колан. От друга страна щетите по автомобила са повърхностни, няма щети в дълбочина, което показва, че ударът не е бил с висок интензитет. Ищцата се е возила на предна дясна седалка. Първоинстанционният съд не е отчел съпричиняване от страна на ищцата на посочените травми, въпреки явното неизпълнение на задължението й по чл. 137а от ЗДвП да пътува с поставен предпазен колан. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. П. А. оспорва жалбата като моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че са причинени следните травматични увреждания: Кръвонасядане на десен горен и долен клепач, Оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на дясна скула, Многофрагментно счупване на главата на дясната раменна кост, Охлузване на десен и ляв лакът, Кръвонасядане и оток на дясно бедро, Разкъсно-контузна рана на лява пета, Кръвонасядане на корема.

Оспорва като неоснователни твърденията на жалбоподателя ЗК Лев Инс АД, че не е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите телесни увреждания. От заключението на приетата по делото КСМАТЕ се установ ява, че 2 причинените на С. П. А. телесни увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. След необходимата подготовка е извършено оперативно лечение на счупването, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Поради недобра позиция на фрагментите, след една седмица е извършено второ оперативно лечение, като към металната остеосинтеза с плака и винтове е са добавени още 3 винта. Поставена е имобилизация за 60 дни. На 27.05.2019г. ищцата постъпва в УМБАЛСМ Н.И.Пирогов за отстраняване на металната остеосинтеза, като са отстранени само плаката и винтовете към нея. Общо лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 6 месеца. При извършения личен преглед на ищцата, вещото лице е установило ограничен обем на движение в дясна раменна става, при повдигане на ръката настрани от 110 градуса, при норма 180 градуса. С оглед вида, давността и тежестта на травмата, това ограничение на обема на движение на дясна раменна става, ще остане за постоянно, като необратима последица за цял живот. Вещото лице установява още, че са налице трайни белези по предната страна на дясна раменна става и мишница с S - образен оперативен белег с дължина 18см. Ищцата продължава и към момента да търпи болки и страдания в областта на счупването, ограничени и болезнени движения в дясна раменна става, засилващи се при натоварване и смяна на времето. Счита за неоснователни изложените във въззивната жалба съображения за присъждане на по- нисък размер на застрахователното обезщетение.

Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата С. П. А. твърди, че на 26.06.2018г. около 19. 30 часа л.а.„ВАЗ 2101“ ДК № ***, управляван от Я. Б. П., се движел по АМ „Тракия“ с посока от гр.Пловдив към гр.София в дясната активна лента и скорост около 120km/h. На предна дясна седалка е пътувала С. П. А.. В района на км. 37+300, най вероятно от въздействие от водача върху органите за управление, автомобилът е загубил устойчивост, отклонил се е в дясно, преминал е през аварийната лента и затревена площ в дясно от пътното платно със странично приплъзване, попаднал е в отводнителна канавка, след удар с предна дясна част в ската на канавката се е преобърнал на лявата си страна и след изразходване на пълната кинетична енергия се е установил в покой на мястото . Вследствие на удара в канавката и преобръщането пътуващата на предна дясна седалка, С. А., е получила телесни увреждания, причинили болки и страдания. Посочва, че за л.а.„ВАЗ 2101“ ДК № ***, управляван от Я. Б.

П. е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП при ответното дружество. Претендира ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, да й заплати обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат от ПТП на 22.06.2018 г. в размер на сумата от 60 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от 24.01.2019г. до окончателното й изплащане, ведно със законните последициразноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

3

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и че същото е настъпило по начина, описан в ИМ. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради нарушение на чл. 137а от ЗДвП, като твърди, че е пътувала в превозното средство без поставен предпазен колан. Въпреки, че авомобилът се е преобърнал на лявата си страна водачът няма увреждания, а ищцата претендира обезщетение за увредесна дясна раменна става. Ищцата С. П. А. не е получила травматични увреждания, които са характерни за пътник на предна дясна седалка, с поставен предпазен колан. Щетите по автомобила са повърхностни, няма щети в дълбочина, което показва, че ударът не е бил с висок интензитет.

Ищцата се е возила на предна дясна седалка. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 26.06.2018г. около 19. 30 часа л.а.„ВАЗ 2101“ ДК № ***, управляван от Я. Б. П., се движел по АМ „Тракия“ с посока от гр.Пловдив към гр.София в дясната активна лента и скорост около 120km/h. На предна дясна седалка е пътувала С. П. А.. В района на км. 37+300, най вероятно от въздействие от водача върху органите за управление, автомобилът е загубил устойчивост, отклонил се е в дясно, преминал е през аварийната лента и затревена площ в дясно от пътното платно със странично приплъзване, попаднал е в отводнителна канавка, след удар с предна дясна част в ската на канавката се е преобърнал на лявата си страна и след изразходване на пълната кинетична енергия се е установил в покой на мястото . Вследствие на удара в канавката и преобръщането пътуващата на предна дясна седалка, С. А. получила телесни увреждания, причинили болки и страдания.

От заключението на депозираната на л.101 от делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че няма данни за технически причини за настъпване на произшествието. Описаните увреждания са вследствие на настъпване на произшествието. Причините са от субективен характер - действията на водача на автомобила с органите за управление. Водачът е имал техническата възможност да контролира траекторията на автомобила в лентата за движение, при което автомобилът не би загубил устойчивостта си. Ударът за л.а.ВАЗ се е осъществил с предна дясна част в ската на отводнителния канал вдясно от пътното платно, след което л.а. се е отклонил в ляво и се е преобърнал на лявата си страна. Именно поради това пострадалата е получила травми в областта на дясната половина на тялото и ляво ходило. Приета по спешност в УМБАЛ София-мед, където след извършване на необходимите рентгенови снимки, кръвни изследвания и консултации с хирург, неврохирург, травматолог и анестезиолог, са установени следните увреждания: счупване на дясна мишнична кост в горния й край.

Видно от приложената медицинска документация, при процесното ПТП, ищцата е получила следните увреждания: Кръвонасядане на десен горен и долен клепач, Оток, кръвонасядане и разкъсно контузна рана на дясна скула, Многофрагментно счупване на главата на дясната раменна кост, Охлузване на десен и ляв лакът, Кръвонасядане и оток на дясно бедро, Разкъсно контузна рана на лява пета, Кръвонасядане на корема, Многофрагментното счупване на главата на дясната раменна кост е реализирало медикобиологичният признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСЕН ГОРЕН КРАЙНИК ЗА ПЕРИОД

ПО ГОЛЯМ ОТ 30 ДНИ. Останалите травматични увреждания в съвкупност са причинили на пострадалата В. Р. НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

След необходимата подготовка е извършено оперативно лечение на счупването, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове.

Поради недобра позиция на фрагментите, след една седмица е извършено второ оперативно лечение, като към металната остеосинтеза с плака и винтове са добавени още 3 винта.

Поставена имобилизация за 60 дни. Една година по-късно на 27.05.2019г., ищцата постъпва в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, за отстраняване на металната остеосинтеза, като са отстранени само плаката и винтовете към нея.

При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срокът на възстановяване при такъв вид увреди е около 6 месеца. При прегледа, извършен на 21.02.2020г. се установява ограничен обем движение в дясна раменна става, при 4 повдигане ръката настрани от 110 градуса, при норма 180 градуса. Според вещото лице с оглед вида и давността и тежестта на травмата, това ограничение на обема на движение на дясна раменна става, ще остане за постоянно.